Галерини - сайта на Галена и Ирина
Galerini
  • Начало
  • Обучения
  • Безплатни курсове
  • За нас
  • Абонирай се
  • ГАЛЕРИЯ
  • Статии
    • Блог
  • КОНСУЛТАЦИИ
    • Консултации с Галена
    • Консултации с Ирина

Когато жената е често нещастна, любимият рано или късно я напуска!

11/8/2016

Comments

 
Picture

  Преди време прочетох една статия за връзките, написана от мъж. Той казваше, че мъжът не си тръгва от самата жена, а от начина, по който се чувства с нея. Прочетох изречението няколко пъти, защото имах усещането, че цялата истина за отношенията между мъжете и жените е събрана в него. Като че ли нямаше нужда да знаем нищо повече! Замислих се за всички причини един мъж да напусне една жена, които вече знаех – чести критики, липса на благодарност, приемане за даденост, невъзможност да приемаме помощ, липса на оценка на усилията му, язвителна комуникация, студенина… Всичко това водеше до един и същ резултат – мъжът да се чувства зле! От друга страна, всички „методи“, с които да спечелим или задържим мъжа, имаха за цел да го накарат да се чувства добре – окуражаване, благодарност, вяра в него, страст, открито и зряло общуване. 

  Много жени си мислят, че ако демонстрират недоволството си от партньора, той ще започне да се старае, „ще си вземе бележка“ или ще оцени конструктивната им критика. Всъщност, това което се случва е, че негодуванието и безсилието бавно се трупат в него, отдалечавайки го емоционално от любимата жена. Ако една жена е недоволна или нещастна, по какъвто и да е повод, мъжът до нея се чувства зле. Той чувства, че се е провалил, независимо дали нейното нещастие има нещо общо с него. Все едно, с нещастното си изражение, жената му казва: „Ти си пълен скапаняк, който не може да ми помогне!“. Мъжът винаги иска да помогне и да ощастливи любимата, но често не знае как, не знае какво се иска от него. Демонстрацията на недоволство и нещастие, както и мърморенето и критиката не казват на мъжа какво трябва да направи.
​
 Понякога обаче и самата жена не знае какво трябва да се направи. Просто неудовлетвореността е болестта на 21ви век. Масово моите клиентки споделят, че се чувстват нещастни и неудовлетворени, но не знаят защо. Жените, които са осъзнати и тръгнали по пътя на личностното развитие търсят причината за нещастието си в себе си и с право – никой не е отговорен за нашето щастие. Дори обаче да си знаем, че причината е в нас, това не помага на партньора да се чувства по-добре. Наскоро една клиентка ме посети точно, защото че се чувства нещастна без видима причина. Въпреки че не спирала да повтаря на мъжа си, че той не е виновен, той пък не спирал да повтаря, че явно той не я прави щастлива. Съвсем нормална мъжка реакция!

  Ако неудовлетворението и недоволството на жената продължи дълго време, както казахме, мъжът ще се отдалечи емоционално от нея и ще стане лесно податлив на ухажването на друга жена, която пък демонстрира добро разположение на духа в неговата компания. Може и сам да потърси друга жена, която го кара да се чувства мъж на място (това става несъзнателно, мъжът често не знае какво точно го кара да търси друга). Ако сте били на среща с обвързан мъж, със сигурност помните как ви е споделил нещо от типа, че жена му не го цени, не го разбира, отчуждили са се, все е недоволна и само иска още и още от него. Някое от тези неща (или всичките) става причината мъжът да потърси вниманието на друга жена. Лесно е да набедим мъжете, че мислят само за секс и затова изневеряват, но съвсем не е толкова просто.

  Какво обаче да направим, ако наистина се чувстваме нещастни, а искаме да запазим връзката си и да облекчим партньора в този процес?

  1. 
Да установим причината за нещастието си. Лесно е да се каже, нали? Невъзможността ни да разберем какво ни прави нещастни е пряко следствие от това, че са ни учили да се откъсваме от чувствата и телата си и да разчитаме на разума си. Трябва да си простим за това недоразумение, което е масово за човечеството и то поколения назад и да не се съдим твърде строго. Чувала съм много жени да се упрекват сурово с думи като: „Какво ми става, имам дом, деца, съпруг, здраве, работа, толкова съм капризна и неблагодарна!“ или „Да, имам проблеми, но има хора с толкова по-тежки съдби… вместо да съм благодарна, че не съм на тяхно място…!“ Да, винаги има хора с по-тежки съдби но има и хора с по-леки и радостни съдби, всеки човек има право да изпитва емоции за собствените си проблеми, няма маловажни проблеми!

