Галерини - сайта на Галена и Ирина
Galerini
  • Начало
  • Обучения
  • Безплатни курсове
  • За нас
  • Абонирай се
  • ГАЛЕРИЯ
  • Статии
    • Блог
  • КОНСУЛТАЦИИ
    • Консултации с Галена
    • Консултации с Ирина

Когато не можем да вземем важно решение – какво да правим?

27/6/2016

Comments

 
Picture
  Не може да не сте забелязали, че колкото по-важно е едно решение, толкова по-трудно ни е да го вземем и толкова повече се колебаем. Искаме да знаем със 100% сигурност, че постъпваме правилно, че няма да съжаляваме, че няма да нараним никого… Но сякаш съдбата си играе с нас, защото се събуждаме ту с твърдо решение, че единият избор е правилен, ту със съвсем ясна идея, че другият избор е верният. Появяват се хора и обстоятелства, които накланят везните ту в едната, ту в другата посока. Чувстваме се отчаяни и полудели и в пика на лудостта си решаваме да не правим нищо или пък може би да захвърлим всичко и да действаме по трети, по четвърти начин…

  Аз съм човек, който лесно взима решения, но попадам в една още по-неприятна клопка – винаги се чудя дали съм взела правилното решение, дали не съм сбъркала. Сякаш всяко решение ми е предпоследно и аз вечно съм на ръба да променя не само мнението, но и действията си. Хората ми завиждат за лекотата, с която действам и решавам, но не знаят какъв кошмар си създавам сама. Преди време взех едно наистина твърдо решение – че трябва да се отърва от вечната неудовлетвореност и вина, съпътстващи всичките ми решения! След множество размисли и експерименти през годините, вече съм в мир с повечето си решения и се чувствам много по-добре. А всичко, което е проработило, заслужава да бъде споделено! Ето и част от моите прозрения:

 1. Няма правилно решение! Това не значи, че всички решения са грешни, това значи, че няма нещо като Книга на съдбата, където е записано какво трябва да решим за дадена ситуация. Аз лично вярвам в Бог, но не вярвам, че той е предопределил какво да решаваме – дали да напуснем работа, дали да се разведем, дали да бъдем по-строги с детето или да му даваме повече свобода. Много хора дори да не го определят като Бог, който следи за решенията им, все пак очакват, че има правилно и грешно. Човек е роден със свободна воля и може да изживее всеки свой избор, така че той да се окаже правилен или съответно грешен. Най-важното при едно решение е дали можем да се справим с последствията от него. Тук няма намесен морал. Например – ако напусна работа и стартирам рисков бизнес, ще мога ли да се справя със страха от провал, ще се чувствам ли виновен, че семейството ми може да бъде лишено от сигурност, готов ли съм да кажа на децата, че трябва да се откажат от нещо заради моя финансов риск? Може би не мога да се справя с всичко това, но мога да ставам по-рано и да движа паралелно с работата си лични проекти. Да, това ще ми коства усилия, ще бъда по-уморен, може да загубя малко пари, но това са последствия, с които мога да се справя! А може би и това ми е много? Тогава каква друга опция има? 

 2. Когато свикнем с идеята, че няма правилно и грешно решение, ни е по-лесно да приемем, че понякога е по-добре да вземем каквото и да е решение, отколкото да не взимаме никакво.
Изкушаваме се да измислим перфектното решение – това, което веднъж завинаги ще ни свърши работа, което е напълно сигурно. Но това е голяма клопка! Представете си, че се въртите в кръгово с пет изхода и не знаете по кой път да поемете. По-добре е просто да изберете единият изход, дори да е грешният, отколкото да се въртите докато ви се завие свят! Напълно достатъчно е да знаем, че не желаем да останем в ситуацията, в която сме – изтощени сме от тази работа, вече нямаме чувства към партньора, отдавна нямаме какво да споделим със стара приятелка… Ако сегашното положение не ни урежда, не ни е нужно нищо повече! Всяко решение за действие е добре дошло, било то и грешното. Преценяваме последствията, както говорихме в предната точка и действаме, въпреки останалите колебания.
         
