Сигурна съм, че на всяка жена се е случвало да яде без да е гладна – заради вида и вкуса на самата храна, от стрес, поради емоция, по вина на датата в нейното женско календарче… Причините са много, а понякога дори не се замисляме какво ни кара да ядем. Хапваме, а често след това се самообвиняваме и си обещаваме, че следващия път няма да се поддадем на импулса. До следващото изкушение… Така попадаме в омагьосания кръг изкушение – самообвинение и се въртим отчаяно. Независимо какво целим - да отслабнем, да се храним по – здравословно или да се откажем от вреден навик, моделът ни на поведение е един и същ. Защо не успяваме, въпреки огромното си желание? Защото не разбираме за какво всъщност сме гладни…
Напоследък много специалисти говорят за емоционално хранене. За повечето жени не е тайна, че апетитът им може да се увеличи или намали, ако се чувстват депресирани или са под стрес. Но понякога това знание не само не ни помага да регулираме храненето, а дори ни дава оправдание да продължим с вредните хранителни навици. В такива моменти сякаш храната е единствената ни утеха, единственото нещо, което никой не може да ни отнеме. Какво всъщност се крие зад нуждата ни от храна? Тук искам да уточня, че в статията говорим за случаите, когато не сме гладни, а търсим храна или искаме точно определена храна, въпреки негативния й ефект върху тялото ни. Може да бъде самота, безпокойство, тъга, липса на увереност, страх, нужда от любов, липса на смисъл в живота. Един от моите любими автори Дийпак Чопра, чиито книги буквално промениха живота ми, свежда подтикът за храна до няколко категории:
- Запълване на емоционална празнина
- Запълване на липса в съзнанието – ниска самооценка, усещане за провал, нехаресване на собственото тяло
- Празнина в душата – търсения от духовно естество
Колкото и да се лишаваме от храна, колкото и да сме строги със себе си, това винаги е за определен период. Често, после компенсираме или тялото си „отмъщава“ като наваксва и надминава предишните килограми. Това е така, защото диетата и ограничението не е правилният път. Докато не се срещнем лице в лице с истинската причина за приема на храна, няма да разрешим проблема. Запълването на каквато и да е празнина с храна е вид защитен механизъм. Защитаваме се от болката на минали събития. Болезнените събития или неразбраните събития и взаимоотношения, особено от детството ни, карат някои части от нас да замръзнат в миналото. Някои аспекти от нас са буквално вцепенени от болката и са спрели развитието си. Мислим си, че е непосилно за нас да се изправим пред тази болка и празнина. Мислим си, че нямаме ресурс да почувстваме и да преживеем цялата й мощ. Затова ядем, това е по-лесно и по – безопасно.
Една друга прекрасна авторка, Джинийн Рот, чиято книга „Жените, храната, Бог“ много харесах, дава няколко стъпки, с които да влезем в контакт с причината за емоционалното хранене:
1. Когато пожелаем конкретна храна или да ядем без да сме гладни, да спрем и да се запитаме: „Какво чувствам в момента?“. Отговаряме – например - страх от провал.
2. Къде в тялото ми живее страхът от провал? – може да е буца в гърлото, стягане в гърдите…
3. Какво ми изниква в съзнанието? Например – "Никога няма да успея!"
4. На каква възраст „научих“ това - кога придобих убеждението, че няма да успея?
5. По онова време, кои мои чувства никой не разбра или забеляза?
Правете това упражнение, а когато наистина сте гладни, просто яжте каквото ви се яде докато се наситите. Когато се срещнете с чувствата си, нуждата от храната като заместител ще отпадне сама.
И помнете – отношението ни към храната е като отношението ни към самия живот. Ако лапаме големи късове и бързаме, така живеем и живота си. Ако ровим в чинията и подбираме, не смеем да опитаме от живота. Ако ядем без сол, значи избягваме „солта на живота“!
