Галерини - сайта на Галена и Ирина
Galerini
  • Начало
  • Обучения
  • Безплатни курсове
  • За нас
  • Абонирай се
  • ГАЛЕРИЯ
  • Статии
    • Блог
  • КОНСУЛТАЦИИ
    • Консултации с Галена
    • Консултации с Ирина

Съществува ли идеалният партньор?

27/7/2015

Comments

 
Picture

  Наскоро бях гост лектор на една лекция със заглавие „Съществува ли идеалният партньор?“ Още докато ми се обаждаха да се запишат за участие, хората колебливо питаха: „Все пак, с една дума, кажете ми, съществува ли…?“ Сякаш се страхуваха да дойдат на лекцията, в случай, че реша да подкрепя теорията, че не съществува идеален партньор. Такава теза би била много горчива и непоносима за мнозина. Все пак на този въпрос не може да има отговор с една дума, с да или не. Ако можеше, защо бихме правили цяла лекция :)

  Отговора, върху който разсъждавахме с публиката, беше следният:

 Зависи какво разбираме под „идеален партньор“. Това ми напомня за времето, когато имаше само стационарни телефони… Спомняте ли си как, когато питаха: „Извинете, Мария там ли е?“, ни се искаше да кажем: „Ами, зависи кой я търси!“ :)

  Ако за мен идеалният партньор е този, който ще изпълни всичките ми желания, ще отгатне капризите ми още преди да са ми хрумнали и ще ме търпи с всичките ми сърденки и цупенки, то идеалният партньор НЕ съществува. А ако случайно се срещна с точно такъв човек, аз ще съм първата, която ще го нарече „безхарактерен“ и ще бъда отново нещастна и в търсене на нов „идеален партньор“…

  Наскоро срещнах една позната, която сподели за трудности във връзката си. След като я посъветвах за определени неща да поработи върху себе си, тя отвърна с тежка въздишка: „Е добре де, не може ли някой да ме приеме каквато съм си и той да работи върху себе си, защо аз трябва да работя?“


  Не може… Няма да кажа онова изтъркано клише, че „любовта иска жертви“, но ще кажа, че любовта изисква постоянна работа върху себе си, самонаблюдение, поставяне на мястото на другия и поемане на отговорност. Щастливата връзка е от двама щастливи човека. В щастливата връзка и двама работят върху себе си. Ако ви изглежда, че работите само вие, това е илюзия. Може би не виждате и не оценявате начина, по който другият допринася за хармонията във връзката ви. А ако връзката е нехармонична и действително само вие работите върху себе си? Не се безпокойте за това, Вселената съдейства в тези случаи по два начина – или партньорът ви бива „стимулиран“ да се промени чрез събитие или преживяване (зависи от неговия житейски път) или ви среща с нов партньор, който е готов да допринася във връзката.

  Може би сега във вас възниква въпросът: „Всъщност какво точно е да работиш върху себе си?“ Това не е проект да станете свръхчовек или всестранно развита личност. Нито значи да преглъщате обидите, да пренебрегвате желанията си и да правите компромиси, „за да има мир“. Работата върху себе си изисква от нас на първо място да знаем, че сме отговорни за всичко, което се случва в живота ни. Отговорни, не виновни :) Ако смятаме, че партньорът не ни разбира или ни съди, или се държи зле, неуважително, пренебрежително, просто трябва да си зададем въпроса:

 „Как аз предизвиквам това държание у него?“

  Темата за работата върху себе си е много обширна. Повече по темата може да прочетете може да прочетете
тук!

  Всяко нещо с времето си… Засега е достатъчно да знаем, че ние създаваме живота си и привличаме определен тип поведение към нас. Същото се случва и с партньора ни – той е отговорен за живота си и за начина, по който преживява връзката ни. Да вземем класически пример – единият партньор се самосъжалява и го играе жертва, а другият е по – тираничен и по – авторитарен. Ако „жертвата“ работи върху себе си и спре да се самосъжалява, ако се научи да казва високо и ясно желанията си без да чака някой да ги отгатне и да се цупи, ако спре да се оплаква и реши да действа, то повече не би имала нужда от „тиранин“. Тогава партньорът или също ще осъзнае, че любов и близост могат да се получат и без да си груб, изискващ и ревнив или животът ще срещне излекуваната „жертва“ с нов партньор.

  Ето това е работа върху себе си – да осъзная как несъзнателно допринасям за проблемите във връзката си или за липсата на връзка в живота ми. Липсата на партньор е пак една отделна тема, но причина и за това са наши несъзнавани модели на мислене и поведение.