                                                        
 3. Винаги ще има някой недоволен или наранен от нашите решения… Повечето от нас искат задължително да предпазят близките си от своите решения. Това е много благородна идея и винаги трябва да мислим за другите, а не да ги прегазваме по пътя си, но не винаги е възможно всички да излязат сухи от водата. Когато преценяваме ползите и вредите от едно евентуално свое решение, често забравяме да оценим последствията върху най-скъпото за нас същество – себе си! Ако напусна партньора си, например, знам, че той ще бъде опустошен, ще страда, но какво ще стане с мен ако остана в тази връзка? Няма ли да страдам, няма ли да се чувствам в капан? Няма ли след време да го нараня още повече като му изневеря или като му дам още надежди, които накрая ще разбия? Дори да остана вярна, няма ли да се разболея от това да живея с някого насила, от това да го целувам без желание, няма ли емоционалната ми дупка да провали и работата ми и отношенията ми с приятелите? Същото е и с работата – след 20 години вярна служба и хора, които разчитат на нас, няма да им е приятно да напуснем, но на нас ще ни е приятно ли да останем? Какво ще ни коства? 

 4. Да не направим никаква промяна също е избор! Не се подлъгвайте от илюзията на непромененото положение – да останем в дадена трудна ситуация без да вземем решение е избор и то често не е добър избор. Но може да стане добър избор при едно единствено условие – да бъде осъзнат избор. Да преценим и да приемем факта, че за момента не сме готови да действаме, че има последствия, пред които не можем да се изправим. Ако останем в същото положение, но с идеята, че ние така сме избрали, ще освободим негодуванието и колебанието или поне част от тях. Това вече носи съвсем ново усещане за нещата – те са в наши ръце, не сме жертва на обстоятелствата. 

 5. Не всичко са знаци от Бога, когато търсим решение! Имам една позната, която много трудно взима решения, остава в дадена ситуация, докато стане много болезнено и някой друг вземе решението. Преди време тя забременя от почти непознат мъж. Тъй като е духовен човек и често търси знаци, тя беше разкъсвана от ужасяващото решение, което предстоеше – да задържи дете, за което не беше готова, от непознат мъж, да го отгледа без баща и т.н. или да направи аборт. Аз, водена от субективното си мнение като жена и майка, я посъветвах да задържи детето. Срещнахме се месец по-късно и аз видях, че цялата сияе и излъчва радост. Попитах какво е решила, като по вида й бях сигурна, че е бременна все още. За моя изненада тя сподели, че направила аборт и се чувствала прекрасно докато не срещнала „случайно“ две свои приятелки, които имали трудности със зачеването. Те й разказвали за ходенето по мъките, за болката да нямаш дете и тя се почувствала като чудовище. Решила, че тези приятелки са били пратени от невидима сила, за да й подскажат, че е сбъркала с решението си. Аз обаче съм убедена в друго – срещата с тези жени е единствено плод на нейното собствено колебание дали е постъпила правилно, плод на нейната вина. Тя е проявила вътрешната си несигурност навън в реалния свят. Всъщност едно привидно недуховно решение – аборт, за нея се оказало мощен тласък в духовното й развитие – тя постъпила като зрял човек, взела трудно решение и поела отговорност за последствията. Затова, ако подозирате, че някой ви спира отгоре, запитайте се дали това не са проявления на собствените ви спирачки, вина и угризения! 

