Галерини - сайта на Галена и Ирина
Galerini
  • Начало
  • Обучения
  • Безплатни курсове
  • За нас
  • Абонирай се
  • ГАЛЕРИЯ
  • Статии
    • Блог
  • КОНСУЛТАЦИИ
    • Консултации с Галена
    • Консултации с Ирина

Паническите атаки - прозрения и някои нестандартни подходи, за да се справите с тях!

27/2/2016

Comments

 
Picture
 Още си спомням първата си нервна криза… Тогава ги наричаха нервни кризи, изразът „панически атаки“ се появи по-късно. Бях на 16 години и учех от един самоучител по гръцки – новото ми хоби по онова време. Изведнъж буквите започнаха да ми изглеждат „странно“ – дума, която щях да използвам безброй пъти от тогава нататък: „Виждам странно“, „Чувствам се странно“. Паническите атаки са свързани с какви ли не причудливи думи, които се използват за описване на усещанията. Това е език, който само „невротиците“ си разбират и някой, който никога не е преживявал паническа атака, просто не може да го разбере. Толкова неразбираем остава и най – големият страх по време на атака, звучащ така: „Този път не е нервна криза, този път е нещо друго, по-сериозно, симптомите са различни!“ Да, всеки път е нервна криза и всеки път отминава, но това можеш да си го кажеш единствено в спокойно състояние, дойде ли пристъпът просто забравяш…

 И аз, както и всички други страдащи от панически атаки, съм чувала многократно присъдата на лекарите:
  • Не е опасно, но не се лекува, ще си теглиш цял живот. Не може да се каже от какво се причинява, може да те изненада по всяко време…
 После ти изписват лекарства и това е! Обиколих много лекари, за да чуя същите тези думи, смених много видове хапчета. От всички хапчета ми ставаше зле и още на третия ден ги спирах, но не спирах да търся начини да се почувствам по-добре и по-пълноценна. Всъщност, добре, че не се спогодих с хапчетата и добре, че по природа съм недоверчива, защото иначе нямаше да започне дългият ми път през неврозата към мъдростта и осъзнаването. Оказа се, че изход има и има още много, което лекарите няма да ви кажат. Някои от най – интересните си прозрения и начини за справяне, искам да споделя с вас!
Да започнем с прозренията:

 Паническите атаки се появяват, когато между съзнанието и подсъзнанието ни има голямо напрежение. Какво значи това? Означава, че в подсъзнанието ни има заключени твърде много наши желания, импулси, негативни черти, за които не си признаваме! Казано по друг начин – сенчестата част от нашето Аз е твърде голяма и мощна. Съзнателната ни личност, от друга страна, е взела твърде на сериозно социалната си роля и не допуска заключеното в подсъзнанието да припари до мислите ни и да доведе до промяна. Да вземем за пример една млада дама, която дойде да се посъветва с мен. Нейният живот буквално не беше неин. Живееше с майка си, която постоянно сменяше партньорите си и на всичкото отгоре всички партньори бяха груби с нея и майка й. Учеше икономика – специалност избрана от брат й и баща й, защото се търсят икономисти. Така, заклещена между желанията на баща си и брат си и разкъсвана от постоянното чувство, че е длъжна да спасява майка си от грубите й любовници, тя живееше с ежедневни панически атаки.

 Паническите атаки сочат, че не сме си на Пътя! Говоря за уникалния талант, който всеки от нас притежава и е призван с него да помага на хората и да прави света по-хубаво място. Всеки има такъв, но повечето хора го забравят още в детските си години или изобщо не му дават да се развие. Това става с „помощта“ на родителите, разбира се. Дамата, която бяха убедили да учи икономика, мечтаеше да стане маникюристка. Сподели, че с часове може да прави ноктите на приятелките си и да не се умори. Колко хубаво – да правиш жените красиви! Наказание е за душата на такова момиче е да учи икономика. Паническите атаки, които също са наказание, ни подсказват, че сами наказваме себе си, бидейки някой друг.

