Не може да не сте забелязали, че колкото по-важно е едно решение, толкова по-трудно ни е да го вземем и толкова повече се колебаем. Искаме да знаем със 100% сигурност, че постъпваме правилно, че няма да съжаляваме, че няма да нараним никого… Но сякаш съдбата си играе с нас, защото се събуждаме ту с твърдо решение, че единият избор е правилен, ту със съвсем ясна идея, че другият избор е верният. Появяват се хора и обстоятелства, които накланят везните ту в едната, ту в другата посока. Чувстваме се отчаяни и полудели и в пика на лудостта си решаваме да не правим нищо или пък може би да захвърлим всичко и да действаме по трети, по четвърти начин…
Аз съм човек, който лесно взима решения, но попадам в една още по-неприятна клопка – винаги се чудя дали съм взела правилното решение, дали не съм сбъркала. Сякаш всяко решение ми е предпоследно и аз вечно съм на ръба да променя не само мнението, но и действията си. Хората ми завиждат за лекотата, с която действам и решавам, но не знаят какъв кошмар си създавам сама. Преди време взех едно наистина твърдо решение – че трябва да се отърва от вечната неудовлетвореност и вина, съпътстващи всичките ми решения! След множество размисли и експерименти през годините, вече съм в мир с повечето си решения и се чувствам много по-добре. А всичко, което е проработило, заслужава да бъде споделено! Ето и част от моите прозрения:
1. Няма правилно решение! Това не значи, че всички решения са грешни, това значи, че няма нещо като Книга на съдбата, където е записано какво трябва да решим за дадена ситуация. Аз лично вярвам в Бог, но не вярвам, че той е предопределил какво да решаваме – дали да напуснем работа, дали да се разведем, дали да бъдем по-строги с детето или да му даваме повече свобода. Много хора дори да не го определят като Бог, който следи за решенията им, все пак очакват, че има правилно и грешно. Човек е роден със свободна воля и може да изживее всеки свой избор, така че той да се окаже правилен или съответно грешен. Най-важното при едно решение е дали можем да се справим с последствията от него. Тук няма намесен морал. Например – ако напусна работа и стартирам рисков бизнес, ще мога ли да се справя със страха от провал, ще се чувствам ли виновен, че семейството ми може да бъде лишено от сигурност, готов ли съм да кажа на децата, че трябва да се откажат от нещо заради моя финансов риск? Може би не мога да се справя с всичко това, но мога да ставам по-рано и да движа паралелно с работата си лични проекти. Да, това ще ми коства усилия, ще бъда по-уморен, може да загубя малко пари, но това са последствия, с които мога да се справя! А може би и това ми е много? Тогава каква друга опция има?
2. Когато свикнем с идеята, че няма правилно и грешно решение, ни е по-лесно да приемем, че понякога е по-добре да вземем каквото и да е решение, отколкото да не взимаме никакво. Изкушаваме се да измислим перфектното решение – това, което веднъж завинаги ще ни свърши работа, което е напълно сигурно. Но това е голяма клопка! Представете си, че се въртите в кръгово с пет изхода и не знаете по кой път да поемете. По-добре е просто да изберете единият изход, дори да е грешният, отколкото да се въртите докато ви се завие свят! Напълно достатъчно е да знаем, че не желаем да останем в ситуацията, в която сме – изтощени сме от тази работа, вече нямаме чувства към партньора, отдавна нямаме какво да споделим със стара приятелка… Ако сегашното положение не ни урежда, не ни е нужно нищо повече! Всяко решение за действие е добре дошло, било то и грешното. Преценяваме последствията, както говорихме в предната точка и действаме, въпреки останалите колебания.
3. Винаги ще има някой недоволен или наранен от нашите решения… Повечето от нас искат задължително да предпазят близките си от своите решения. Това е много благородна идея и винаги трябва да мислим за другите, а не да ги прегазваме по пътя си, но не винаги е възможно всички да излязат сухи от водата. Когато преценяваме ползите и вредите от едно евентуално свое решение, често забравяме да оценим последствията върху най-скъпото за нас същество – себе си! Ако напусна партньора си, например, знам, че той ще бъде опустошен, ще страда, но какво ще стане с мен ако остана в тази връзка? Няма ли да страдам, няма ли да се чувствам в капан? Няма ли след време да го нараня още повече като му изневеря или като му дам още надежди, които накрая ще разбия? Дори да остана вярна, няма ли да се разболея от това да живея с някого насила, от това да го целувам без желание, няма ли емоционалната ми дупка да провали и работата ми и отношенията ми с приятелите? Същото е и с работата – след 20 години вярна служба и хора, които разчитат на нас, няма да им е приятно да напуснем, но на нас ще ни е приятно ли да останем? Какво ще ни коства?