 6. Когато искаме да вземем непопулярно и неудобно за другите решение, се обвиняваме, че постъпваме егоистично, необмислено, импулсивно… Да, решенията в състояние на афект са лошо нещо. И да, много хора взимат прибързани, егоистични и импулсивни решения – развеждат се заради един скандал, заради недоразумение или напускат работа, защото шефът им е направил една забележка. Моя позната например, се разведе с мъжа си, защото с обвинително изражение и строг тон я попитал защо е изтеглила няколко хиляди лева от сметката им. Тя веднага припомнила, че това е инвестиция в бизнес оборудване, за която той се е съгласил седмица преди това. Човекът на секундата се извинил, че съвсем е забравил, но тя беше непреклонна – още на другия ден подаде молба за развод и остана сляпа и глуха за молбите и извиненията му. Но ако това е едната крайност, много хора са в другата – обмислят, преценяват, търсят вината в себе си… и така с години. Имам не една клиентка, която се чуди дали е с подходящия мъж – мисли по темата, работи върху себе си, изчиства стари емоционални травми, опитва се да се накара да обича повече мъжа си, обвинява се, че сърцето й е затворено… Нека да бъдем честни – ако полагаме усилия в една област с години и положението продължава да ни човърка и ни дърпа да се връщаме отново и отново към старата чуденка, значи просто не сме на прав път! Значи отлагаме неизбежното! Да бягаме от проблемите е едната крайност, но да стоим прекалено дълго в тях, е просто другата – това пак не е решението! 
​
  Когато трябва да вземете трудно решение, преценете ситуацията, използвайки тези прозрения, но после спрете за известно време да го мислите! Отдайте се на друго занимание, най-добре да не е свързано с умствена дейност – разходка, физически труд, игра с детето, филми… или просто се потопете в ежедневието си без да разсъждавате върху този проблем. Твърде вероятно е решението да изплува отнякъде. Ако не, след поне седмица, дори две, се върнете към него и помислете пак!

  Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

  Ваша,
  Ирина

Comments

Сродна душа, кармичен партньор, пламък близнак… - имаме ли заблуди по темата?

22/6/2016

Comments

 
Picture
  В последните години много се говори за партньорствата от нов духовен тип и за все по-честото разпадане на бракове и връзки, които принадлежат на стария тип – условна любов. Преди да поговорим за духовните партньорства, нека да уточним какво точно е условна любов? Това е връзка, в която:
  • Не поемаме отговорност за живота си, за изборите си и за щастието си, за всичко сме склонни да търсим причина в партньора. Очакваме той да ни ощастливи.
  • Имаме високи очаквания към другия и идеал в главата ни, към който искаме да го приравним.
  • Не познаваме своите слабости и емоционални рани, които сме имали и преди връзката. Приемаме всичко лично и не търсим причина в себе си за начина, по който реагираме.
  • Премълчаваме нуждите и желанията си и дебнем дали и кога другият сам ще се сети. Измерваме любовта. Комуникираме незряло, с намеци, сърдене или мълчание. Страхуваме се от конфликт или манипулираме другия с нашата конфликтност.






  Нарича се условна любов, защото има условия за любовта ни: „Ако ти правиш нещата, които ми допадат, ако се държиш с мен както очаквам, ако показваш любовта си, както аз искам, ако отгатваш мислите ми, то тогава ще те обичам!“. Новият тип връзка между мъжа и жената не включва нищо от това, затова я наричаме БЕЗусловна. Обичаме другия такъв, какъвто е, опознаваме го, приемаме го и не желаем да го променяме или напасваме спрямо някакъв идеален образ, който е в главата ни.
 
  Забелязала съм обаче, че много жени имат грешно разбиране за това какво е духовното партньорство и кой партньор можем да наречем сродна душа, пламък близнак или кармичен партньор. Кои са най – честите заблуди по темата:


  1. Очакваме, че духовният партньор е някой, който се интересува от духовни практики – медитира, чете книги по темата, посещава семинари… Ако не го прави, а ние го правим, се опитваме да го убедим и увлечем да се присъедини към нас. Често това създава силно напрежение във връзката, защото партньорът има различно виждане за нещата. Друга грешка, която допускаме е да планираме да изоставим „обикновения“ си съпруг, който е бизнесмен, твърде практичен или е един нормален, здраво стъпил на земята мъж, и да търсим някой с духовни интереси. Духовността като теория и познания няма нищо общо с истинската духовност. Би могла да има, но не е задължително. Най – големите духовни учители в живота ни може дори да не са чували за Ошо, Дийпак Чопра и Луиз Хей, може да не са запознати с термини като „закона на привличането“, „осъзнатост“ или „мантра“, може да не са прочели и една книга по темата, но пак да ни дадат най-ценните житейски уроци с поведението и думите си. А ако партньорът ви е толкова земен и материален, че това ви побърква, значи вие сте се отнесли прекалено в духовното и сте загубили баланс в другата крайност. Както казва шаманът Кетут Лиер от „Яж, моли се и обичай“: „Не твърде много земя, но и не твърде много небе…“. Хората, които залитат много в духовното и говорят само за единение, братска любов, кой кой е бил в кое прераждане, за астрални пътувания, кармични дългове и т.н. страдат от така наречената  прекомерна шеста чакра (трето око). Това не е духовност, а дисбаланс, от какъвто страдат и прекалено материалните и бездуховни хора, само че при тях чакрата е затворена, а не прекомерна.
 