 Паническите атаки сочат, че сме откъснати от истинските си чувства! На пръв поглед изглежда, че невротикът е изтъкан от емоции и е напълно способен да чувства. Но… не е така. Тялото ни е отражение на подсъзнанието, а както казахме, при страдащите от неврози, между съзнание и подсъзнание има напрежение и конфликт. Това на практика означава, че те са откъснати и „в конфликт“ и със собственото си тяло. Човек, откъснат от тялото си, просто няма как да е в контакт с истинските си желания и емоции. Такъв контакт може да се осъществи само след като е развита интуитивна връзка с мъдростта на тялото. Тогава каква е тази буря от емоции, която се изпитва по време на паническа атака? Точно такава – буря от емоции, емоционална драма или една преувеличена реакция на страх и срам. Това обаче са повърхностни емоции, под тях лежат истинските ни чувства. За хората, страдащи от панически атаки е много типично под всички емоционални пластове да се покаже чист гняв. Важно е този гняв да се осъзнае и изрази по подходящ начин. По пътя до гнева може да се премине и през тъга, чувство на самота и т.н.

 Паническите атаки ни приканват да работим със сянката си – негативни чувства, които не признаваме. Един изключителен психолог и водещ на семинари за личностно развитие наскоро ми каза, че невротичните поведения и тревожностите всъщност ни предпазват да не чувстваме. Те са като защитен механизъм, който сме развили, защото сме смятали, че нямаме силата да се изправим през истинския си гняв, тъга, самота… Що се отнася до самия страх, и той трябва да се изследва до корените си. Понякога е свързан със случка в миналото ни, но може да е доста по-труден за проследяване. Страхът може да е предаден от майката на детето още от утробата, може да е от самото раждане, може да принадлежи на някой от предците ни или да живее в душата ни още от много предишни животи, чакайки да бъде излекуван.

 Паническите атаки събуждат страха от загуба на контрол. Невротиците държат много на контрола – контрол над истинските си чувства, както вече споменахме, контрол над тялото си, защото са откъснати от него и не му се доверяват, контрол над желанията си, защото са свикнали да изпълняват чужди желания, пазейки социалния си имидж. Въпроси, които да си зададем, за да си помогнем – защо е толкова важно да запазим имиджа си, умеем ли да сме уязвими, да приемаме чужда помощ. Кой от родителите ни е учил, че показването на чувствата и уязвимостта са слабост. Време е да поставим това под въпрос…

  И малко трикове за справяне:

 Обикновено на хората с панически атаки им липсва заземяване и добър контакт с тялото. Отчуждаването от тялото започва още от детството. Невротиците са склонни да умуват много и понякога да говорят много. Ако говорим на метафизичен език – заземяването и балансирането на емоциите са задача на първа и втора чакра (в основата на гръбнака и под пъпа), а те са небалансирани при невротика. От друга страна, пета и шеста чакра (гърло и между очите) са претоварени поради умуването и говоренето. Енергията е изцяло в горната половина на тялото и нашата задача е да я свалим надолу. Как? С техники за заземяване, разходки, връзка с природата, спорт, контакт с тялото, масажи, ходене бос. Всичко, различно от умуване и говорене!

 Точно затова, при лечението с психотерапия, трябва да се внимава процесът да не стане прекалено интелектуален. Макар и да е необходим разговор и осъзнаване с разума на някои минали събития, ако се наблегне само на това, енергията пак ще се придвижи нагоре, а това ще попречи на подобрението ни.

 За прекалено емоционалните хора не е добре единствено да се рови в спомените и да се предизвикват отново и отново емоции, това може да утвърди свръхемоционалността, от която те така или иначе страдат. Ако се започне с работа по контакт с тялото и балансиране на емоциите, те ще са по-готови да се докоснат до истинските си чувства и да говорят за тях. Освен всичко, което изброихме при заземяването, също подходящи са дихателните техники и медитацията.

 Тъй като паническите атаки са съпроводени с отделяне на много адреналин е нужно много движение, танци, и всякакъв спорт. Невротикът не трябва много да си почива и да лежи, а да е в движение. Умствена почивка + физическа активност. По време на криза помагат най – бързо танц, скачане, плач – сълзите и движението изразходват адреналина.

