Галерини - сайта на Галена и Ирина
Galerini
  • Начало
  • Обучения
  • Безплатни курсове
  • За нас
  • Абонирай се
  • ГАЛЕРИЯ
  • Статии
    • Блог
  • КОНСУЛТАЦИИ
    • Консултации с Галена
    • Консултации с Ирина

Седем начина да задържим любовта на мъжа!

19/2/2015

Comments

 
Picture
   Два от най - често задаваните от жените въпроси са: "Как да спечеля любовта му?" и "Как да я задържа?". Първият въпрос със сигурност е занимавал всички ни в различни периоди от живота, но не всяка жена се пита как да задържи любовта, след като веднъж я срещне. Много е болезнено да осъзнаеш твърде късно, че много е зависело от теб по време на връзката. Проваляме сами взаимоотношенията си основно по два начина - съзнателно и несъзнателно. В първия вариант може, например да не правим секс с партньора дълго време, да вдигаме чести скандали, да не уважаваме нуждите му от лично време. Тогава прекрасно знаем какво правим, но сме толкова увлечени от егоистичните си мисли и от "правотата" си, че забравяме да мислим в перспектива за връзката. Има обаче и несъзнателно поведение, с което бавно и сигурно отдалечаваме любимия от нас. В този случай нарушаваме едни неписани закони на любовта между мъжа и жената. Точно за тях ще ви разкажа...
  1. Да вярваме в мъжа. Почти всяка жена мисли, че знае какво е добро за мъжа й - какво да работи, колко пари да печели, какъв спорт да спортува и дори каква храна да яде. Правим го, водени от любов, от желание да му помогнем... Но няма нищо, което повече да изчерпва мъжката сила от помощта на една жена. Вероятно сте забелязали, че мъжете много се ядосват, когато ги наставляваме, съветваме или обгрижваме прекалено много. Естествената роля на мъжа е той да ръководи, той да се грижи. Затова е важно да вярваме, че той ще се справи, колкото и да не ни харесва неговия избор. Важно е и да му го казваме: "Аз вярвам в теб!". Така му връщаме силата и влизаме в нашата женска, подкрепяща роля.
  2. Да искаме помощ. Работим много - на работа и вкъщи. Грижим се за всичко - от децата, до смяна на крушките и носене на тежки торби. Не искаме помощ. В началото на връзката сме го правили, за да демонстрираме способности, да покажем, че можем сами. Постепенно сме влезли в коловоза и негодуваме, че любимият не ни помага. Ние не сме позволили това. Отстрани изглежда, че това е удобно за мъжа, но той също трупа негодувание, защото се чувства ненужен.
  3. Да спрем да контролираме. Когато поставим задача на мъжа през десет минути звъним да проверим как я изпълнява - как храни детето, сложил ли му е шапка, чисти ли по точно определения начин и отишъл ли е в конкретния магазин, от който пазаруваме. Контролът ни вбесява мъжа и му казва: "Ти за нищо не ставаш!". Неговият начин да върши нещата със сигурност не е вашият, но ако броите до десет и се въздържите от контрольорската си функция, той ще ви е много благодарен и ще ви цени много повече, затова, че му се доверявате.
  4. Да се интересуваме от него. Често забравяме как сме слушали любимия в началото на връзката, гледайки го в очите с възхищение. Слушали сме за работата му, за спорта, за приключения... Точно липсата на това възхищение и внимание кара мъжете да изневеряват. Не им го отнемайте - задавайте им въпроси, слушайте и подкрепяйте, независимо колко години сте заедно и колко грижи имате.
  5. Да се променяме. Промяната е живот. Когато се променяме, запазваме интересът на любимия към нас. Той ще ни преоткрива всеки ден. Какво да променяме? Превъплъщенията си - понякога страстна любовница, друг път невинно момиченце, непристъпна кралица или грижовна домакиня. Важно е да променяме възгледите си, поведението си, да предприемаме нови действия, иначе омръзваме и на мъжа, и на себе си.
  6. Да изучим ненасилствената комуникация и да спрем скандалите. Да изказваме всичко, с което сме несъгласни с формулата: "Когато ти...каза, направи.... аз СЕ ПОЧУВСТВАХ ......" Това откровено говори за вашата реакция, но е лишено от обвинения и е съвсем различно от: "Ти си .....!" или "Ти винаги, никога...!"
  7. Искайте и бъдете откровени за нуждите си. Говорете открито пред любимия мъж, независимо от това дали смятате, че желанията ви са възможни, споделяйте мечтите си. Признавайте нуждите си от нов дом, от повече пътувания, от време за вашето хоби, от подаръци и нови дрехи. Ако не искате нищо, все едно не сте истински човек, кой не иска и не мечтае? Показването на истинското лице, сближава неимоверно много.