  Колкото до дамите, които са нещастни без очевидни проблеми, като цяло се касае за един проблем – не са открили своето призвание и смисъл на живота. Дори и жената да има всички външни белези на щастливия живот, те са според критериите на обществото, а не според критериите на душата й. Всеки човек идва с мисия и цел на тази земя и при тези, които не са я открили, душата страда и ги кара да се чувстват нещастни. Нещастието и неудовлетвореността ги подтикват да не спират да търсят Пътя си. Призванието е винаги свързано с талантите и силните ни страни, носи принос за хората и е нещо, което обичаме да правим. Нещастните хора погрешно търсят щастието си в излизания с приятели, клубове, купони, алкохол или екстремни преживявания, а като не го открият там са още по-смазани… Но то не е там… никога! Откриването на щастието е в опознаването и обикването на себе си. Повече по тази тема ще научиш от безплатната ми е-книга „Да се научиш да обичаш… себе си!“. Ще я получиш на имейла си ако се регистрираш ТУК!


  2. Споделете с партньора си защо предполагате, че се чувствате нещастна. Той трябва да знае, независимо дали той е причина за недоволството или не. Ако той е причината или поне ситуацията изглежда така във вашите очи, постарайте се де не звучите обвинително, а по-скоро да говорите за собствените си чувства и желания. Ако не е той причината, кажете вашите предположения, споделете размислите си, попитайте за мнение партньора. Набележете заедно стъпки за решаване на проблема или си поставете цели – осъществяването, на които ще ви направи щастлива.

  3. Най-важният момент – кажете на партньора какво може да направи, за да ви помогне. Знаете онази шега, че само жените могат да си говорят за проблеми просто така, с часове, без да търсят конкретно решение. Това е точно така! Мъжът е ориентиран към резултата. Когато той чуе проблема, мисли как да го реши. Много семейни скандали се случват точно по този начин – жената споделя проблем, мъжът предлага решение, жената се ядосва, че вместо да прояви съчувствие, той дава акъл, той недоумява - след като жена му не иска съвет защо изобщо споделя с него проблема си… Затова, да повтаряме, че сме нещастни няма никакъв смисъл, това потиска до лудост мъжа. Трябва да му кажем какво да направи – да помогне да потърсим нова работа, да гледа детето, за да се запишем на спорт, да ни заведе на почивка, да каже кои според него са талантите ни…

  
Наскоро ми се случи с мъжа ми да проведем подобен разговор, тъй като покрай бременността имам няколко дребни здравословни оплаквания, заради които мрънкам и се оплаквам често. Той все ми казва, че оплакването няма да помогне и трябва да се стегна. Аз се вбесявам като каже това. Една вечер той ме попита: „Не мога да те гледам така потисната и да те слушам къде те боли, просто трябва да помогна, кажи ми как!“ Тогава се замислих какво искам от него и след малко отговорих: „Моля те не ми казвай да се стегна, а ме прегръщай всеки път като се оплача и ми напомняй, че остана още съвсем малко.“ Той започна да го прави и факт, на мен ми е много по-добре!
​
  Търсенето на щастието е сложна задача. Пък и щастливите хора също си имат своите моменти на спадове, това е съвсем нормално и човешко. Щастието не означава, че през 100% от времето си човек е в еуфория и никога няма никакви проблеми. За мен лично, да си щастлив означава, ако имаш възможност да избереш отново, да избереш същия живот – същия партньор, същата работа, начин на живот… Една щастлива и удовлетворена от живота си жена неминуемо има своите лоши настроения, трудни моменти, емоционални избухвания, но за мъжа и е видимо, че това са преходни моменти, а не е смазващо и перманентно недоволство и нещастие. За да запазим връзката си, ни е нужно да не забравяме колко е важно за един мъж жена му да е щастлива, така той се чувства мъж, чувства се значим. Включете и партньора във вашето пътешествие към щастието.

  Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!


  Ваша,
  Ирина
Comments

Кога наистина е време да си тръгнем от връзката... и може ли да "избягаме" от духовния урок?

4/8/2016

Comments

 
Picture
 С разпространението на идеята, че романтичните връзки са всъщност духовни уроци, все повече осъзнати жени изпитват затруднение да решат дали да си тръгнат от една връзка или не. Макар и вече да не усещат любов към партньора, те се измъчват от въпроса дали наистина няма любов или те не са отворили сърцето си достатъчно, за да обичат. Тормози ги и мисълта, че ако „избягат“ от този духовен урок, следващият им партньор ще носи на практика същите недостатъци и те ще имат същите проблеми в новата връзка. Ако до сега жените са изпитвали просто страх дали ще срещнат друг подходящ човек, дали някой ще ги обича по същия начин, сега духовните въпроси и стремежи правят дилемата още по-трудна.