 Какъвто и метод да изберете – постоянствайте! Невротиците често са лишени от воля и способност за дисциплина. Мързелът и умуването кое е най – правилно ми костваха много загубени години, през които знаех какво трябва да правя, а не го правех. Дисциплината и волята развиват личната сила и лекуват паниката. Еднообразието пък на подсъзнателно ниво успокоява тревожността.

 Не ритайте срещу кризите и не си мечтайте „да изчезнат веднъж завинаги“. Моите се разредиха много, едва когато си казах, че има вероятност пак да се появят, но аз знам какво да правя. Всичко, срещу на което се съпротивляваме, упорства.

 Една от последните спънки по пътя към лечението е привързаността ни към кризите. Звучи странно, но невротикът смята паническите атаки за своята ексцентричност и начин да привлече внимание. Години наред с неосъзната гордост разказвах на всеки следващ лекар как всичко съм опитвала, как всичко съм прочела. Наслаждавах се когато ме питаха дали съм колега. Разбрах едва наскоро, че това ми е пречело да се излекувам. Запитайте се: „Мога ли да търся внимание от хората без да съм болен?

Имам ли своя уникалност извън кризата? Кой съм аз без паническите атаки и защо хората биха ме харесвали?“

Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

Ваша,
Ирина

Comments

Бременна съм, а той не иска детето. Как да постъпя?

23/2/2016

Comments

 
Picture

 В един и същи ден, в рамките на един час, получих едно и също запитване от две мои клиентки. Въпросът беше: „Бременна съм, а бащата не е готов за това. По – добре ли е да направя аборт или да задържа дете, което може би ще расте без баща?“ И двете дами бяха готови да родят детето, едната и да се обвърже с бащата, но неговото нежелание или силно колебание ги хвърляше в сериозна дилема. Понеже няма нищо случайно, съвпадението ме наведе на мисълта, че много жени са изправени пред този въпрос и имат нужда от съвет. Първо се зачудих доколко аз, като жена, съм способна да дам безпристрастен съвет по толкова деликатна тема. От една страна, всяка жена трябва да има възможност наистина да вземе сама това важно решение, да прецени дали е готова, способна и желаеща да роди и отгледа дете при дадените обстоятелства. От друга страна, аз като жена и майка, винаги бих накланяла везните в полза на задържането на детето, просто това са моите лични убеждения.

 Все пак, отвъд моралната страна на въпроса, има нещо много важно… Ако приемем, че човекът е единство на ум, дух и тяло – нещо, в което аз твърдо вярвам, може да разгледаме тази ситуация от гледна точка на неписаните духовни закони. Тези закони управляват нашето щастие и здраве на чисто енергийно ниво, дори ако ги отричаме или пък не подозираме за тях.

 Вижте и една такава гледна точка:

  Абортът не е просто медицинска манипулация, след която продължаваме ежедневието си по стария начин. Това е отхвърляне на една душа, която ни е избрала за майка и е дошла с идея да се роди и да научи някакви житейски уроци. Дори разумът ни да е убеден, че сме напълно неспособни да родим и отгледаме детето, почти винаги подсъзнанието ни е „на друго мнение“.  Как разбираме, че подсъзнанието е на друго мнение? Лесно – всичко, което се случва или не се случва в живота ни, предварително е избрано от подсъзнанието. Това означава, че самият факт, че една жена е бременна, вече говори за нейната подсъзнателна готовност и желание за дете. И вече стигаме до вътрешния конфликт – подсъзнателно искам дете, но съзнателно смятам, че не е добра идея и решавам да го махна.

 Вътрешният конфликт води до болести, в случая женски заболявания, трудности при следващо зачеване, дори провали в любовните връзки. Представете си, че подсъзнанието и тялото ни просто не са съгласни с идеята да направим аборт и постоянно ни напомнят за това погрешно решение, но на техния си език – заболявания и трудности в живота. Миоми, полипи, туморни образувания и други гинекологични болести могат да представляват неизживяна емоция по отношение на аборта, вина, несигурност и други. Идеята на „напомнянето“ е да излекуваме тази душевна травма.

 Много жени след аборт не си дават правото да изживеят всички емоции. Дори когато решението е взето самостоятелно, то може да води след себе си много мъка, болка, срам и вина. Голяма част от последващите проблеми са свързани с погребването на тези чувства и твърде бързото връщане към ежедневието. Независимо дали абортът е по желание или спонтанен, жената трябва да си даде време и право на процес на скърбене.