4. Да не направим никаква промяна също е избор! Не се подлъгвайте от илюзията на непромененото положение – да останем в дадена трудна ситуация без да вземем решение е избор и то често не е добър избор. Но може да стане добър избор при едно единствено условие – да бъде осъзнат избор. Да преценим и да приемем факта, че за момента не сме готови да действаме, че има последствия, пред които не можем да се изправим. Ако останем в същото положение, но с идеята, че ние така сме избрали, ще освободим негодуванието и колебанието или поне част от тях. Това вече носи съвсем ново усещане за нещата – те са в наши ръце, не сме жертва на обстоятелствата.
5. Не всичко са знаци от Бога, когато търсим решение! Имам една позната, която много трудно взима решения, остава в дадена ситуация, докато стане много болезнено и някой друг вземе решението. Преди време тя забременя от почти непознат мъж. Тъй като е духовен човек и често търси знаци, тя беше разкъсвана от ужасяващото решение, което предстоеше – да задържи дете, за което не беше готова, от непознат мъж, да го отгледа без баща и т.н. или да направи аборт. Аз, водена от субективното си мнение като жена и майка, я посъветвах да задържи детето. Срещнахме се месец по-късно и аз видях, че цялата сияе и излъчва радост. Попитах какво е решила, като по вида й бях сигурна, че е бременна все още. За моя изненада тя сподели, че направила аборт и се чувствала прекрасно докато не срещнала „случайно“ две свои приятелки, които имали трудности със зачеването. Те й разказвали за ходенето по мъките, за болката да нямаш дете и тя се почувствала като чудовище. Решила, че тези приятелки са били пратени от невидима сила, за да й подскажат, че е сбъркала с решението си. Аз обаче съм убедена в друго – срещата с тези жени е единствено плод на нейното собствено колебание дали е постъпила правилно, плод на нейната вина. Тя е проявила вътрешната си несигурност навън в реалния свят. Всъщност едно привидно недуховно решение – аборт, за нея се оказало мощен тласък в духовното й развитие – тя постъпила като зрял човек, взела трудно решение и поела отговорност за последствията. Затова, ако подозирате, че някой ви спира отгоре, запитайте се дали това не са проявления на собствените ви спирачки, вина и угризения!
6. Когато искаме да вземем непопулярно и неудобно за другите решение, се обвиняваме, че постъпваме егоистично, необмислено, импулсивно… Да, решенията в състояние на афект са лошо нещо. И да, много хора взимат прибързани, егоистични и импулсивни решения – развеждат се заради един скандал, заради недоразумение или напускат работа, защото шефът им е направил една забележка. Моя позната например, се разведе с мъжа си, защото с обвинително изражение и строг тон я попитал защо е изтеглила няколко хиляди лева от сметката им. Тя веднага припомнила, че това е инвестиция в бизнес оборудване, за която той се е съгласил седмица преди това. Човекът на секундата се извинил, че съвсем е забравил, но тя беше непреклонна – още на другия ден подаде молба за развод и остана сляпа и глуха за молбите и извиненията му. Но ако това е едната крайност, много хора са в другата – обмислят, преценяват, търсят вината в себе си… и така с години. Имам не една клиентка, която се чуди дали е с подходящия мъж – мисли по темата, работи върху себе си, изчиства стари емоционални травми, опитва се да се накара да обича повече мъжа си, обвинява се, че сърцето й е затворено… Нека да бъдем честни – ако полагаме усилия в една област с години и положението продължава да ни човърка и ни дърпа да се връщаме отново и отново към старата чуденка, значи просто не сме на прав път! Значи отлагаме неизбежното! Да бягаме от проблемите е едната крайност, но да стоим прекалено дълго в тях, е просто другата – това пак не е решението!
