Запитайте се колко често има пълен синхрон между мислите, чувствата, действията и думите ни. Ако сме честни, отговорът е много рядко. Хиляди причини ни пречат да осъществим (действие) истинските си желания и мечти (мисли, чувства) или да кажем високо и ясно мнението си. Мечтаем за почивка, а работим по 10-12 часа дневно, казваме, че нямаме друг избор, а всъщност не сме могли да откажем на шефа допълнителна работа или молбата на колежката да я заместим… Мечтаем да рисуваме, а сме счетоводители… Казваме на детето, че няма пари за сладолед, а всъщност се тревожим за гърлото му. Да, тази лъжа изглежда дребна и благородна, като много други от ежедневието ни, направо безобидна. Други лъжи – като сбърканата ни професия, вече дори не ги наричаме лъжи. Толкова дълго сме лъгали себе си, че това е станало нашата истина. Моралът, възпитанието ни, отговорностите ни, вярванията ни, всички те изискват от нас да поддържаме лъжата и разединението между мислене, действие и говорене.
Какво обаче мисли душата по този въпрос? Тя работи усилено да преодолее разединението. За душата няма благородни лъжи, няма дребни лъжи. Тя не се интересува от морал и възпитание. Тя знае, че всяко разделение поражда вътрешен конфликт и иска да го изцели. Душата иска да преминем отвъд всичките си ограничения, да излезем от тесните си рамки, да обединим противоположностите и да станем цялостни. И душата ни помага да постигнем това. Понякога със странни и необичайни за нас средства. Болестите са едно такова средство. Когато не сме чули шепота, когато сме пропуснали знаците, на душата не й остава друго, освен да прибегне до болестта.
Болестта е езикът, на който тялото разговаря с нас. Тя ни учи на честност. Когато човек е болен, той забравя за всички „трябва“, за всички наложени ценности и чужди идеали. Забравя за синдрома „какво ще кажат другите“ и гледа себе си и своите желания. Болестта ни отвежда на Пътешествието към себе си, на което сме отказали да потеглим доброволно. Докато сме болни, душата вади една по една истинските ценности на сърцето и ни учи да живеем в синхрон с тях. Дошло е време да се освободим от разединението, от разрушителните мисли, убеждения и действия.
Душата иска да повярваме , че когато сме истински и следваме мечтите си, точно тогава ще живеем най – добре и ще общуваме най – пълноценно с другите. Здрави сме, единствено когато сме себе си! Ако научим този урок доброволно, на душата няма да й е нужно да използва болести и инциденти, за да привлече вниманието ни.
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!
Ваша,
Ирина
Какво обаче мисли душата по този въпрос? Тя работи усилено да преодолее разединението. За душата няма благородни лъжи, няма дребни лъжи. Тя не се интересува от морал и възпитание. Тя знае, че всяко разделение поражда вътрешен конфликт и иска да го изцели. Душата иска да преминем отвъд всичките си ограничения, да излезем от тесните си рамки, да обединим противоположностите и да станем цялостни. И душата ни помага да постигнем това. Понякога със странни и необичайни за нас средства. Болестите са едно такова средство. Когато не сме чули шепота, когато сме пропуснали знаците, на душата не й остава друго, освен да прибегне до болестта.
Болестта е езикът, на който тялото разговаря с нас. Тя ни учи на честност. Когато човек е болен, той забравя за всички „трябва“, за всички наложени ценности и чужди идеали. Забравя за синдрома „какво ще кажат другите“ и гледа себе си и своите желания. Болестта ни отвежда на Пътешествието към себе си, на което сме отказали да потеглим доброволно. Докато сме болни, душата вади една по една истинските ценности на сърцето и ни учи да живеем в синхрон с тях. Дошло е време да се освободим от разединението, от разрушителните мисли, убеждения и действия.
Душата иска да повярваме , че когато сме истински и следваме мечтите си, точно тогава ще живеем най – добре и ще общуваме най – пълноценно с другите. Здрави сме, единствено когато сме себе си! Ако научим този урок доброволно, на душата няма да й е нужно да използва болести и инциденти, за да привлече вниманието ни.
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!
Ваша,
Ирина
RSS Feed