 Прощаването с душата, която отхвърляме –  още нещо, което не е популярно в нашето съвремие, но е важен фактор за последващото здраве и щастие на жената и бъдещите й деца. Ако наистина сме решили да направим аборт, за да няма последици, трябва да сме в абсолютен мир с това решение – да си дадем право на емоции, скръб, да излекуваме вината и угризенията. Важно е и да напишем писмо до детето, което отхвърляме преди аборта. В това писмо е нужно да му обясним защо ни е невъзможно да го задържим, как моментът не е подходящ, всичко, което си мислим и чувстваме. Трябва да го уверим, че обичаме него, но обстоятелствата са такива. Това писмо може да се напише и ако в миналото сме правили аборти по наше желание. Вероятно е да излязат много стари емоции, но процесът е силно лечебен. Прощаването с детето и излекуването на душевната травма са важни не само за майката, но и за здравето на бъдещите й деца. Деца, родени след аборт, могат да боледуват често или да имат склонност към инциденти. Добре е да се каже на децата, че преди тях е имало друго бебе, което мама и татко не са могли да задържат или са искали, но се е случило нещо. Накрая обобщаваме като казваме: „Така че, ти си ми …(второ, трето, четвърто)… дете“ – като преброяваме и абортите, и по-големите му братя и сестри ако има такива. Това е препоръка на Хелингер – основател на „Семейни констелации“ – метод на енергийната психология.

 Има ли право бащата на мнение? Детето е на двамата и би трябвало бащата да има право на мнение. Първоначално - бащата трябва да знае за забременяването, който и да е той и колкото и жената да е сигурна, че няма да откликне и да се поинтересува. Да научи истината, е негово право. Ако жената е твърдо решила да задържи детето може да му обясни, че тя ще се справи дори и той да не желае да се включи. Колкото по –зрял е този разговор и колкото по – осъзнато подходи жената – без драма, обвинения и принуждаване, толкова по-добре за нея и детето. Понякога мъжът може да поиска аборт, просто защото е бил изненадан с новината, има страх от обвързване и други причини, които не са свързани със самата жена и детето. Тук ролята на жената е да прецени неговата емоционална нестабилност и тя да бъде стабилна и да излезе с решение.

 Може би най – трудното решение е, когато сте двойка и се обичате, а той не иска детето. Вие го искате, а той не. Най – важната стъпка е да споделим абсолютно искрено колко много искаме детето и да се поинтересуваме от дълбоките мотиви на мъжа – каква е причината да е против. Ако все пак се съгласите да направите аборт само заради любимия, трябва да го направите наистина от силна любов към мъжа и наистина да сте в мир с това решение. Моя клиентка ме потърси заради трудности в отношенията с партньора си. В хода на срещите ни сподели, че често се събужда в четири часа през нощта с пронизваща болка в едната гърда и ниско долу в коремната област. Четири през нощта е часът на белия дроб, а той се свързва с тъгата. Болката е сигнал за изпитвана вина, а областта на гърдите и корема ми подсказа, че става дума за дете. Попитах я дали преживява някакви емоции около децата си – тъга, вина, случило ли се е нещо? Тя ми разказа малко за сина си, а после изведнъж призна, че преди две години забременяла, но мъжът й настоявал да махнат бебето. Тя се съгласила. Сега тялото й говореше за неизживените емоции – тъга и вина. Тази случка беше в основата и на отчуждените им отношения.

 Мога ли да травмирам детето като го обричам на живот без баща? Това ме попита едно от момичетата. Първо ще се спрем на „обричането на живот без баща“ – няма как да знаем дали ще стане така. Дори да не сме двойка, бащата може да реши да се грижи за детето и да присъства в живота му. Както споменах и по-горе, важно е да информираме бащата. Дори да е липсваща фигура, ако показваме снимки и разказваме за него положителни неща, детето пак може да израсне без травма и с идеята за положителна бащина фигура, която да му е авторитет. Ако самата жена обаче пази още негативни чувства към бащата и го обвинява, това няма как да се случи. Не самата раздяла между родителите травмира децата, а омразата помежду им. Ако сте в хармония с това, че отглеждате сама детето, всичко е наред. Друг мъж, който ще влезе в живота на жената също може да изпълнява функциите на баща. Ако между тримата има любов и разбирателство, отново всичко е наред за детето.
​
 От духовна гледна точка, душата на детето избира предварително родителите си. Това означава, че детето знае при какви обстоятелства се ражда и ще бъде отгледано – без баща, само с майка. Това е житейският урок, който е избрало, затова не бива да се тревожим, а само да дадем най – доброто от себе си. 

 Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК! 

​ Ще се радвам да се присъединиш и да споделиш с приятелки, които имат нужда да прочетат това!

Ваша,
​Ирина

Comments

Как да помогнем на детето си да оздравее по-бързо само с откровен разговор?

11/2/2016

Comments

 
Picture
 Всеки родител би направил всичко по силите си детето му да боледува възможно най – рядко и леко, както и да оздравява възможно най – бързо. Дори не осъзнаваме колко много можем да допринесем това да се случи! Свикнали сме да гледаме на вирусите и бактериите като на нещо, което ни поразява изневиделица, а телата си третираме като врагове, които могат да ни поднесат неприятни изненади. Но все повече учени и лекари по света възприемат идеята, че в основата на всяко заболяване стои емоционален проблем или блокаж, който прави благоприятна средата в тялото ни за появата на вируси, бактерии, мутирали гени, изродени клетки и т.н. Вече има и огромен брой пациенти излекувани от всякакви болести, след като тези емоционални проблеми са били открити и разрешени.  Ако трябва да обясним съвсем накратко защо емоциите са в основата на всичко, ето как се случват нещата:

  1. В обичайното ни ежедневие нещо се случва, казват ни нещо, научаваме новина
  2. Ние реагираме на случката или казаното с емоция, мисъл, чувство
  3. В съответствие с нашата реакция, мозъкът произвежда някаква химия – хормони, невропептиди и други
  4. Тези вещества по кръвен път достигат всяка клетка на тялото ни
  5. С времето нашето физическо тяло става отражение на емоциите и мислите ни
 
​ Нервната ни и имунната ни система са в много тясна връзка. Ако реагираме на случка или нечии думи със стрес и страх, то тялото ни влиза в режим „оцеляване“ и изключва имунната система. Въпросът е там, че твърде често реагираме негативно на множество неща от ежедневието ни. Мозъкът обаче не прави разлика между въображаема и реална заплаха и химията, която произвежда, е една и съща. Реакцията на тялото при страх и стрес е една и съща, независимо дали ни гони мечка стръвница или шефът ни е казал, че не се справяме добре. Същото е при децата – ако преживяват негативни емоции или са в стрес от атмосферата вкъщи, в училище, имунната система отслабва и те стават податливи на вируси и бактерии. Стресът е и причината децата, които тръгват на детска градина да боледуват толкова често – всичко е непознато, откъсват се от родителите си, има нови изисквания към тях. Наличието на вируси и бактерии не е толкова от значение, колкото средата, в която попадат, тоест тялото. Затова при грипна епидемия не всеки боледува и освен това всеки развива индивидуални симптоми при един и същи вирус. Симптомите се определят от нашия личен емоционален проблем, а колко дълго и сериозно боледуваме зависи от това колко сериозен, дълбок и сложен е съответният конфликт.

 Ако детето ни се е разболяло, можем, според симптомите му, да определим какво го мъчи – какви мисли и чувства. Като го мотивираме да говори и да осъзнае тези чувства, можем съответно да му помогнем да оздравее. Изисква се наистина търпение от наша страна, защото не винаги можем да отгатнем точно кои думи или обстоятелства са причинили негативни емоции у детето ни. Понякога за нас нещо изглежда безобидно, а за детето е истинска драма. Изисква се и много внимателен подход по още една причина –негативните емоции често са свързани със самите родители и самото дете може да е изпълнено с много вина и срам за това, че ги изпитва. Възможно е дори да не осъзнава какво точно усеща или да се срамува да го каже.