Когато трябва да вземете трудно решение, преценете ситуацията, използвайки тези прозрения, но после спрете за известно време да го мислите! Отдайте се на друго занимание, най-добре да не е свързано с умствена дейност – разходка, физически труд, игра с детето, филми… или просто се потопете в ежедневието си без да разсъждавате върху този проблем. Твърде вероятно е решението да изплува отнякъде. Ако не, след поне седмица, дори две, се върнете към него и помислете пак!
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!
Ваша,
Ирина
Аз съм човек, който лесно взима решения, но попадам в една още по-неприятна клопка – винаги се чудя дали съм взела правилното решение, дали не съм сбъркала. Сякаш всяко решение ми е предпоследно и аз вечно съм на ръба да променя не само мнението, но и действията си. Хората ми завиждат за лекотата, с която действам и решавам, но не знаят какъв кошмар си създавам сама. Преди време взех едно наистина твърдо решение – че трябва да се отърва от вечната неудовлетвореност и вина, съпътстващи всичките ми решения! След множество размисли и експерименти през годините, вече съм в мир с повечето си решения и се чувствам много по-добре. А всичко, което е проработило, заслужава да бъде споделено! Ето и част от моите прозрения:
1. Няма правилно решение! Това не значи, че всички решения са грешни, това значи, че няма нещо като Книга на съдбата, където е записано какво трябва да решим за дадена ситуация. Аз лично вярвам в Бог, но не вярвам, че той е предопределил какво да решаваме – дали да напуснем работа, дали да се разведем, дали да бъдем по-строги с детето или да му даваме повече свобода. Много хора дори да не го определят като Бог, който следи за решенията им, все пак очакват, че има правилно и грешно. Човек е роден със свободна воля и може да изживее всеки свой избор, така че той да се окаже правилен или съответно грешен. Най-важното при едно решение е дали можем да се справим с последствията от него. Тук няма намесен морал. Например – ако напусна работа и стартирам рисков бизнес, ще мога ли да се справя със страха от провал, ще се чувствам ли виновен, че семейството ми може да бъде лишено от сигурност, готов ли съм да кажа на децата, че трябва да се откажат от нещо заради моя финансов риск? Може би не мога да се справя с всичко това, но мога да ставам по-рано и да движа паралелно с работата си лични проекти. Да, това ще ми коства усилия, ще бъда по-уморен, може да загубя малко пари, но това са последствия, с които мога да се справя! А може би и това ми е много? Тогава каква друга опция има?
2. Когато свикнем с идеята, че няма правилно и грешно решение, ни е по-лесно да приемем, че понякога е по-добре да вземем каквото и да е решение, отколкото да не взимаме никакво. Изкушаваме се да измислим перфектното решение – това, което веднъж завинаги ще ни свърши работа, което е напълно сигурно. Но това е голяма клопка! Представете си, че се въртите в кръгово с пет изхода и не знаете по кой път да поемете. По-добре е просто да изберете единият изход, дори да е грешният, отколкото да се въртите докато ви се завие свят! Напълно достатъчно е да знаем, че не желаем да останем в ситуацията, в която сме – изтощени сме от тази работа, вече нямаме чувства към партньора, отдавна нямаме какво да споделим със стара приятелка… Ако сегашното положение не ни урежда, не ни е нужно нищо повече! Всяко решение за действие е добре дошло, било то и грешното. Преценяваме последствията, както говорихме в предната точка и действаме, въпреки останалите колебания.
3. Винаги ще има някой недоволен или наранен от нашите решения… Повечето от нас искат задължително да предпазят близките си от своите решения. Това е много благородна идея и винаги трябва да мислим за другите, а не да ги прегазваме по пътя си, но не винаги е възможно всички да излязат сухи от водата. Когато преценяваме ползите и вредите от едно евентуално свое решение, често забравяме да оценим последствията върху най-скъпото за нас същество – себе си! Ако напусна партньора си, например, знам, че той ще бъде опустошен, ще страда, но какво ще стане с мен ако остана в тази връзка? Няма ли да страдам, няма ли да се чувствам в капан? Няма ли след време да го нараня още повече като му изневеря или като му дам още надежди, които накрая ще разбия? Дори да остана вярна, няма ли да се разболея от това да живея с някого насила, от това да го целувам без желание, няма ли емоционалната ми дупка да провали и работата ми и отношенията ми с приятелите? Същото е и с работата – след 20 години вярна служба и хора, които разчитат на нас, няма да им е приятно да напуснем, но на нас ще ни е приятно ли да останем? Какво ще ни коства?