  И да се върнем на въпроса дали съществува ли идеалният партньор…

  Ако за мен това е човек, с когото да общуваме хармонично, да се желаем, да имаме общи цели, ценности и да се подкрепяме един друг, за да може всеки да осъществи пълния си потенциал… ДА, идеалният партньор съществува.

  Ако още не сте го срещнали или се съмнявате дали е той, помислете кое във вашето мислене и поведение възпрепятства тази среща. 

Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!


Ваша,
Ирина


Comments

Личностно развитие, духовно пробуждане, осъзнатост  - Извинете, за какво става въпрос?

19/7/2015

Comments

 
Picture
  Вчера една позната ме попита какво означава "ниво на осъзнатост". Тогава си дадох сметка, че много хора, включително интелигентни и успешни като тази дама, действително не знаят какво точно включват постигането на осъзнатост, личностното израстване, духовното пробуждане – можем да го наречем с различни наименования. Всъщност, може би не е ясно към какво точно се стремят хората, тръгнали по този път. Като заговорим за личностното развитие, понякога това грешно се тълкува като път към успеха чрез повече знания, умения и „трикове“ за общуване с хората. Духовното пробуждане като тема е още по – хлъзгаво - често криворазбрано или звучи на хората твърде отвлечено.

  Веднага си спомних за един мой познат – мъж с остър ум и кариера, който се запознал случайно с един енергиен лечител. Лечителят му обяснил, че целта на живота е да изпиташ нищото, отвъд емоциите и ума. Това разбира се никак не прозвучало апетитно на моя познат, който води пъстър и хубав живот, пълен с емоции и мислене. Макар и в обяснението на лечителя да има доза истина, има много още какво да се уточни, за да бъде асимилирано от човек, незапознат с тези теми.

  Пътешествието до точката отвъд ума и емоциите е доста дълго и всеки етап е важен и ценен и не може да бъде пропуснат. Включително етапа, когато сме силно материални, бохеми и анти-духовни. И не по-малко важно - всяка емоция, мисъл, преживяване и среща с друг човек, капка по капка, в течение на много години, дори много животи, ни водят до там сами да искаме да се освобождаваме от емоциите и ума. Не е нужно някой да ни го налага отвън като необходимост и цел. Състоянието, което бихме изпитали отвъд емоциите и ума наистина наричат „нищо“, но това едва ли е нашата представа за нищо – плашещо, празно, безкрайно, безлично, скучно… нищо. Духовните учители казват, че усещането на нищото и блаженството не може да се опише с думи и умът не може да го разбере – нали е отвъд ума :) 

  
  Мога да кажа само, че човек сам извървява Пътя си. Не става така – както си вървиш и си потопен в емоциите и мислите си, някой да ти каже: „Виж какво, целта ти е нищото – отвъд ума и емоциите.“ И ти да се дисциплинираш, да си го наложиш с воля и да го постигнеш. Това е абсурдно, а и така прескачаме цялото Пътешествие. Идеята е да живеем пълноценно и все по – добре през цялото Пътешествие, през всички животи, все повече да израстваме, да се осъзнаваме… пак стигнахме до същите термини… 


  А какво отговорих аз на въпроса какво е „ниво на осъзнатост“?

  Всичко това, което изписах до тук, всъщност проблясна за секунда съзнанието ми, като прозрение, което съдържаше частица от всичко прочетено, преживяно и споделено с мен. Казах си, че трябва да има лесен, ясен и кратък начин да отговоря, защото е много важно какво точно ще разбере тази жена. И казах това:

- Нали знаеш, че имаме съзнание и подсъзнание...

- Естествено! - отговори тя

- А знаеш ли, че всъщност подсъзнанието заема около 90% от психиката ни?

- Чувала съм. - кимна тя

- Цялата идея е да надникнеш в подсъзнанието си - да разбереш какво те кара да се държиш по определен начин, какво те кара да казваш нещата, които казваш, да имаш тези навици или начин на живот. В подсъзнанието живеят изтласкани истини за нас самите, неща, които ние не одобряваме, не харесваме, но е факт, че от там те контролират живота ни. Там живеят и прекрасни истини за нас, в които отказваме да повярваме, желания, които отказваме да изпълним. Колкото повече знаеш какво има в подсъзнанието, толкова по-осъзнат си и толкова повече прехвърляш контрола от подсъзнание към съзнание. Това е ниво на осъзнатост  - доколко знаеш какви импулси те движат, доколко познаваш себе си, доколко живееш според истинските копнежи на душата си. Това е задачата и на личностното израстване, и на психотерапията, и на духовните практики.