 Ето как да разчетем най – честите симптоми:

 Кашлица – детето иска нещо да каже, да попита, но не смее. Например може да не смее да каже, че учителката в детската градина му е неприятна или да не смее да попита защо баща му отсъства често от къщи. Добре е на децата да се дава информация за ставащото около тях – например: „Баща ти пътува често по работа, но би искал да е постоянно с теб..“ или „Как е в детската градина? Можеш да ми се довериш, това ще е наша тайна.“ Ако имате подозрения, разкажете история за себе си: „Знаеш ли, в училище имах ужасна учителка, викаше без повод, но майка ми много я харесваше и не смеех да й разкажа.“ Или история за негово приятелче - когато става въпрос за друг човек, детето ще се отпусне да сподели и за себе си.

 Хрема –детето не може да понася някаква ситуация, човек или поведение на някого. Буквално не може „да я/го диша“. Това може да е много обичан и любим човек, например майка му, която често му се кара за разхвърляната стая. Ако запушеният нос е свързан с алергия, е най – вероятно да става въпрос за вътрешно противоречие – много обичам някого, но в същото време не мога да го понасям по някаква причина. Тук трябва да сте много красноречиви: „Много обичам баба ти, но тя понякога ме вбесява. Всъщност всички деца понякога се ядосват на родителите си и това е съвсем нормално. Ти например за кои неща ми се ядосваш?“

 Силна болка в гърлото – това са преглътнати гневни думи. Окуражете детето да изрази гнева си и му обещайте, че няма да реагирате негативно. Направете го и във форма на игра – всеки родител да каже нещо, което много го ядосва в другия родител, в шефа му или друг човек. Реагирайте спокойно и така ще дадете пример на детето да изкаже и своя гняв.

 Повръщане – детето иска да отхвърли някаква ситуация или човек, защото не може да ги „смели“. Тук става въпрос за пълна непоносимост. Например дъщерята на моя приятелка повръща интензивно след сватбата на баща й с новата му жена. При житейски обстоятелства, на които не можем да повлияем, най – доброто, което можем да направим, е да обясняваме на детето как случилото се не зависи от него, то няма вина, че всички продължават да го обичат.

 Отит, болки в ушите – детето не иска да слуша или да чува. Когато с бившия ми съпруг ежедневно се карахме, дъщеря ми постоянно се оплакваше от уши и правеше отити. Детето може да не иска да слуша караници между родители, а може и да не иска да слуша вашите непрестанни критики или наставления към него самото. Помислете какво негативно често му казвате или какви негативни думи се чуват из дома ви. После попитайте и детето.

 Ако детето ви е твърде малко и всичко това ви звучи неприложимо за него, то най – вероятно емоционалният проблем е на някой от родителите – най - често майката, а детето просто го отразява. Работете върху себе си, задавайки си същите въпроси.

 Какво още да се запитате ако детето е болно, особено ако често боледува? Дали не получава отношението, което иска от вас само когато боледува – например да си играете с него или да си оставате вкъщи, да му купувате любима храна, подарък, да спирате скандалите с баща му, само когато боледува. Това е подсъзнателната изгода от заболяванията, а тя е много мощен фактор. Също се запитайте дали не повтаряте постоянно неща от типа: „Само някой да кихне и си болен, няма начин грипната епидемия да ни пропусне, в детската градина постоянно е пълно с болни, затова боледуваш и т.н.“. Ако чакате болестите, те идват.

 Предложените от мен съвети са допълнение към всяко лечение. Така че, независимо дали сте избрали конвенционално лечение, хомеопатия, билки или други методи, откриването на емоционалния блокаж ще усили многократно ефекта от тях. Ще дойде време, когато само този метод ще ни е достатъчен, за да сме здрави, но засега е по-добре да комбинираме с познатите ни методи. Все още не сме развили достатъчно интуицията си и носим много стари вярвания, но и това ще се промени!

Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

Ваша,
​Ирина

Comments

    Ирина Вълчева-Кръстева

    Ирина е автор на редица статии за женско щастие. Автор и на романа "Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб", издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова. 

    Абонирай се за БЛОГА

    Архив

    May 2018
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    October 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015

    Категории

    All

    RSS Feed

Галерини  - Заедно с вас от 2015
Условия, лични данни и бисквитки