Всеки родител би направил всичко по силите си детето му да боледува възможно най – рядко и леко, както и да оздравява възможно най – бързо. Дори не осъзнаваме колко много можем да допринесем това да се случи! Свикнали сме да гледаме на вирусите и бактериите като на нещо, което ни поразява изневиделица, а телата си третираме като врагове, които могат да ни поднесат неприятни изненади. Но все повече учени и лекари по света възприемат идеята, че в основата на всяко заболяване стои емоционален проблем или блокаж, който прави благоприятна средата в тялото ни за появата на вируси, бактерии, мутирали гени, изродени клетки и т.н. Вече има и огромен брой пациенти излекувани от всякакви болести, след като тези емоционални проблеми са били открити и разрешени. Ако трябва да обясним съвсем накратко защо емоциите са в основата на всичко, ето как се случват нещата:
Нервната ни и имунната ни система са в много тясна връзка. Ако реагираме на случка или нечии думи със стрес и страх, то тялото ни влиза в режим „оцеляване“ и изключва имунната система. Въпросът е там, че твърде често реагираме негативно на множество неща от ежедневието ни. Мозъкът обаче не прави разлика между въображаема и реална заплаха и химията, която произвежда, е една и съща. Реакцията на тялото при страх и стрес е една и съща, независимо дали ни гони мечка стръвница или шефът ни е казал, че не се справяме добре. Същото е при децата – ако преживяват негативни емоции или са в стрес от атмосферата вкъщи, в училище, имунната система отслабва и те стават податливи на вируси и бактерии. Стресът е и причината децата, които тръгват на детска градина да боледуват толкова често – всичко е непознато, откъсват се от родителите си, има нови изисквания към тях. Наличието на вируси и бактерии не е толкова от значение, колкото средата, в която попадат, тоест тялото. Затова при грипна епидемия не всеки боледува и освен това всеки развива индивидуални симптоми при един и същи вирус. Симптомите се определят от нашия личен емоционален проблем, а колко дълго и сериозно боледуваме зависи от това колко сериозен, дълбок и сложен е съответният конфликт.
Ако детето ни се е разболяло, можем, според симптомите му, да определим какво го мъчи – какви мисли и чувства. Като го мотивираме да говори и да осъзнае тези чувства, можем съответно да му помогнем да оздравее. Изисква се наистина търпение от наша страна, защото не винаги можем да отгатнем точно кои думи или обстоятелства са причинили негативни емоции у детето ни. Понякога за нас нещо изглежда безобидно, а за детето е истинска драма. Изисква се и много внимателен подход по още една причина –негативните емоции често са свързани със самите родители и самото дете може да е изпълнено с много вина и срам за това, че ги изпитва. Възможно е дори да не осъзнава какво точно усеща или да се срамува да го каже.
Ето как да разчетем най – честите симптоми:
Кашлица – детето иска нещо да каже, да попита, но не смее. Например може да не смее да каже, че учителката в детската градина му е неприятна или да не смее да попита защо баща му отсъства често от къщи. Добре е на децата да се дава информация за ставащото около тях – например: „Баща ти пътува често по работа, но би искал да е постоянно с теб..“ или „Как е в детската градина? Можеш да ми се довериш, това ще е наша тайна.“ Ако имате подозрения, разкажете история за себе си: „Знаеш ли, в училище имах ужасна учителка, викаше без повод, но майка ми много я харесваше и не смеех да й разкажа.“ Или история за негово приятелче - когато става въпрос за друг човек, детето ще се отпусне да сподели и за себе си.
Хрема –детето не може да понася някаква ситуация, човек или поведение на някого. Буквално не може „да я/го диша“. Това може да е много обичан и любим човек, например майка му, която често му се кара за разхвърляната стая. Ако запушеният нос е свързан с алергия, е най – вероятно да става въпрос за вътрешно противоречие – много обичам някого, но в същото време не мога да го понасям по някаква причина. Тук трябва да сте много красноречиви: „Много обичам баба ти, но тя понякога ме вбесява. Всъщност всички деца понякога се ядосват на родителите си и това е съвсем нормално. Ти например за кои неща ми се ядосваш?“
Силна болка в гърлото – това са преглътнати гневни думи. Окуражете детето да изрази гнева си и му обещайте, че няма да реагирате негативно. Направете го и във форма на игра – всеки родител да каже нещо, което много го ядосва в другия родител, в шефа му или друг човек. Реагирайте спокойно и така ще дадете пример на детето да изкаже и своя гняв.