 Прекарала съм много безсънни нощи и тревожни дни, питайки се имам ли право и редно ли е да напусна първия си съпруг… Лутах се като лъв в клетка, разкъсвана от крайни решения – от една страна това е бягство от духовния урок и може животът ми после да е нещастен заради това бягство, от друга страна, оставайки в брака, предавах себе си – отказвах се от мечтите си, насилвах съзнанието и тялото си да приемат неща, които очевидно не бяха способни да приемат. Кое беше по-страшно от двете? Сега, когато съм щастливо омъжена за втория си съпруг, наистина си дадох сметка за много неща, които ще споделя с вас:

 Човекът е същество със свободна воля и е свободен да постъпи както желае. Един единствен правилен отговор няма, има много правилни отговори. Важно е да сме убедени в решението си и тази убеденост ще ни даде сили да поемем отговорност за последствията. За Бог, Вселената или Висшия разум е без значение дали ние ще останем с този партньор или не, има значение какви чувства съпътстват решението ни или липсата на решение. Решение, придружено от лекота, радост, прилив на сили, приемане на себе си и вяра в себе си, е добро, каквото и да е то. Решение, придружено от самообвинения, негодувание към себе си или другия, гняв, колебание, изтощение, е лошо и вредно, независимо какво ни казват моралът и разумът.
 Спомням си в каква тежка дилема изпаднах, когато исках да напусна първия си сериозен приятел, защото се влюбих. Бяхме почти сгодени, аз живеех у тях, момчето беше умно, мило, обичаше ме много, грижеше се за мен. Другият, в когото се влюбих, беше мълчалив, странен, леко дистанциран, очевидно още не беше преодолял бившата си приятелка и показваше интерес, но и леко безразличие към мен. Месец и половина излизах с новото момче и разумът ми взе категорично решение, че е най-мъдро и логично да се върна при стария си приятел. Обадих му се, извинявах се, през сълзи повтарях, че съм размислила и съжалявам. Макар и много трудно, го убедих го да се видим. Прекарахме деня и нощта заедно, а аз не спирах да усещам една тежест, тъга и дори негодувание. Сякаш всичко правех на сила. Усещането беше толкова интензивно, че още на другия ден му признах, че няма да се получи. Час по-късно вече бях при новия си възлюбен. Въпреки цялата му странност, дистанцираност и объркани чувства, аз буквално усещах, че летя от радост.  Усещах, че това е изборът на сърцето ми.

 Няма как да избягаме от духовния урок! Ако ме питате какво стана после, след като избрах със сърцето си дистанцирания и странен младеж – ами това беше една от най-болезнените и трудни връзки в живота ми. А три години по-късно той ме изостави… Беше ли тогава грешка, че го избрах? Не, съвсем не! Чрез тази връзка, аз много израснах и се промених. Имаше ли вариант да си остана с първия приятел, който ме обичаше и ми даваше сигурност? Да, имаше, но щях да зацикля в старите си поведенчески модели, да спра развитието си и да се примиря с липса на положителни емоции заради страх от отрицателните. Решението да изоставя една сигурна и подкрепяща връзка и да избера една болезнена и динамична, беше абсолютно правилно! След тази тежка и изцеждаща връзка, аз се омъжих за първия си съпруг. Уроците, които не бях усвоила, просто си продължаваха, независимо с кой мъж бях. За мен това бяха самосъжалението, ролята на жертва, пасивно-агресивното общуване, гордостта, инатът, проверките колко ме обичат. Чак сега, с втория си съпруг, усещам, че някои уроци очевидно са усвоени, защото не присъстват във връзката ми. Други – по-дългосрочните и големи уроци – продължават да са на дневен ред. Някои са в доста по-лека форма, други присъстват, но не във връзката ми, а при различни обстоятелства. Например, тъй като все още се поддавам на самосъжалението и играта на жертва, но съществената част от урока е усвоена, много по-рядко усещам контролиращо или тиранично поведение от околните и то вече не от партньора си – с него имаме други главни уроци.

 Моралът, логиката и изкривената ни представа за духовността не ни позволяват да видим какъв точно е духовният урок на връзката!

 Това е може би едно от най-интересните ми открития. Както повечето хора и аз мислех, че  духовността, това е да бъдеш по-добър, по-приемащ, по-отстъпчив, да даваш повече и да се справяш с негативните си емоции. С други думи смесвах понятията морал и духовност. Това объркване до голяма степен идва и от християнските ценности, в които сме възпитани. Всичко се усложнява максимално и от идеята за наказващия Бог и ада, която живее в клетките ни. Много жени, включително и аз в миналото, когато разберат, че връзката е духовен урок, започват да се стараят да са по-добри, по-отстъпчиви, по-толерантни към партньорите си, опитват да пренебрегнат отрицателните си чувства, защото те "не са духовни"…. Този нов устрем обикновено усложнява проблема в двойката.

