Галерини - сайта на Галена и Ирина
Galerini
  • Начало
  • Обучения
  • Безплатни курсове
  • За нас
  • Абонирай се
  • ГАЛЕРИЯ
  • Статии
    • Блог
  • КОНСУЛТАЦИИ
    • Консултации с Галена
    • Консултации с Ирина

Да се обидиш - най-безсмисленото действие на света!

5/10/2016

Comments

 
Picture
 Не знам дали да се лаская или срамувам от това, но вероятно съм най-подходящият човек, който да пише за обидата, защото съм прекарала обидена часове, дни, а сумарно, вероятно и години от живота си обидена. Едва когато навърших 30 години започнах да осъзнавам каква отрова за отношенията и за собственото ни тяло е обидата. За много хора, както и за мен в миналото, обидата е начин на живот – точно спрат да се цупят за нещо и хоп някой им дава нов повод за цупене и сърдене. Какво е посланието на обидения? Ако обиденият говореше, защото в масовия случай мълчи, би звучало горе долу така: „Ще те накажа, ще те лиша от внимание и любов, ще видим дали друг път ще постъпваш така и ще ми говориш така! Аз имам достойнство и няма да ти позволя това поведение!“ Разбира се, всеки има право на реакция, на собствени чувства в отговор на нечие поведение, има право да защити себе си от злонамерено и манипулативно поведение! Къде тогава е проблемът с обидата? Ами, няколко са… ето как виждам нещата аз, поради богатия си личен опит с обидата:

 Хората се обиждат за глупости! Исках да заменя думата  глупости с нещо, което да звучи „по-така“ от „глупости“, но накрая реших, че тази  дума звучи точно толкова детински, колкото е и поведението на обидения. Обиждала съм се, защото някой ми е казал, че яденето ми е леко загоряло или пресолено, защото в шумна компания съм започнала да говоря, но някой ме е прекъснал и всички са обърнали глави към него, защото приятелка ми е казала, че е уморена и предпочита да се видим друг ден и т.н. Поводи един след друг, идващи от близки хора или от почти непознати… Обидчивостта ми беше и много тясно свързана с хилядите ми очаквания, особено към мъжете, с които имах връзка. Очакване за подарък, за изненада, за романтичен жест, за предложение за помощ, за предложение за екскурзия – всички тези очаквания водеха след себе си часове и дни на лошо настроение и обида.

​ След години разбрах, че коментарите за яденето ми не са коментари за самата мен, а дори и коментарите за самата мен, като например, че съм много капризна, не означават липса на любов към мен. Разбрах, че в шумна компания бива изслушан този, който вземе думата решително и говори по-високо и също е достатъчно упорит да опита пак ако го прекъснат първия път. Стана ми ясно, че всеки има право да ми отказва, да не е съгласен с мен и това отново не означава, че ме ценят по-малко или не ме обичат. Най-после спрях да очаквам постоянно и се научих да искам от хората, по-специално от мъжа до мен, и да приемам факта, че може да ми откажат. 

 Обидата в 99% е резултат от недоразумение, а не от зла умисъл и желание да ни наранят. Ето и един пример - това лято дъщеря ми беше на зелено училище с най-добрата си приятелка. Единия от дните трябваше аз да взема двете деца и да поиграят у нас. В колата обаче влезе само дъщеря ми и след кратък разпит разбрах, че са скарани. Доведох и другото момиченце и поисках да знам какво става, като дадох думата първо на едната, после на другата, без право да се прекъсват. Приятелката сподели, че била много жадна, а дъщеря ми отказала да й даде вода или пари за вода- предпочела да си купи сладолед. Когато дойде ред на дъщеря ми, тя сподели, че имала цяла бутилка с вода, но тъй като приятелката й много бързо се обидила и спряла да й говори, дъщеря ми предала бутилката на трето момиче с молба да й я даде. Водата така и не стигнала до предназначението си, останала на пейката, а двете девойки били нацупени и скарани. Попитах приятелката на дъщеря ми дали още е сърдита, след като е чула тази история, а тя отговори, че сега дори й звучи смешно. Така че, когато ви се иска да се обидите, запитайте се дали другият има лоши намерения. Като цяло, хората действат злонамерено и с идея да наранят умишлено в около 1 до 5 % от случаите. Вероятно ли е наистина да се случва точно това с вас или по-скоро преувеличавате? Дори тези, които нараняват и обиждат нарочно, по-скоро самите те са травмирани и трябва да им съчувстваме, не да се обиждаме.