      2. Мислим, че ако сме със сродната си душа няма да се караме и да имаме различия. Точно в различията и споровете са най – големите духовни уроци. Точно със сродната си душа можем да се караме много, да имаме много различия, да се раздразваме един друг…, но това е с цел да опознаем себе си, реакциите си, да намерим мотивация в любовта да преодолеем различията. Духовният партньор отразява най – черната ни сянка, най-грозните аспекти на нашето Аз – тези, които не искаме и да чуем, че притежаваме. Това е мощен двигател за развитието ни. Защо да се промениш ако не, за да спечелиш или задържиш любимия човек?          
                                   
   3. Бъркаме илюзията на влюбването с феномена сродна душа. Не знам дали наистина съществува сродната душа, в смисъл на човек, с когото сме предопределени да бъдем, но знам нещо със сигурност – хората често бъркат несподелената или неосъществената по някаква причина любов с явлението „сродна душа“. Когато връзката не се е развила до край – не е започнала или е прекратена от другия, от обстоятелства, то тогава ние просто оставаме влюбени. При дългосрочните връзки, в които партньорите са често заедно или живеят заедно, задължително настъпва момент на отрезвяването – виждаме, че другият не отговаря на идеалния образ, който сме имали за него, илюзията на влюбването отминава. Това не значи, че спираме да обичаме, но вече не е толкова лесно. Ако връзката е прекратена или е например от разстояние, паралелна с друга връзка на партньора ни, то тогава илюзията трае завинаги. Ние така и нямаме достатъчно взаимодействие с другия, за да се разочароваме. Това удължено влюбване ни кара да си мислим, че това е сродната ни душа. Тези размисли ни карат да блокираме и да се затворим за нов човек. Колкото и специален да е любимият ни, сигурно е, че можем да обичаме и да сме много щастливи и с друг.

    4. Приемаме, че сродната душа се срещаме само в романтичните си връзки. Вярвам, че човек може да има много сродни души – може да е дете, родител, приятелка. Сродната душа е някой, който ни приема безусловно и в негово присъствие можем да сме такива, каквито сме. Дори да имаме трудности, имаме и желание да ги преодолеем. 

   5. Свързваме кармичния партньор с щастлива любовна връзка. Обичайно си мислим: „Ако това е моят човек, то нещата ще се наредят, няма нужда да полагам усилия и няма да срещам пречки.“ Не винаги със своя пламък близнак можем да осъществим щастлива любовна връзка. Щастливци са тези, които успяват. Понякога се разминаваме, понякога научаваме нещо и се разделяме, понякога сме заедно в трудна връзка или имаме общи трудности. 

  Духовният партньор не е някой, който ще медитира с теб, ще си говорите за Бог, ще те гледа влюбено и ще отглеждате в хармония петте си деца. Духовният партньор е някой, който ще те кара да го обичаш и мразиш едновременно, някой, който в един момент ще те дразни до безумие, а в следващия ще го обожаваш, някой, на когото ще крещиш до изтощение, а после ще плачеш в обятията му и ще шепнеш, че го обичаш. Духовният партньор ще те докара не до ръба, а до всичките ти ръбове – там, където свършва твоето Аз. И това е най-хубавата част, защото ще разбереш, че това, което наричаш свое Аз са само пластове от защити, маски, роли и фалшиви ценности. Духовният партньор ще те докара до ръба, след който започва истинското ти Аз!
​
 Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

  Ваша,
  Ирина
Comments

Позитивно мислене или заравяне на главата в пясъка? Как ефективно да използваме позитивното мислене в 7 стъпки.