  Ако искате да научите повече за това как да задържите любовта на мъжа, включете се в моя онлайн курс "Как да го обичам, така че да не пожелае друга?" на 9ти юни 2016г. от 19ч. Можете да прегледате програмата и да се регистрирате за участие ТУК!


  Ваша,

  Ирина
Comments

Седем  признака, че не обичаме себе си!

5/2/2015

Comments

 
Picture
   Какво значи да обичаш себе си? Какво значи да имаш добра себеоценка? Къде е границата между самоуважението и егоизма? Трудни въпроси, а отговорът явно е много важен, щом всички учения на тема щастие и личностно развитие и всички духовни учители ни призовават да обичаме себе си. От години търся какъв точно е смисълът на тези думи и какво представлява любовта към себе си. Открих много отговори, други ми предстои да открия... За мен беше по - лесно да тръгна по метода на изключването - кое не е любов към себе си, кога НЕ обичам себе си. Сега искам да споделя този свой опит с вас.
  1. Самообвинението. Това е признак номер едно, че не обичам себе си. Виним се, че не сме положили усилия за нещо, че сме лоши деца или лоши родители, че не сме учили достатъчно, че не отделяме време за близките си, че работим прекалено много. Помислете за вашия списък с вини, сложете и най- дребните неща. Безкраен е, нали? Всъщност много рядко правим нещо с идеята да причиним зло, повечето от нас никога, бих казала. Защо тогава носим толкова вина? Много харесах историята на един успял човек - той всяка вечер сядал пред календара, казвал си, че е направил това, което е смятал за най - добро във всички ситуации от изминалия ден, после късал страницата с тази дата, хвърлял я и си лягал без да мисли повече.
  2. Не поемаме отговорност за живота си.  Всеки, който обича себе си знае, че от него зависи как живее живота си, с кого общува и как прекарва времето си. Той има цели, фокусира се върху позитивното и действа, като успява да нагоди плановете при външни промени. Той вярва, че създава живота си и се доверява на интуицията си. Когато обаче не обичаме себе си, ние се изживяваме като жертва на обстоятелства, хора, правителство, вируси. Обикновено не правим нищо, нямаме планове, а само се тюхкаме и се оплакваме. Оптимизъм идва от латинското optio, което значи избор. Избор винаги има.
  3. Живеем за другите - признак номер три. Не смеем да откажем, когато ни искат услуга, дори да ни е крайно некомфортно да услужим, съгласяваме се с избора на другите без да кажем своята истина, за да избегнем конфликти. Слушаме авторитети без да попитаме себе си. Авторитети ни "избират" точната работа, лекарствата, спорта, храната. Не слушаме тялото си и душата си, а живеем по чужда препоръка, чужд живот, с чужди идеали.
  4. Не правим нищо, за да прекратим вредните си навици. Знаем, че пушенето е вредно, знаем, че не си почиваме достатъчно, знаем, че от много кафе ни става зле... но не правим нищо. Каним се да се запишем на спорт, каним се да намалим сладкото, но всичко си остават добри намерения за далечното бъдеще.
  5. Живеем живота на родителите си. Ще възразите, че това не е толкова лошо ако те са добри и успели хора. Обикновено обаче го правим, водени от навика, от старите си модели на поведение, от покорство пред тях. Когато обичаме себе си, неминуемо виждаме нашата различност, нашата уникалност. Ако се отърсим от предразсъдъците си често се случва да разберем, че ни влекат съвсем други неща и имаме съвсем други таланти. Можем да копираме родителите си не само в професията, може да се развеждаме като тях или да работим в чужбина като тях. Това означава, че повтаряме техните модели на мислене. Тук ключът е осъзнаването.
  6. Избираме морала пред нашата лична истина. Да сме добри, послушни, услужливи, възпитани, сдържани, подчиняващи се на обществените норми, скромни - това са морални категории и ние поколения наред сме ги издигали като висши ценности. С цената на какво обаче? На нашата истина, на истинските ни желания, на чувствата ни, на дивия зов на душата ни. Правим го без да знаем, че това ни разболява и обърква живота ни. Когато обичаме себе си, даваме предимство на себе си и истинските си желания и съзнателно избираме кога да направим компромис заради друг човек и друга ценност. Да, живеем сред хора, но когато знаем своите желания и не се срамуваме от тях, начин винаги се намира да бъдем едновременно себе си и част от общността. Само е нужно да говорим ясно и високо за нуждите си, но без да обвиняваме и съдим другия.
  7. Седмият признак касае тялото. Когато не обичаме себе си, не обичаме и тялото си. Всички имаме недостатъци, но идеята е да не се фокусираме върху тях. Ако се мислим за дебели, грозни, стари, ако всеки ден се гледаме с отвращение в огледалото, то тялото боледува в отговор. Тялото вярва на всяка наша дума, е казала Луиз Хей. Когато обичаме себе си, се фокусираме върху хубавите неща в тялото. Променяме, каквото можем, с грижа и любов и приемаме, каквото не можем, с много любов!

  Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

  Ваша,
  Ирина
Comments

               Предпразничната клопка на очакването!

2/2/2015

Comments

 
Picture
  В началото на февруари ние, жените, се изправяме пред една дилема и буквално в нас заживяват две съвсем самостоятелни личности. Едната е непоправимата романтичка - тя се надява, че любимият ще я изненада с празнуването на Св. Валентин, ще й подари подарък, ще организира сам всичко, ще резервира ресторант... мълчи и чака. Другата е разумната реалистка. Тя ненавижда подобни празници, смята, че всичко това е една конспирация, целяща да ни вземе парите. В най- добрия случай заявява, че любовта трябва да се празнува всеки ден, а не един ден в годината. Реалистката звучи някак огорчена и всичко, което говори ни подсказва, че и тя иска да бъде изненадана и очарована, но се крие под дебела защитна броня. Както многобройни пъти сме чували, истината е по средата.   

  Жената иска да празнува, иска да получи подарък, да бъде заведена в хубав ресторант. Иска да усети колко е важна и ценна за любимия. Иска да знае, че той я обича и желае както в началото. Това желание е толкова естествено и толкова красиво, но често точно то ни отвежда до една илюзия - илюзията, че мъжът трябва да знае какво искаме, как го искаме и да се сеща сам. Точно така се ражда личността на романтичката, която е вечно в клопката на очакването и е вечно разочарована. От наранената романтичка пък се ражда реалистката. Понякога сме наранени още от малки момиченца, от отсъстващия татко, от липсата на достатъчно емоционално внимание от него. От чакащи бащите си момиченца се превръщаме в очакващи от мъжете си жени. Някои вечно чакащи, други силно огорчени и обезверени от дългото чакане. 
  
  Аз бях в клопката на тези два образа, ту романтичката взимаше превес, ту реалистката. Почти 15 години бях нещастна на Свети Валентин - без партньор или с "коравосърдечен" и "несъобразителен" партньор. Преди три години научих безценен урок и го практикувам всеки път, когато искам нещо от мъжа си. Вече не разсъждавам защо не се е сетил, дали ме обича, щом не се е сетил, за какво мисли и кое е по- важно от мен. Отпращам всички тези мисли и казвам:

"Моля те заведи ме на Свети Валентин в ресторант ......... Аз ще запазя места и ще говоря с .... да гледа децата."

  Опитайте, не е сложно! Можете да кажете каквото и да е по този начин, ако следвате тази формула - да кажете ясно какво, къде и кога искате и да уредите подробностите. Мъжете не обичат да четат мисли, не обичат да се занимават с детайлите и не обичат да им се сърдите. Спестете им това и ще имате най- прекрасния Свети Валентин. Успех!


Ако харесахте статията, изпратете я на приятелки. Пишете ни в коментари как реагираха мъжете ви. Хубав Свети Валентин!


Ваша,
Ирина

Comments

    Ирина Вълчева-Кръстева

    Ирина е автор на редица статии за женско щастие. Автор и на романа "Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб", издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова. 

    Абонирай се за БЛОГА

    Архив

    May 2018
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    October 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015

    Категории

    All

    RSS Feed

Галерини  - Заедно с вас от 2015
Условия, лични данни и бисквитки