Галерини - сайта на Галена и Ирина
Galerini
  • Начало
  • Обучения
  • Безплатни курсове
  • За нас
  • Абонирай се
  • ГАЛЕРИЯ
  • Статии
    • Блог
  • КОНСУЛТАЦИИ
    • Консултации с Галена
    • Консултации с Ирина

Егоизъм или любов към себе си?

7/5/2016

Comments

 
Picture

  Да харесаш и обикнеш себе си е една доста трудна задача! С лекота казваме на някого, че е егоист и вярваме, че няма нищо по-лесно от това да гледаш себе си…, но трябва да знаем две неща. Едното е, че любовта към себе си е нещо съвсем различно от егоизма, а другото е, че хората по природа са социални същества и всеки иска да съдейства, да помага и да радва другите – такава е същността ни. Шведския психолог Йеспер Юл цитира изследване, според което 9 от 10 деца биха предпочели да изпълнят желанието на родителите си, а не своето (ако двете желания се различават). Каква ирония, че ни учат от малки да слушаме и да сътрудничим, а всъщност би трябвало да ни учат да отстояваме себе си!

 Объркването и смесването на понятията любов към себе си и егоизъм идва от това, че истинската ни същност е съвсем различна от личността, която мислим, че сме. Тогава кое е това „себе си“, което трябва да обикнем? Себе си сме, когато се родим – открити, уязвими, вярващи, че заслужаваме всичко на света, най-вече любовта на мама и татко, изразяващи свободно емоциите си. Като малки деца вярваме, че сме всемогъщи, фантазираме, любопитни сме към света и творим. Интересът ни естествено ни води към нашите таланти и нашата уникална задача на тази земя. В някои спонтанно се появява желание да рисуват, други лекуват куклите си и ги преглеждат, трети се качват на стол и рецитират на висок глас пред ухилената публика от роднини. Мечтите ни са най-близо да истината за себе си, а заниманията ни и любимите игри деликатно нашепват какви са дарбите и Пътят ни. Това, за съжаление, трае много кратко – докато мама, татко и другите възрастни не ни моделират според техните възгледи, ценности и собствени мечти. Често биваме отклонени от Пътя си „за наше добро“. Започваме да чуваме тежки и неразбираеми думи, свиваме се от страх и срам от тона на мама и татко, ставаме свидетели на разни събития, и болката постепенно се настанява в живота ни. Ние разбира се искаме да се защитим от тази болка, нагаждаме се към възрастните и заучаваме различни типове удобно поведение.

 Така, едно весело, палаво и гръмогласно дет
е с любов към танците и изява пред публиката, 20 години по-късно вече е един сдържан, мълчалив възрастен, който по цял ден чете и работи. Когато се ожени и жена му започне да се сърди, че не иска да излизат, да пътуват и да се забавляват, той ще отвърне: „Знаеш, че съм такъв, не съм по тези неща!“ Но ще се лъже – той не е такъв, това е личността, която бърка със себе си. Това объркване е масово явление. Сами лъжем себе си кои сме и неволно караме и околните да повярват в лъжата за нас. Егоизъм е да искаме да обичат маските и ролите ни!

 Затова любовта към себе си започва от опознаването на себе си. Точно този процес прави задачата трудна – трудното е да се отдели заученото поведение, защитното поведение, чуждите ценности, чуждите мечти, компенсаторните поведения и потъпканите емоции от истинското ни Аз. Всички тези пластове, трупани с годините върху истинската ни същност така са се сраснали, че е огромно предизвикателство да бъдат отделени. Много добре изрази това една моя читателка: „Трудно е да разбиеш глинена обвивка от предразсъдъци  и бариери, градени от мен самата и от близките ми толкова години, много е трудно. Но си струва да изживееш остатъка от живота си без тях и да дишаш и живееш като самия себе си, а не като някой друг.“

 Наистина си струва! Откъде да започнем, как да открием истинската си същност и да я обикнем? Най – лесно става отзад напред – като установим кое не е истинската ни същност и къде сме се отклонили по Пътя към нея. За щастие ние, хората, се откланяме по сходен начин, попадаме в едни и същи капани и това ни позволява да обменяме опит. Аз съм черпила мъдрост от книги, духовни учители, обикновени хора като мен, появили се на Пътя ми, както и личен опит. Споделям с вас капаните, в които попадах, и за които ежедневно клиентки и приятелки ми споделят, че също попадат, в безплатна електронна книга "Да се научиш да обичаш... себе си!". Във всяка глава ще прочетете описание на капана, изход от него и ще откриете практически съвети! Книгата ще получите безплатно на вашия имейла си, ако се абонирате за бюлетина на Галерини ТУК! 

Ваша,
​Ирина
Comments

    Ирина Вълчева-Кръстева

    Ирина е автор на редица статии за женско щастие. Автор и на романа "Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб", издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова. 

    Абонирай се за БЛОГА

    Архив

    May 2018
    March 2017
    February 2017
    January 2017
    December 2016
    October 2016
    August 2016
    July 2016
    June 2016
    May 2016
    April 2016
    March 2016
    February 2016
    December 2015
    November 2015
    October 2015
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    June 2015
    May 2015
    April 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015

    Категории

    All

    RSS Feed

Галерини  - Заедно с вас от 2015
Условия, лични данни и бисквитки