13/6/2016

Comments

 
Picture
 Помните ли бума на позитивното мислене? Излязоха книги от типа на „Тайната“ и всички повтаряха леко странни утвърждения като например „Първият ми милион пътува към мен“ или „Имам връзка с красив, богат, хетеросексуален мъж“, окуражавани от американски гурута с ослепителни изкуствени усмивки.  После еуфорията премина – всяко чудо за три дни! Тези, които бяха ентусиазирани, се върнаха към живота си, примирени, че нито красив, богат, хетеросексуален мъж, нито първият им милион са се появили в живота им. Скептиците просто повториха злостно: „Нали ви казах, че това са пълни глупости!“ Все пак една група хора продължиха да мислят позитивно, да се стараят винаги да са усмихнати и сякаш да живеят в техен си собствен свят. Те и до сега биват осмивани от обществото, че си заравят главата в пясъка и остават слепи не само за проблемите, но и за обикновените ежедневни неща. Те са над задачите на простосмъртните като плащане на сметки, ходене на работа, спазване на уговорки. Истината е, че ги обвиняват с право – те като че ли използват позитивизма си, за да се отделят от хората и света и да бягат от отговорност.
​
  Къде е тогава истината за позитивното мислене? Можем ли да кажем, че то е безполезно, дори вредно и изопачава реалността? Съвсем не! Позитивното мислене може да бъде много полезно и да промени положително живота ни, стига да съблюдаваме някои неписани закони…
  1.  Позитивното мислене, използвано само като техника, без да е съчетано с дълбока личностна промяна е като парфюм вместо къпане… Тоест – става по-лошо. Безполезно е да си повтаряме позитивни фрази ако сме изпълнени отвътре с гняв, негодувание, мисли за отмъщение или имаме множество комплекси за малоценност. Това, което има силата да промени реалността ни, не са съзнателните ни мисли, а съдържанието на подсъзнанието ни. Подсъзнанието ни се пълни през първите ни седем години. Тогава не подлагаме на преценка нещата, които чуваме и директно си правим изводи за себе си и за живота от отношението и думите на родителите и другите възрастни. Така например, ако често ни се карат, оставаме с идея, че сме лоши. Тези „мисли“, които се намират в подсъзнанието и ние дори не знаем за тях, всъщност управляват живота ни. Ако дълбоко в себе си имаме убеждение, че сме лоши, то привлича към нас отношение от околните като към лош човек. Ако си повтаряме позитивно утвърждение, което противоречи на някое наше убеждение, нямаме шанс да успеем. Първата ни задача е да осветлим съдържанието на подсъзнанието (поне да започнем) – с какви вярвания за себе си и за живота сме израснали. Тогава можем да изберем утвърждения, които директно разбиват старите убеждения. Например да заместим „лош съм“ с „аз съм човек, който винаги прави най-доброто, на което е способен“.
  2.  За да получим каквото и да е чрез позитивни утвърждения, трябва да вярваме, че го заслужаваме. Убеждения от типа „не заслужавам“, „пълно щастие няма“, „богатството е за другите, аз съм обикновен човек“, „любовта наранява“, често саботират усилията ни да намерим любов, да получим пари и нещо материално и изобщо да живеем добре. Това са основни и мащабни по сила ограничаващи убеждения, които обхващат много сектори от живота. Например „не заслужавам“ може да бъде последвано от пари, любов, здраве, щастие, приятели. Множество позитивни утвърждения се оказват подчинени на подобно главно негативно вярване и стават абсолютно безполезни. Затова първо трябва да се заемем с главния виновник.
  3.   Някои позитивни утвърждения противоречат на истинските желания на душата ни. Хората масово не познават себе си и истинските си желания. Това е така, защото чрез възпитанието, от малки ни учат как повечето ни желания са вредни, опасни, в противоречие с вижданията на мама и татко или просто не са достатъчно рентабилни. Например дете, което иска да стане художник бива отклонено към по-печеливша професия. Порастваме с ценностите на родителите си, които обичайно се различават от истинската ни ценностна система като отделни индивиди. Така постепенно се научаваме да игнорираме желанията си. Но те не изчезват. Понякога се трансформират в копнежи, пристрастявания, неясни усещания, които не ни оставят намира. Да кажем, че сме убедени, че искаме висока позиция в работата или луксозна къща и повтаряме утвърждения. Вътрешно обаче душата ни мечтае за пътешествия и приключения и изобщо не я блазни уседналия живот с много отговорности и лукс. Тогава позитивното мислене няма да помогне. Утвържденията ни съдействат ако са в синхрон с дълбоките ни нужди, с творческите проекти, които дремят в нас. Тук не става дума, че душата саботира само желания за материални неща, може да саботира и желание за връзка, ако връзката би ни отклонила от Пътя ни. Например, ако отдавна се каним да напишем книга, а връзката би запълнила времето ни и би ни държала настрана от писането, то любимият човек може да не се появява в живота ни докато не се заемем с писането.