 Ето няколко духовни урока, които буквално не виждаме, защото се разминават с предварителните ни очаквания за духовност:
  • Урока за признаването на гнева и отрицателните чувства. Ако сме потиснали твърде много негативни емоции и те живеят в нас под форма на автоагресия и разболяват тялото ни, можем да имаме партньор, който да ни предизвиква да крещим, да се ядосваме и да изкараме на светло гнева си. Тъй като традиционно заклеймяваме гнева като лоша емоция, ако го изпитваме или му се поддаваме, ние се чувстваме виновни и се стараем с още по-големи сили да се примирим и да си мълчим. Така само се отдалечаваме от научаването на духовния урок.
  • Урока за получаването. Учат ни да даваме и да се раздаваме. Ако го правим във връзките си обаче, създаваме дисбаланс. Нашата неспособност да получим грижа, подаръци и помощ от партньора, го разгневява. Той се чувства ненужен, безполезен и стъпкан от нашето превъзходство. Тъй като това е подсъзнателна динамика, никой от двамата не знае какво става и защо връзката е проблемна. В желанието си да спаси отношенията или брака си, жената започва още повече да дава и още по-малко да получава, защото е убедена, че точно егоизмът й прогонва мъжа. Проблемът се усложнява и се отдалечаваме отново от научаване на урока.
  • Урока за ненамесата в чуждия живот. Това е урок свързан с този за даването. Жената, която е с безработен мъж, с алкохолик, с наркоман, мисли, че духовността изисква от нея да му помага или да настоява да се лекува с цената на всичко. Такава жена се превръща в спасител на мъжа си и се заблуждава, че това е духовна мисия. Урокът тук е да остави мъжа да поеме отговорност за своя живот и здраве и тя сама да вземе собственият си живот в ръце, избирайки себе си.
  • Урока за взимането на решение и изправянето пред последствията. Много жени си мислят, че ще получат ясен знак кога е време да продължат напред. Мислят, че ако урокът е научен, партньорът сам ще ги напусне и няма да се налага да взимат решение. Но често точно това е урокът- да пораснем, да се научим да вземаме решения като големите хора. Всяко решение носи известен риск, може да сгрешиш, да! Един от най-големите духовни уроци е този на зрелостта – да можеш да рискуваш и да поемаш отговорност за последствията.
  • Урока за отстояването на себе си. Представите ни за духовното ни казват че конфликтът е лошо нещо. Но страхът от конфликти е повод да ни пратят духовен урок. Понякога отстояването на себе си изисква от нас да влезем в конфликт или поне да поемем риска, че може да се стигне до конфликт и неодобрение от околните. Понякога мислим, че духовното е да отстъпим от желанията си, да се примирим, да сме отстъпчиви, но така предаваме себе си. Понякога духовният урок е да изберем себе си с ясно съзнание, че това няма да се хареса на другия.
  • Урока за преодоляване на вината. Да си тръгнеш от връзка, особено ако това е твое желание, ако партньорът те обича, моли те и ти насажда вина, е особено трудно. И точно за това за много хора е житейски урок. Избирам себе си без вина – ето го урокът! Да се вмени вина е много лесно, особено ако другият играе по тънката струна на идеите за духовното и моралното. Да останеш във връзка от вина и съжаление никога не би могло да е духовен урок, това е чиста манипулация! И разбира се ако сте склонна да се чувствате виновна, със сигурност партньорът ви ще е много умел в насаждането на вина.
  • Урока за любовта към нашето тяло. Когато вече не изпитваме чувства към партньора, не изпитваме и сексуално желание. Често желанието си отива още преди чувствата на привързаност. Но ако продължаваме да сме във връзка с един мъж, е нормално да имаме моменти на интимност. Жените често се чувстват длъжни да правят секс с партньора си „от време на време“, защото така изисква нормалната връзка. И това е така – без секс ние сме просто приятели. Сексуалната близост без желание е нещо пагубно за нашето тяло. Цялото ни негодувание, колебание, нежелание, дори отвращение в някои случаи, се заключва в женските ни органи и в дългосрочен план води до физически болести. Да кажем „не“ на интимната близост, когато нямаме желание, е духовен урок за не една жена. Всякакви оправдания от типа няма как да му откажа, не ми пречи от време на време и т.н. са в сферата на морала и далече от духовното.

 Не бъркайте морала с духовността. Духовното развитие е свързано единствено с опознаване и приемане на себе си - с всичките ни несъзнателни импулси и грозни сенки. Духовността е отвъд понятия за добро и зло, правилно и грешно!

 Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

  Ваша,
  Ирина
Comments

    Ирина Вълчева-Кръстева

    Ирина е автор на редица статии за женско щастие. Автор и на романа "Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб", издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова. 

    Абонирай се за БЛОГА

    Архив

    May 2018
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    October 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015

    Категории

    All

    RSS Feed

Галерини  - Заедно с вас от 2015
Условия, лични данни и бисквитки