Повръщане – детето иска да отхвърли някаква ситуация или човек, защото не може да ги „смели“. Тук става въпрос за пълна непоносимост. Например дъщерята на моя приятелка повръща интензивно след сватбата на баща й с новата му жена. При житейски обстоятелства, на които не можем да повлияем, най – доброто, което можем да направим, е да обясняваме на детето как случилото се не зависи от него, то няма вина, че всички продължават да го обичат.
Отит, болки в ушите – детето не иска да слуша или да чува. Когато с бившия ми съпруг ежедневно се карахме, дъщеря ми постоянно се оплакваше от уши и правеше отити. Детето може да не иска да слуша караници между родители, а може и да не иска да слуша вашите непрестанни критики или наставления към него самото. Помислете какво негативно често му казвате или какви негативни думи се чуват из дома ви. После попитайте и детето.
Ако детето ви е твърде малко и всичко това ви звучи неприложимо за него, то най – вероятно емоционалният проблем е на някой от родителите – най - често майката, а детето просто го отразява. Работете върху себе си, задавайки си същите въпроси.
Какво още да се запитате ако детето е болно, особено ако често боледува? Дали не получава отношението, което иска от вас само когато боледува – например да си играете с него или да си оставате вкъщи, да му купувате любима храна, подарък, да спирате скандалите с баща му, само когато боледува. Това е подсъзнателната изгода от заболяванията, а тя е много мощен фактор. Също се запитайте дали не повтаряте постоянно неща от типа: „Само някой да кихне и си болен, няма начин грипната епидемия да ни пропусне, в детската градина постоянно е пълно с болни, затова боледуваш и т.н.“. Ако чакате болестите, те идват.
Предложените от мен съвети са допълнение към всяко лечение. Така че, независимо дали сте избрали конвенционално лечение, хомеопатия, билки или други методи, откриването на емоционалния блокаж ще усили многократно ефекта от тях. Ще дойде време, когато само този метод ще ни е достатъчен, за да сме здрави, но засега е по-добре да комбинираме с познатите ни методи. Все още не сме развили достатъчно интуицията си и носим много стари вярвания, но и това ще се промени!
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!
Ваша,
Ирина
- В обичайното ни ежедневие нещо се случва, казват ни нещо, научаваме новина
- Ние реагираме на случката или казаното с емоция, мисъл, чувство
- В съответствие с нашата реакция, мозъкът произвежда някаква химия – хормони, невропептиди и други
- Тези вещества по кръвен път достигат всяка клетка на тялото ни
- С времето нашето физическо тяло става отражение на емоциите и мислите ни
Нервната ни и имунната ни система са в много тясна връзка. Ако реагираме на случка или нечии думи със стрес и страх, то тялото ни влиза в режим „оцеляване“ и изключва имунната система. Въпросът е там, че твърде често реагираме негативно на множество неща от ежедневието ни. Мозъкът обаче не прави разлика между въображаема и реална заплаха и химията, която произвежда, е една и съща. Реакцията на тялото при страх и стрес е една и съща, независимо дали ни гони мечка стръвница или шефът ни е казал, че не се справяме добре. Същото е при децата – ако преживяват негативни емоции или са в стрес от атмосферата вкъщи, в училище, имунната система отслабва и те стават податливи на вируси и бактерии. Стресът е и причината децата, които тръгват на детска градина да боледуват толкова често – всичко е непознато, откъсват се от родителите си, има нови изисквания към тях. Наличието на вируси и бактерии не е толкова от значение, колкото средата, в която попадат, тоест тялото. Затова при грипна епидемия не всеки боледува и освен това всеки развива индивидуални симптоми при един и същи вирус. Симптомите се определят от нашия личен емоционален проблем, а колко дълго и сериозно боледуваме зависи от това колко сериозен, дълбок и сложен е съответният конфликт.