  4.   Позитивните утвърждения трябва да слязат в подсъзнанието ни, за да се сбъднат в живота ни. Това означава първо, че не трябва да противоречат с друго съдържание на подсъзнанието, второ, че трябва да сме много упорити в новия, позитивен начин – поне 90 дни упорство и повторяемост са нужни. Старият начин на мислене реално е биологична конструкция. Повтарящите се с години мисли оформят така наречените невронни пътеки в тялото ни. Това са реакции, които се отключват незабавно, без да си даваме сметка. За да бъде заместен стар утвърден модел с нов и новият да го измести, е нужно сериозно усилие и постоянство.
  5.   Ще си помогнем ако проверим секторите в живота си, където ни върви. На някои хора им върви в любовта, но все нямат пари, други са богати, но нещастни във връзките си, трети имат и пари, и щастлива връзка, но се оплакват от здравето си. Как е при вас? Проверете какви позитивни вярвания подкрепят секторите в живота ви, където се справяте добре. Подобни вярвания могат да се заемат и да се използват и за не толкова успешните области от живота.
  6.   Позитивното мислене не означава да потиснем негативните си емоции. Много хора смесват тези неща. Решават, че ако и за миг се почувстват тъжни, гневни и обезверени за нещо в живота си, то това значи, че мислят негативно. Тогава заравят чувствата си и продължават с позитивните утвърждения, без да вярват в тях. Позитивното мислене не означава, че в мигове на отчаяние трябва да се правим, че няма нищо, а да си казваме, че дори сега да сме отчаяни, това ще премине и все някак ще намерим начин да се справим. Позитивното мислене не е да твърдиш, че няма проблем, а да вярваш, че този проблем е решим, а дори да не е, има начин нещата да се наредят добре за нас.
  7.   Действията са тези, които показват истинските ни мисли и убеждения. А и действието е много по-бърз и надежден начин да разбием старо негативно вярване от повтарянето на позитивни фрази. Ако вярвам, че не заслужавам, много по-добре е вместо да си повтарям „Аз заслужавам!“ да започна да приемам жестове от другите, подаръци, да поискам нещо за себе си или да си купувам повече неща, да си отделям време за забавление. Това директно изпраща послание „Аз заслужавам“. Щом си го осигурявам чрез действие, значи вярвам, че го заслужавам. Действията ни по отношение на негативното също са от огромно значение и могат да ни създадат много проблеми. Ако се оплаквам ежедневно от някоя ситуация или повтарям диагнозата си (ако съм болен), ако не спирам да изтъквам как нямам пари, връзка…, това значи, че затвърждавам негативното. Няколко минути на ден повтаряне на позитивни утвърждения не могат да неутрализират целодневно мрънкане и раздухване на негативното в живота ни. Моят съвет е да дискутирате и да мислите за проблемите в живота си само ако това би довело до разрешение. Например да говорите с лекар за болестите си или с приятел, който ще даде съвет, да говорите с психотерапевт за развода си или с някой, преминал през развод. Същото се отнася за мисленето.

 Думата оптимизъм идва от латинското optio, което означава избор. Оптимистът е човек, който знае, че има избор във всяка ситуация. Той не се чувства жертва на обстоятелствата, нито си затваря очите пред проблемите, той търси най-доброто решение от всички възможни избори. Ето това е да мислиш позитивно!

 Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

 Ваша,
 Ирина

 
Comments

    Ирина Вълчева-Кръстева

    Ирина е автор на редица статии за женско щастие. Автор и на романа "Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб", издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова. 

    Абонирай се за БЛОГА

    Архив

    May 2018
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    October 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015

    Категории

    All

    RSS Feed

Галерини  - Заедно с вас от 2015
Условия, лични данни и бисквитки