В един и същи ден, в рамките на един час, получих едно и също запитване от две мои клиентки. Въпросът беше: „Бременна съм, а бащата не е готов за това. По – добре ли е да направя аборт или да задържа дете, което може би ще расте без баща?“ И двете дами бяха готови да родят детето, едната и да се обвърже с бащата, но неговото нежелание или силно колебание ги хвърляше в сериозна дилема. Понеже няма нищо случайно, съвпадението ме наведе на мисълта, че много жени са изправени пред този въпрос и имат нужда от съвет. Първо се зачудих доколко аз, като жена, съм способна да дам безпристрастен съвет по толкова деликатна тема. От една страна, всяка жена трябва да има възможност наистина да вземе сама това важно решение, да прецени дали е готова, способна и желаеща да роди и отгледа дете при дадените обстоятелства. От друга страна, аз като жена и майка, винаги бих накланяла везните в полза на задържането на детето, просто това са моите лични убеждения.
Все пак, отвъд моралната страна на въпроса, има нещо много важно… Ако приемем, че човекът е единство на ум, дух и тяло – нещо, в което аз твърдо вярвам, може да разгледаме тази ситуация от гледна точка на неписаните духовни закони. Тези закони управляват нашето щастие и здраве на чисто енергийно ниво, дори ако ги отричаме или пък не подозираме за тях.
Вижте и една такава гледна точка:
Абортът не е просто медицинска манипулация, след която продължаваме ежедневието си по стария начин. Това е отхвърляне на една душа, която ни е избрала за майка и е дошла с идея да се роди и да научи някакви житейски уроци. Дори разумът ни да е убеден, че сме напълно неспособни да родим и отгледаме детето, почти винаги подсъзнанието ни е „на друго мнение“. Как разбираме, че подсъзнанието е на друго мнение? Лесно – всичко, което се случва или не се случва в живота ни, предварително е избрано от подсъзнанието. Това означава, че самият факт, че една жена е бременна, вече говори за нейната подсъзнателна готовност и желание за дете. И вече стигаме до вътрешния конфликт – подсъзнателно искам дете, но съзнателно смятам, че не е добра идея и решавам да го махна.
Вътрешният конфликт води до болести, в случая женски заболявания, трудности при следващо зачеване, дори провали в любовните връзки. Представете си, че подсъзнанието и тялото ни просто не са съгласни с идеята да направим аборт и постоянно ни напомнят за това погрешно решение, но на техния си език – заболявания и трудности в живота. Миоми, полипи, туморни образувания и други гинекологични болести могат да представляват неизживяна емоция по отношение на аборта, вина, несигурност и други. Идеята на „напомнянето“ е да излекуваме тази душевна травма.
Много жени след аборт не си дават правото да изживеят всички емоции. Дори когато решението е взето самостоятелно, то може да води след себе си много мъка, болка, срам и вина. Голяма част от последващите проблеми са свързани с погребването на тези чувства и твърде бързото връщане към ежедневието. Независимо дали абортът е по желание или спонтанен, жената трябва да си даде време и право на процес на скърбене.
Прощаването с душата, която отхвърляме – още нещо, което не е популярно в нашето съвремие, но е важен фактор за последващото здраве и щастие на жената и бъдещите й деца. Ако наистина сме решили да направим аборт, за да няма последици, трябва да сме в абсолютен мир с това решение – да си дадем право на емоции, скръб, да излекуваме вината и угризенията. Важно е и да напишем писмо до детето, което отхвърляме преди аборта. В това писмо е нужно да му обясним защо ни е невъзможно да го задържим, как моментът не е подходящ, всичко, което си мислим и чувстваме. Трябва да го уверим, че обичаме него, но обстоятелствата са такива. Това писмо може да се напише и ако в миналото сме правили аборти по наше желание. Вероятно е да излязат много стари емоции, но процесът е силно лечебен. Прощаването с детето и излекуването на душевната травма са важни не само за майката, но и за здравето на бъдещите й деца. Деца, родени след аборт, могат да боледуват често или да имат склонност към инциденти. Добре е да се каже на децата, че преди тях е имало друго бебе, което мама и татко не са могли да задържат или са искали, но се е случило нещо. Накрая обобщаваме като казваме: „Така че, ти си ми …(второ, трето, четвърто)… дете“ – като преброяваме и абортите, и по-големите му братя и сестри ако има такива. Това е препоръка на Хелингер – основател на „Семейни констелации“ – метод на енергийната психология.