Ако детето ни се е разболяло, можем, според симптомите му, да определим какво го мъчи – какви мисли и чувства. Като го мотивираме да говори и да осъзнае тези чувства, можем съответно да му помогнем да оздравее. Изисква се наистина търпение от наша страна, защото не винаги можем да отгатнем точно кои думи или обстоятелства са причинили негативни емоции у детето ни. Понякога за нас нещо изглежда безобидно, а за детето е истинска драма. Изисква се и много внимателен подход по още една причина –негативните емоции често са свързани със самите родители и самото дете може да е изпълнено с много вина и срам за това, че ги изпитва. Възможно е дори да не осъзнава какво точно усеща или да се срамува да го каже.
Ето как да разчетем най – честите симптоми:
Кашлица – детето иска нещо да каже, да попита, но не смее. Например може да не смее да каже, че учителката в детската градина му е неприятна или да не смее да попита защо баща му отсъства често от къщи. Добре е на децата да се дава информация за ставащото около тях – например: „Баща ти пътува често по работа, но би искал да е постоянно с теб..“ или „Как е в детската градина? Можеш да ми се довериш, това ще е наша тайна.“ Ако имате подозрения, разкажете история за себе си: „Знаеш ли, в училище имах ужасна учителка, викаше без повод, но майка ми много я харесваше и не смеех да й разкажа.“ Или история за негово приятелче - когато става въпрос за друг човек, детето ще се отпусне да сподели и за себе си.
Хрема –детето не може да понася някаква ситуация, човек или поведение на някого. Буквално не може „да я/го диша“. Това може да е много обичан и любим човек, например майка му, която често му се кара за разхвърляната стая. Ако запушеният нос е свързан с алергия, е най – вероятно да става въпрос за вътрешно противоречие – много обичам някого, но в същото време не мога да го понасям по някаква причина. Тук трябва да сте много красноречиви: „Много обичам баба ти, но тя понякога ме вбесява. Всъщност всички деца понякога се ядосват на родителите си и това е съвсем нормално. Ти например за кои неща ми се ядосваш?“
Силна болка в гърлото – това са преглътнати гневни думи. Окуражете детето да изрази гнева си и му обещайте, че няма да реагирате негативно. Направете го и във форма на игра – всеки родител да каже нещо, което много го ядосва в другия родител, в шефа му или друг човек. Реагирайте спокойно и така ще дадете пример на детето да изкаже и своя гняв.
Повръщане – детето иска да отхвърли някаква ситуация или човек, защото не може да ги „смели“. Тук става въпрос за пълна непоносимост. Например дъщерята на моя приятелка повръща интензивно след сватбата на баща й с новата му жена. При житейски обстоятелства, на които не можем да повлияем, най – доброто, което можем да направим, е да обясняваме на детето как случилото се не зависи от него, то няма вина, че всички продължават да го обичат.
Отит, болки в ушите – детето не иска да слуша или да чува. Когато с бившия ми съпруг ежедневно се карахме, дъщеря ми постоянно се оплакваше от уши и правеше отити. Детето може да не иска да слуша караници между родители, а може и да не иска да слуша вашите непрестанни критики или наставления към него самото. Помислете какво негативно често му казвате или какви негативни думи се чуват из дома ви. После попитайте и детето.
Ако детето ви е твърде малко и всичко това ви звучи неприложимо за него, то най – вероятно емоционалният проблем е на някой от родителите – най - често майката, а детето просто го отразява. Работете върху себе си, задавайки си същите въпроси.
Какво още да се запитате ако детето е болно, особено ако често боледува? Дали не получава отношението, което иска от вас само когато боледува – например да си играете с него или да си оставате вкъщи, да му купувате любима храна, подарък, да спирате скандалите с баща му, само когато боледува. Това е подсъзнателната изгода от заболяванията, а тя е много мощен фактор. Също се запитайте дали не повтаряте постоянно неща от типа: „Само някой да кихне и си болен, няма начин грипната епидемия да ни пропусне, в детската градина постоянно е пълно с болни, затова боледуваш и т.н.“. Ако чакате болестите, те идват.
Предложените от мен съвети са допълнение към всяко лечение. Така че, независимо дали сте избрали конвенционално лечение, хомеопатия, билки или други методи, откриването на емоционалния блокаж ще усили многократно ефекта от тях. Ще дойде време, когато само този метод ще ни е достатъчен, за да сме здрави, но засега е по-добре да комбинираме с познатите ни методи. Все още не сме развили достатъчно интуицията си и носим много стари вярвания, но и това ще се промени!
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!
Ваша,
Ирина
RSS Feed