  Независимо дали ходим на психотерапия, дали четем книги и се самонаблюдаваме, дали ходим на медитации и изпълняваме източни практики, всичко се свежда до това - да избираме съзнателно поведението и думите си, а не да бъдем контролирани от подсъзнанието си и да живеем „в съня на неосъзнатосттта“.

Ако се вълнувате от темата за духовното и личностното израстване и предизвикателствата, които срещаме като жени по Пътя към себе си, ви каня на моя безплатен уебинар "Как да бъда женствена и духовна едновременно? Част I Зовът на женската душа." на 27ми септември от 20ч. Той е първа част от поредицата тренинги "Как да бъда женствена и духовна едновременно?". Поканете приятелки и им споделете статията ако ви е била полезна! 
     


Ваша,
Ирина

Comments

Кой е верният път към себе си - първо се променям и после се харесвам или първо се харесвам и после се променям?

4/7/2015

Comments

 
Picture
Picture

  Ако ме попитат коя съм и аз отговоря, какво мислите, че ще чуе събеседникът ми? Ще чуе моята представа за себе си, моето субективно мнение за себе си. Едно мнение винаги е субективно, няма как… Ако бъдат попитани десет човека от моето близко обкръжение коя съм аз според тях, те ще дадат различни отговори и най – вече различни от моя отговор. И какво значи това? Моята представа за себе си… това не съм аз!

  Всяка представа има една чудесна характеристика – може да бъде променяна! Ако имам негативна представа за себе си, мога да я променя в позитивна. Може би това ви изглежда като манипулация, защото ако съм лош човек и започна да си въобразявам, че съм добър, това би било огромна заблуда. Но истината е, че никой човек не е просто добър или лош, позитивен герой или негативен герой. Всеки притежава всичко и всеки е всякакъв, в различни ситуации проявява различни свои лица или както още ги наричат – аспекти. Тази сутрин мога да съм добра като приготвя закуска за всички, после гневна на работа, мога да излъжа някой просяк, че нямам пари, да се разтревожа от новините, да бъда всеотдайна и мила с децата, но накрая да се изнервя и да се скарам. Въпросът не е да съм само добра и така да се харесвам, въпросът е да си призная, че мога да съм всякаква и пак да се харесвам. Това се нарича цялостност. Стремежът към тази цялостност притежава едно магическо свойство –

  Колкото повече се харесваме и приемаме, толкова повече наистина се променяме положително, толкова повече ни харесват и другите!

  Как обаче това харесване и приемане на себе си става на практика?

  Да вземем един пример:

  Моята представа за себе си ми казва, че не съм добра майка. Всеки ден се старая, но все съм с усещане, че не правя достатъчно за детето. Постоянно се обвинявам. Мога да продължа така години наред, хваната в клопката на самообвиненията и ежедневното старание, което ме изтощава. Но мога и да направя нещо друго – да се запитам:

„А защо смятам, че не съм добра майка?“ А после да си отговоря:

„Ами много работя, вечер ми се спи, често пропускам играта с детето, само го храня и къпя. Прекарва повече време с баба си и понякога дори плаче като го взимам от тях. Събота и неделя го водя по детски кътове и купувам играчки и се чувствам още по – виновна, че компенсирам така…“

  А ето и една нова гледна точка, един друг отговор:

  „Аз съм една реализирана жена и обичам работата си. Когато работя се чувствам успяла и щастлива. За всяко дете е много важно майка му да е щастлива. Освен това ще науча и него, че човек трябва да се стреми към щастието и успеха. Ако не работех, бих се чувствала изнервена. Има майки, които обичат да работят и майки,  на които им харесва да са домакини. И едните и другите са добри и старателни майки, аз просто съм от първите. Работата ми позволява и да поддържаме по – висок стандарт на живот, това е добре за детето. А това, че баба му помага и то с желание е огромен късмет. Много жени нямат кой да им помага с децата.“

  Ако възприема тази нагласа, с времето самообвиненията ще отпаднат. Така ще се освободи огромно количество енергия, която със сигурност ще ми позволи да отделя повече време за детето – за 15 минути игра вечер или четене на книжка.

  Обичайно имаме нагласата:

  Не се харесвам, значи трябва да се променя, за да се харесвам!

  А всъщност редът е обратният:

  Харесвам се и така, от само себе си, се променям!

 
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!
 
​  Ваша,
  Ирина
Comments

    Ирина Вълчева-Кръстева

    Ирина е автор на редица статии за женско щастие. Автор и на романа "Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб", издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова. 

    Абонирай се за БЛОГА

    Архив

    May 2018
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    October 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015

    Категории

    All

    RSS Feed

Галерини  - Заедно с вас от 2015
Условия, лични данни и бисквитки