4. Да не направим никаква промяна също е избор! Не се подлъгвайте от илюзията на непромененото положение – да останем в дадена трудна ситуация без да вземем решение е избор и то често не е добър избор. Но може да стане добър избор при едно единствено условие – да бъде осъзнат избор. Да преценим и да приемем факта, че за момента не сме готови да действаме, че има последствия, пред които не можем да се изправим. Ако останем в същото положение, но с идеята, че ние така сме избрали, ще освободим негодуванието и колебанието или поне част от тях. Това вече носи съвсем ново усещане за нещата – те са в наши ръце, не сме жертва на обстоятелствата.
5. Не всичко са знаци от Бога, когато търсим решение! Имам една позната, която много трудно взима решения, остава в дадена ситуация, докато стане много болезнено и някой друг вземе решението. Преди време тя забременя от почти непознат мъж. Тъй като е духовен човек и често търси знаци, тя беше разкъсвана от ужасяващото решение, което предстоеше – да задържи дете, за което не беше готова, от непознат мъж, да го отгледа без баща и т.н. или да направи аборт. Аз, водена от субективното си мнение като жена и майка, я посъветвах да задържи детето. Срещнахме се месец по-късно и аз видях, че цялата сияе и излъчва радост. Попитах какво е решила, като по вида й бях сигурна, че е бременна все още. За моя изненада тя сподели, че направила аборт и се чувствала прекрасно докато не срещнала „случайно“ две свои приятелки, които имали трудности със зачеването. Те й разказвали за ходенето по мъките, за болката да нямаш дете и тя се почувствала като чудовище. Решила, че тези приятелки са били пратени от невидима сила, за да й подскажат, че е сбъркала с решението си. Аз обаче съм убедена в друго – срещата с тези жени е единствено плод на нейното собствено колебание дали е постъпила правилно, плод на нейната вина. Тя е проявила вътрешната си несигурност навън в реалния свят. Всъщност едно привидно недуховно решение – аборт, за нея се оказало мощен тласък в духовното й развитие – тя постъпила като зрял човек, взела трудно решение и поела отговорност за последствията. Затова, ако подозирате, че някой ви спира отгоре, запитайте се дали това не са проявления на собствените ви спирачки, вина и угризения!
6. Когато искаме да вземем непопулярно и неудобно за другите решение, се обвиняваме, че постъпваме егоистично, необмислено, импулсивно… Да, решенията в състояние на афект са лошо нещо. И да, много хора взимат прибързани, егоистични и импулсивни решения – развеждат се заради един скандал, заради недоразумение или напускат работа, защото шефът им е направил една забележка. Моя позната например, се разведе с мъжа си, защото с обвинително изражение и строг тон я попитал защо е изтеглила няколко хиляди лева от сметката им. Тя веднага припомнила, че това е инвестиция в бизнес оборудване, за която той се е съгласил седмица преди това. Човекът на секундата се извинил, че съвсем е забравил, но тя беше непреклонна – още на другия ден подаде молба за развод и остана сляпа и глуха за молбите и извиненията му. Но ако това е едната крайност, много хора са в другата – обмислят, преценяват, търсят вината в себе си… и така с години. Имам не една клиентка, която се чуди дали е с подходящия мъж – мисли по темата, работи върху себе си, изчиства стари емоционални травми, опитва се да се накара да обича повече мъжа си, обвинява се, че сърцето й е затворено… Нека да бъдем честни – ако полагаме усилия в една област с години и положението продължава да ни човърка и ни дърпа да се връщаме отново и отново към старата чуденка, значи просто не сме на прав път! Значи отлагаме неизбежното! Да бягаме от проблемите е едната крайност, но да стоим прекалено дълго в тях, е просто другата – това пак не е решението!
Когато трябва да вземете трудно решение, преценете ситуацията, използвайки тези прозрения, но после спрете за известно време да го мислите! Отдайте се на друго занимание, най-добре да не е свързано с умствена дейност – разходка, физически труд, игра с детето, филми… или просто се потопете в ежедневието си без да разсъждавате върху този проблем. Твърде вероятно е решението да изплува отнякъде. Ако не, след поне седмица, дори две, се върнете към него и помислете пак!
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!
Ваша,
Ирина
RSS Feed