 В случаите, когато другият е предпочел да защити собствените си интереси вместо да ни услужи или с други думи е поставил себе си, а не нас на първо място, тогава нямаме право да се сърдим. Ето го отново и определението за егоизма – да настояваш другият да постави твоите нужди пред собствените си! Учудващо голям брой хора се сърдят, защото някой е избрал да постави себе си и собствените си желания на първо място. Също учудващо голям брой хора са манипулирани от партньори, деца и родители чрез страх от обида – това означава, че ежедневно правят разни неща пряко волята и желанието си, защото ако не ги направят някой ще се обиди! Не една жена  ми е казвала нещо от типа: „Изобщо не ми се иска да се местя в друг град, но мъжът ми ще се разсърди ако не заминем!“, „Тази неделя никак не ми се ходи на гости у леля ми, но тя ще се обиди ако откажа!“. А какво да кажем за тежките самоналожени присъди: „Не го обичам, но той не може без мен, ще го съсипя ако го напусна!“?

 Много често обидата е резултат от различни вярвания за света и живота. Няма да забравя колко много се обиди моя близка приятелка, защото я помолих да купи билети за театър, тъй като е „по-свободна“. Оказа се, че думите „по-свободна“ много я наранили. След като поговорихме, стана ясно, че от малка е научила от родителите си, че един зрял човек постоянно трябва да върши нещо полезно и да има множество ангажименти. Тя живееше точно така и беше преуморена и все заета с нещо. Моите думи прозвучали все едно нейната заетост и старание не са забелязани и изглежда, че тя „не прави нищо“. Аз разбира се останах в пълно неведение за случващото се вътре в нея, докато тя не ми го сподели. Просто в деня, в който трябваше да се купят билетите графикът ми беше много пълен и го казах без да помисля. В тази ситуация ние с нея изяснихме нещата и случката остана в миналото, но знаете ли колко такива случки остават да се трупат като горчилка вътре в нас, когато нямаме желание и кураж да помислим върху тях и да поговорим открито с другия!

 Мислим, че чрез обидата даваме урок, а всъщност усложняваме нещата! Това става най-вече, защото рядко провеждаме зрял разговор за това какво ни е обидило и засегнало. Рядко искаме, без да обвиняваме, просто да изясним ситуацията. Какво правим най-често? Млъкваме и не говорим с другия, понякога с дни. Има хора, които с години не си говорят! А когато попитам каква е причината, ми казват, че вече дори не помнят! В други случаи тръшкаме вратата, врътваме се и си тръгваме. Ето един мой любим откъс от Кастанеда за обидата:

 „Прекалено сериозно се отнасяш към себе си – бавно каза дон Хуан. – И се възприемаш като дяволски важна личност. Това трябва да се промени. Толкова си важен, че смяташ, че имаш правото да се ядосваш по всякакъв повод. Толкова си важен, че смяташ, че можеш да си позволиш да се обърнеш и да си тръгнеш, когато обстоятелствата не се подреждат така, както ти искаш. Вероятно смяташ, че така демонстрираш силата на характера си, но това са глупости! Ти си слаб, високомерен и самовлюбен тип!“

 Обидата не е проява на достойнство и на сила на характера, защото не води до нищо положително. Обидата е бягство от проблема, инат и твърдоглавие, също егоизъм! Не казвам да не признаваме чувствата си, когато ни наранят или засегнат. Напротив, важно е да ги признаем и пред себе си, и пред другия. Проблемът е, че реагираме в състояние на афект, изхождайки от собствените си емоционални рани, че не мислим трезво и не говорим открито. Ако сме склонни да погледнем в себе си и после да говорим, без да бързаме да осъждаме и да хвърляме вина, отношенията ни щяха да са съвсем различни!

 Ето няколко факта за обидата, които може би ще ви откажат от навика да се обиждате:

 - Обидата намалява количеството на сексуалната ни енергия. Колкото повече обиди носим в себе си, толкова по-непривлекателни сме за другия пол!

 - Колкото по-дълго носим обида, толкова по-зле. Трупаната с години обида прераства във физическо заболяване – с голяма вероятност злокачествено! Затова вместо да се обиждате и да мълчите наказателно, по-добре се скарайте и после се сдобрете.

 - Колкото по-обидчив е човек и колкото по-лично приема нещата, толкова по-голямо е чувството му за малоценност, а себеоценката му е много ниска! Широкоскроеният човек се засяга по-трудно и прощава по-лесно – той знае, че светът не се върти около него.

 Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

 Ваша,
 Ирина

Comments

Доведеният татко - дали, защо, кога и как...

1/10/2016

Comments

 
Picture


 ДМБ (Ди Ем Би) … що е то? „Доведеният ми баща“ – обяснила дъщерята на моя близка приятелка, когато я попитали защо се изписва това съкращение на дисплея на телефона й. Откакто научи това, моята дъщеря също се обръща по този начин към втория ми съпруг. Тя му казва шеговито: „Ей, Ди Ем Би!“, а той отвръща: „Кажи, доведена дъще!“, после двамата се смеят и се прегръщат, а аз усещам в мен да се разлива сладост при тази гледка. Ще кажете, че не винаги нещата се развиват така гладко… Е, и при нас имаше трудности. Тежко ми беше да чувам: „Не ми казвай какво да правя, не си ми истински баща!“ или „Татко ми разрешава, вие сте лоши!“, но ми беше и много тежко, когато навремето осъзнах, че бракът ми няма да се получи, а детето вече беше факт.

 Не една жена попада в дилемата – да се разведа или да запазя брака си заради децата? Или ако разводът е вече факт – редно ли е да доведа нов човек в живота на децата или е по-добре да  ги отгледам сама? Преди години аз взех решението да се разделя с бащата на дъщеря ми и да се обвържа с нов човек. Още тогава знаех, че това решение е правилно за мен самата, но вече знам, че е било правилно и по отношение на дъщеря ми. Защо и при какви обстоятелства е добре детето да има доведен татко, ще споделя с вас през призмата на моя личен опит:


  1. Ако конфликтът в двойката е факт, ако опитите за запазване на брака не са дали резултат, ако е настъпило отчуждение, то за никой от членовете на семейството не е добре да продължава да живее в тази среда. Тя е токсична! Много двойки си мислят, че е нужно просто да спрат да се карат пред децата и всичко ще е наред, но грешат… Децата са силно интуитивни и веднага усещат фалша. Усещат конфликта дори родителите им да мълчат, усещат лицемерието когато всички отиват заедно на почивка като щастливо семейство. А и не е задължително да има конфликт и неразбирателство. Ако чувствата вече ги няма и мама и татко са просто съквартиранти, детето знае за това и страда мълчаливо. Страданието от караниците или липсата на любов между майка му и баща му, може да се прояви при детето чрез чести боледувания или хронично заболяване. Болното дете праща послание на родителите си, че е време да прекратят това – или да намерят пътя един към друг, или да се разделят хармонично и с добро.
  2. Всички деца искат майка им и баща им да останат мъж и жена, но понякога романтичните чувства няма как да се върнат – никой не може да се насили да обича и желае някого! В тези случаи е най-добре за детето да съумеем да запазим уважение към другия родител, да го приемем като личност и да развием възможно най-позитивни чувства към него, различни от романтичната любов. Детето реално не се травмира от самата раздяла на родителите си, а от негативните чувства помежду им. Дори и когато няма явен конфликт, фактът, че живееш с някого, към когото нямаш чувства и когото не желаеш, води до трупане на ненавист и гняв към този човек.  В този смисъл е много по-добре детето да расте в семейство с нов партньор, което е изпълнено с любов и хармония. Ако майката има човек до себе си, с когото да общува успешно и към когото да показва чувствата си на обич и подкрепа, както и той към нея, то за детето е много благотворно да живее в такава среда.
  3. Децата не искат родителите им да се жертват за тях! Ако предпочетем да останем в нефункциониращ брак или изберем трудния път на самотната майка и правим това единствено заради децата, то това е жертва от наша страна. Ние жертваме възможността за лично щастие с нов партньор, а децата никога не искат от нас да жертваме щастието си заради тях. Дори напротив, нашите саможертви ги гневят. Замислете се – искате ли вашите родители да се жертват за вас и да се лишат от възможността за щастие? Не, нали! Всички деца искат единствено родителите им да са щастливи. Ако се запитате и си отговорите честно, и вие искате точно това за майка си и баща си. С нашите деца не е по-различно. Жертвайки се, учим тях да се жертват, когато станат зрели хора. Така създаваме порочен кръг – ние се жертваме и сме нещастни, те се жертват и са нещастни и така поколения напред.
  4. Щастливата майка учи детето си на щастие. Учим децата си как да постигат разни неща в живота, но не се питаме дали тези постижения ще ги направят щастливи. Сигурно и сами сте изпитвали усещането нещо постигнато, за което сте се трудили много, да не ви донесе очакваното щастие. На всички ни се иска някой да ни беше научил как да сме щастливи. А това става, когато родителят даде личен пример. Майката, щастлива с нов партньор, учи детето си също да е щастливо и най-вече – да избира щастието пред саможертвата. Ако ние се лишаваме от любов и щастие,  каквото и да говорим на детето си, то няма да ни чуе, а ще постъпва като нас.
  5. Ако предпочетем да изградим нова хармонична връзка, учим детето си да вярва в любовта. Ако то ни вижда с нов партньор и вижда как показваме любовта си – правим неща един за друг, прегръщаме се, целуваме се, усмихваме се един на друг, детето получава послание – любовта е възможна! Децата, които израстват с родители в конфликтна връзка или с отчуждени и дистанцирани един от друг родители, не вярват в любовта. Отношенията, които наблюдаваме между родителите си в детството ни, остават завинаги в подсъзнанието ни като модел на любовта. Тоест, според нас всички връзки са като тази на майка ни и баща ни. Това не е разумно вярване, а несъзнателно убеждение, дълбоко вкоренено в нас. Ние несъзнателно очакваме и нашата връзка с партньора да е точно такава и съответно привличаме такава връзка в живота си. Ако детето наблюдава нехармоничната връзка между родителите и след това хармонична връзка между единия от родителите и нов партньор, то разбира истината – някои връзки са хармонични, други не. С други думи, това го предпазва от негативни обобщения за любовта и връзките като цяло.
  6. Ако детето ви е момиченце, чудесно е то да расте с мъж в къщата, разбира се, при положение, че този мъж го обича и подкрепя. Динамиката на отношенията баща-дъщеря оказва своето благотворно въздействие върху момиченцето дори да се осъществява с друг мъж. Ако детето е в добри отношения и с баща си, това е най-добрият вариант. Ако е момченце, то мъжката фигура служи за пример на момчето. Липсата на мъжка авторитетна фигура има негативен ефект върху целия живот на детето. Отново - ако детето е в добри отношения и с баща си, това е най-добрият вариант. Самотните майки, които са оставили търсенето на нов партньор на заден план, е добре наистина да се замислят. Мъжът до майката учи момичетата как да уважават и обичат мъжа и ги предпазва от контрола на майката. Момчетата пък се учат как самите те да бъдат мъже и стават по-самостоятелни, излизат от обсебването и прекомерната любов на майката.
  7. Новият партньор на майката предпазва детето от влизане в неспецифична роля! Децата се чувстват длъжни да защитят по-слабия родител и да застанат до него като равностоен партньор, когато има нехармонична връзка. Ако майката е нещастна и самотна, детето заема мястото на бащата и я защитава, успокоява, иска да я зарадва. Това може да се случи и без да има раздяла- ако партньорът е груб или я разплаква, или просто често отсъства, ако е студен и затворен човек. Много деца и като големи хора още и още се държат като родители на собствените си родители. Това е роля, която много тежи и ни кара да трупаме гняв срещу майка си и баща си – съзнателно или несъзнателно. Новият партньор спестява на детето всичко това. Той е този, който има грижа майката да е щастлива, обичана и обгрижена. Детето може да бъде просто дете!

 И нека да обобщя – ако хармонията и любовта в едно семейство са невъзможни, то най-добре за детето е да се създаде ново семейство, където са възможни. В същото време от голяма важност детето да общува с истинския си баща, както и майката да развие положително отношение към него, независимо от причините за раздялата. Понякога това е труден и дълъг процес. Трябва да отбележа, че дори да демонстрираме поведение „с баща ти се разбираме чудесно“, ако това е лицемерно и вътре в нас бушуват негативни чувства, детето ще продължи да страда. То има много чувствителен радар за лицемерието. В някои духовни учения се смята, че когато не сме отработили своята неприязън към бивш партньор – наш или на половинката ни, то детето от новата ни връзка прилича по характер и по недостатъци на бившия или бившата. Това се случва разбира се, за да усвоим най-после духовния урок!

​А ако тази статия ви докосна и искате да прочетете още от мен, както и да обменяте опит с други търсещи родители, присъединете се към моята фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК! 

   Ваша,
   Ирина

Comments

    Ирина Вълчева-Кръстева

    Ирина е автор на редица статии за женско щастие. Автор и на романа "Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб", издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова. 

    Абонирай се за БЛОГА

    Архив

    May 2018
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    October 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015

    Категории

    All

    RSS Feed

Галерини  - Заедно с вас от 2015
Условия, лични данни и бисквитки