Има още толкова много да се каже за емоционалното хранене... Ако искате да научите повече по темата докато си хапвате вкусна храна, заповядайте на лекция-вечеря "Защо никога не съм мечтаните килограми?" - 26ти ноември, 19ч., гр. Варна, ресторант "Жасмин". Пълна информация за лекцията и как да резервирате места, вижте ТУК!
Ваша,
Ирина
Още от мен във фейсбук ТУК!
Напоследък много специалисти говорят за емоционално хранене. За повечето жени не е тайна, че апетитът им може да се увеличи или намали, ако се чувстват депресирани или са под стрес. Но понякога това знание не само не ни помага да регулираме храненето, а дори ни дава оправдание да продължим с вредните хранителни навици. В такива моменти сякаш храната е единствената ни утеха, единственото нещо, което никой не може да ни отнеме. Какво всъщност се крие зад нуждата ни от храна? Тук искам да уточня, че в статията говорим за случаите, когато не сме гладни, а търсим храна или искаме точно определена храна, въпреки негативния й ефект върху тялото ни. Може да бъде самота, безпокойство, тъга, липса на увереност, страх, нужда от любов, липса на смисъл в живота. Един от моите любими автори Дийпак Чопра, чиито книги буквално промениха живота ми, свежда подтикът за храна до няколко категории:
- Запълване на емоционална празнина
- Запълване на липса в съзнанието – ниска самооценка, усещане за провал, нехаресване на собственото тяло
- Празнина в душата – търсения от духовно естество
Колкото и да се лишаваме от храна, колкото и да сме строги със себе си, това винаги е за определен период. Често, после компенсираме или тялото си „отмъщава“ като наваксва и надминава предишните килограми. Това е така, защото диетата и ограничението не е правилният път. Докато не се срещнем лице в лице с истинската причина за приема на храна, няма да разрешим проблема. Запълването на каквато и да е празнина с храна е вид защитен механизъм. Защитаваме се от болката на минали събития. Болезнените събития или неразбраните събития и взаимоотношения, особено от детството ни, карат някои части от нас да замръзнат в миналото. Някои аспекти от нас са буквално вцепенени от болката и са спрели развитието си. Мислим си, че е непосилно за нас да се изправим пред тази болка и празнина. Мислим си, че нямаме ресурс да почувстваме и да преживеем цялата й мощ. Затова ядем, това е по-лесно и по – безопасно.
Една друга прекрасна авторка, Джинийн Рот, чиято книга „Жените, храната, Бог“ много харесах, дава няколко стъпки, с които да влезем в контакт с причината за емоционалното хранене:
1. Когато пожелаем конкретна храна или да ядем без да сме гладни, да спрем и да се запитаме: „Какво чувствам в момента?“. Отговаряме – например - страх от провал.
2. Къде в тялото ми живее страхът от провал? – може да е буца в гърлото, стягане в гърдите…
3. Какво ми изниква в съзнанието? Например – "Никога няма да успея!"
4. На каква възраст „научих“ това - кога придобих убеждението, че няма да успея?
5. По онова време, кои мои чувства никой не разбра или забеляза?
Правете това упражнение, а когато наистина сте гладни, просто яжте каквото ви се яде докато се наситите. Когато се срещнете с чувствата си, нуждата от храната като заместител ще отпадне сама.
И помнете – отношението ни към храната е като отношението ни към самия живот. Ако лапаме големи късове и бързаме, така живеем и живота си. Ако ровим в чинията и подбираме, не смеем да опитаме от живота. Ако ядем без сол, значи избягваме „солта на живота“!
Има още толкова много да се каже за емоционалното хранене... Ако искате да научите повече по темата докато си хапвате вкусна храна, заповядайте на лекция-вечеря "Защо никога не съм мечтаните килограми?" - 26ти ноември, 19ч., гр. Варна, ресторант "Жасмин". Пълна информация за лекцията и как да резервирате места, вижте ТУК!
Ваша,
Ирина
Още от мен във фейсбук ТУК!