Аз съм от хората, които смело правят промени в живота си, които никой външен и вътрешен глас на логиката и разума не може да спре, когато доловят силния зов на душата. Но ако някой ми кажеше: „Браво, ти си смело момиче!“ или „Действията ти ме вдъхновяват да опитам!“, вместо да си кажа, че съм благословена с тази смелост, аз отвръщах, понякога наум, понякога на глас:
- Да, но ако за вас е ежедневие да се возите на асансьор и без да се замислите си организирате почивка или бизнес пътуване със самолет, то за мен това е огромно предизвикателство…, защото страдам от клаустрофобия! Бъркате, аз съм страхлива!
И наистина страдах, но страданието се пораждаше от моя вътрешен бунт срещу клаустрофобията. Преминах през какви ли не етапи:
Етап 1: Лъжех, че спортувам като се качвам по стълбите, а за самолета, че предпочитам близки дестинации с кола.
Етап 2: Качвах се, въпреки страха си, правех се, че няма нищо, а после се тресях с дни от адреналиновия шок в тялото.
Етап 3: Смятах, че е само въпрос да намеря правилната техника, да открия травмиращия спомен, който е отключил клаустрофобията, да медитирам, да намеря човека, който ще ме излекува… и всичко ще изчезне като с магическа пръчка.
Етап 4: Обвинявах се, че не мога да се справя и не откривам причината, както и, че не мога просто „да вляза“ и да се изправя срещу страха за по – дълъг период.
Етап 5: Смятах, че не е редно да давам каквито и да е съвети на хората за техния живот, докато не излекувам клаустрофобията… докато не стана „перфектен“ човек.
Сега стигнах до етап 6, сигурно предстои още, но тъй като тук постигнах хармония и приемане на себе си, искам да го споделя с вас. Когато стане въпрос за клаустрофобията или си помисля за нея, си спомням за смелите постъпки в живота ми:
- Спомням си как всички ми казваха, че във всички бракове има конфликти и разминавания, че никой мъж няма да приеме чуждо дете, че ще остана сама с детето без пукнат лев, но аз се разведох. Разведох се, защото повярвах, че любовта е възможна. Възможна е, когато визията за живота съвпада с тази на другия. И срещнах прекрасен мъж, който се грижи за дъщеря ми и дори уважава баща й.
- Спомням си, че всички ни казваха колко луди сме да отваряме вегетариански ресторант във Варна, посред криза, без да имаме опит в ресторантьорството. Но ние го отворихме и той радва хората почти три години.
- Спомням си, че когато поисках да издам книгата си, ми казаха, че никой не чете български автори и дори няма да мога да върна кредита си за издаването. Днес съм повече от щастлива, когато хората ме прегръщат и споделят как са преживявали всичко с героинята и как са се вдъхновили за промяна в собствения си живот.
- Спомням си, че когато поисках да водя тренинги и да споделям опита си с хората, ми казваха, че българинът не дава пари да му дават акъл :) и е пълно с психолози и други съветващи без работа и без пари. И на това не повярвах, защото знам колко аз имах нужда някой да споделя опита си с мен. Благодарна съм на всички, които ми се доверяват, като идват на моите събития и четат писанията ми.
Вече не „страдам“ от клаустрофобия, все още я преживявам и не влизам в асансьора, не летя със самолет, но не страдам от това. Преминавам през спомените за своята сила, настройвам се психически, че ще пътувам по – дълго и ще се изморя повече, но знам, че това е мой избор. Мога да избера да се изправя пред страха и да преживея с тялото хормоналната буря, мога да избера да се самообвинявам, мога да избера трескаво да търся как да се излекувам. Мога да приема каквото е. Изборът е мой!
После благодаря на съпруга ми и на дъщеря ми, че пътуват дълго и изморително, за да подкрепят моя избор, на приятелите, които понякога ми правят компания по стълбите, на клиентите, които ми се доверяват такава, каквато съм. Знам, че ги вдъхновявам да обичат, да творят и да чуват желанията на сърцето си без да съм идеална.
Ако се чувствате страхливи, просто си спомнете моменти на смелост, всеки ги има. Ако се качвате в асансьор и летите със самолет, не приемайте това за даденост, спомнете си за Ирина, за която това е огромно предизвикателство! Всеки е смел за нещо и всяко Пътешествие е уникално.
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!
Ваша,
Ирина