Има ли право бащата на мнение? Детето е на двамата и би трябвало бащата да има право на мнение. Първоначално - бащата трябва да знае за забременяването, който и да е той и колкото и жената да е сигурна, че няма да откликне и да се поинтересува. Да научи истината, е негово право. Ако жената е твърдо решила да задържи детето може да му обясни, че тя ще се справи дори и той да не желае да се включи. Колкото по –зрял е този разговор и колкото по – осъзнато подходи жената – без драма, обвинения и принуждаване, толкова по-добре за нея и детето. Понякога мъжът може да поиска аборт, просто защото е бил изненадан с новината, има страх от обвързване и други причини, които не са свързани със самата жена и детето. Тук ролята на жената е да прецени неговата емоционална нестабилност и тя да бъде стабилна и да излезе с решение.
Може би най – трудното решение е, когато сте двойка и се обичате, а той не иска детето. Вие го искате, а той не. Най – важната стъпка е да споделим абсолютно искрено колко много искаме детето и да се поинтересуваме от дълбоките мотиви на мъжа – каква е причината да е против. Ако все пак се съгласите да направите аборт само заради любимия, трябва да го направите наистина от силна любов към мъжа и наистина да сте в мир с това решение. Моя клиентка ме потърси заради трудности в отношенията с партньора си. В хода на срещите ни сподели, че често се събужда в четири часа през нощта с пронизваща болка в едната гърда и ниско долу в коремната област. Четири през нощта е часът на белия дроб, а той се свързва с тъгата. Болката е сигнал за изпитвана вина, а областта на гърдите и корема ми подсказа, че става дума за дете. Попитах я дали преживява някакви емоции около децата си – тъга, вина, случило ли се е нещо? Тя ми разказа малко за сина си, а после изведнъж призна, че преди две години забременяла, но мъжът й настоявал да махнат бебето. Тя се съгласила. Сега тялото й говореше за неизживените емоции – тъга и вина. Тази случка беше в основата и на отчуждените им отношения.
Мога ли да травмирам детето като го обричам на живот без баща? Това ме попита едно от момичетата. Първо ще се спрем на „обричането на живот без баща“ – няма как да знаем дали ще стане така. Дори да не сме двойка, бащата може да реши да се грижи за детето и да присъства в живота му. Както споменах и по-горе, важно е да информираме бащата. Дори да е липсваща фигура, ако показваме снимки и разказваме за него положителни неща, детето пак може да израсне без травма и с идеята за положителна бащина фигура, която да му е авторитет. Ако самата жена обаче пази още негативни чувства към бащата и го обвинява, това няма как да се случи. Не самата раздяла между родителите травмира децата, а омразата помежду им. Ако сте в хармония с това, че отглеждате сама детето, всичко е наред. Друг мъж, който ще влезе в живота на жената също може да изпълнява функциите на баща. Ако между тримата има любов и разбирателство, отново всичко е наред за детето.
От духовна гледна точка, душата на детето избира предварително родителите си. Това означава, че детето знае при какви обстоятелства се ражда и ще бъде отгледано – без баща, само с майка. Това е житейският урок, който е избрало, затова не бива да се тревожим, а само да дадем най – доброто от себе си.
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК!
Ще се радвам да се присъединиш и да споделиш с приятелки, които имат нужда да прочетат това!
Ваша,
Ирина