В началото на февруари ние, жените, се изправяме пред една дилема и буквално в нас заживяват две съвсем самостоятелни личности. Едната е непоправимата романтичка - тя се надява, че любимият ще я изненада с празнуването на Св. Валентин, ще й подари подарък, ще организира сам всичко, ще резервира ресторант... мълчи и чака. Другата е разумната реалистка. Тя ненавижда подобни празници, смята, че всичко това е една конспирация, целяща да ни вземе парите. В най- добрия случай заявява, че любовта трябва да се празнува всеки ден, а не един ден в годината. Реалистката звучи някак огорчена и всичко, което говори ни подсказва, че и тя иска да бъде изненадана и очарована, но се крие под дебела защитна броня. Както многобройни пъти сме чували, истината е по средата.
Жената иска да празнува, иска да получи подарък, да бъде заведена в хубав ресторант. Иска да усети колко е важна и ценна за любимия. Иска да знае, че той я обича и желае както в началото. Това желание е толкова естествено и толкова красиво, но често точно то ни отвежда до една илюзия - илюзията, че мъжът трябва да знае какво искаме, как го искаме и да се сеща сам. Точно така се ражда личността на романтичката, която е вечно в клопката на очакването и е вечно разочарована. От наранената романтичка пък се ражда реалистката. Понякога сме наранени още от малки момиченца, от отсъстващия татко, от липсата на достатъчно емоционално внимание от него. От чакащи бащите си момиченца се превръщаме в очакващи от мъжете си жени. Някои вечно чакащи, други силно огорчени и обезверени от дългото чакане.
Аз бях в клопката на тези два образа, ту романтичката взимаше превес, ту реалистката. Почти 15 години бях нещастна на Свети Валентин - без партньор или с "коравосърдечен" и "несъобразителен" партньор. Преди три години научих безценен урок и го практикувам всеки път, когато искам нещо от мъжа си. Вече не разсъждавам защо не се е сетил, дали ме обича, щом не се е сетил, за какво мисли и кое е по- важно от мен. Отпращам всички тези мисли и казвам:
"Моля те заведи ме на Свети Валентин в ресторант ......... Аз ще запазя места и ще говоря с .... да гледа децата."
Опитайте, не е сложно! Можете да кажете каквото и да е по този начин, ако следвате тази формула - да кажете ясно какво, къде и кога искате и да уредите подробностите. Мъжете не обичат да четат мисли, не обичат да се занимават с детайлите и не обичат да им се сърдите. Спестете им това и ще имате най- прекрасния Свети Валентин. Успех!
Ако харесахте статията, изпратете я на приятелки. Пишете ни в коментари как реагираха мъжете ви. Хубав Свети Валентин!
Ваша,
Ирина
Жената иска да празнува, иска да получи подарък, да бъде заведена в хубав ресторант. Иска да усети колко е важна и ценна за любимия. Иска да знае, че той я обича и желае както в началото. Това желание е толкова естествено и толкова красиво, но често точно то ни отвежда до една илюзия - илюзията, че мъжът трябва да знае какво искаме, как го искаме и да се сеща сам. Точно така се ражда личността на романтичката, която е вечно в клопката на очакването и е вечно разочарована. От наранената романтичка пък се ражда реалистката. Понякога сме наранени още от малки момиченца, от отсъстващия татко, от липсата на достатъчно емоционално внимание от него. От чакащи бащите си момиченца се превръщаме в очакващи от мъжете си жени. Някои вечно чакащи, други силно огорчени и обезверени от дългото чакане.
Аз бях в клопката на тези два образа, ту романтичката взимаше превес, ту реалистката. Почти 15 години бях нещастна на Свети Валентин - без партньор или с "коравосърдечен" и "несъобразителен" партньор. Преди три години научих безценен урок и го практикувам всеки път, когато искам нещо от мъжа си. Вече не разсъждавам защо не се е сетил, дали ме обича, щом не се е сетил, за какво мисли и кое е по- важно от мен. Отпращам всички тези мисли и казвам:
"Моля те заведи ме на Свети Валентин в ресторант ......... Аз ще запазя места и ще говоря с .... да гледа децата."
Опитайте, не е сложно! Можете да кажете каквото и да е по този начин, ако следвате тази формула - да кажете ясно какво, къде и кога искате и да уредите подробностите. Мъжете не обичат да четат мисли, не обичат да се занимават с детайлите и не обичат да им се сърдите. Спестете им това и ще имате най- прекрасния Свети Валентин. Успех!
Ако харесахте статията, изпратете я на приятелки. Пишете ни в коментари как реагираха мъжете ви. Хубав Свети Валентин!
Ваша,
Ирина