Да харесаш и обикнеш себе си е една доста трудна задача! С лекота казваме на някого, че е егоист и вярваме, че няма нищо по-лесно от това да гледаш себе си…, но трябва да знаем две неща. Едното е, че любовта към себе си е нещо съвсем различно от егоизма, а другото е, че хората по природа са социални същества и всеки иска да съдейства, да помага и да радва другите – такава е същността ни. Шведския психолог Йеспер Юл цитира изследване, според което 9 от 10 деца биха предпочели да изпълнят желанието на родителите си, а не своето (ако двете желания се различават). Каква ирония, че ни учат от малки да слушаме и да сътрудничим, а всъщност би трябвало да ни учат да отстояваме себе си!
Объркването и смесването на понятията любов към себе си и егоизъм идва от това, че истинската ни същност е съвсем различна от личността, която мислим, че сме. Тогава кое е това „себе си“, което трябва да обикнем? Себе си сме, когато се родим – открити, уязвими, вярващи, че заслужаваме всичко на света, най-вече любовта на мама и татко, изразяващи свободно емоциите си. Като малки деца вярваме, че сме всемогъщи, фантазираме, любопитни сме към света и творим. Интересът ни естествено ни води към нашите таланти и нашата уникална задача на тази земя. В някои спонтанно се появява желание да рисуват, други лекуват куклите си и ги преглеждат, трети се качват на стол и рецитират на висок глас пред ухилената публика от роднини. Мечтите ни са най-близо да истината за себе си, а заниманията ни и любимите игри деликатно нашепват какви са дарбите и Пътят ни. Това, за съжаление, трае много кратко – докато мама, татко и другите възрастни не ни моделират според техните възгледи, ценности и собствени мечти. Често биваме отклонени от Пътя си „за наше добро“. Започваме да чуваме тежки и неразбираеми думи, свиваме се от страх и срам от тона на мама и татко, ставаме свидетели на разни събития, и болката постепенно се настанява в живота ни. Ние разбира се искаме да се защитим от тази болка, нагаждаме се към възрастните и заучаваме различни типове удобно поведение.
Така, едно весело, палаво и гръмогласно дете с любов към танците и изява пред публиката, 20 години по-късно вече е един сдържан, мълчалив възрастен, който по цял ден чете и работи. Когато се ожени и жена му започне да се сърди, че не иска да излизат, да пътуват и да се забавляват, той ще отвърне: „Знаеш, че съм такъв, не съм по тези неща!“ Но ще се лъже – той не е такъв, това е личността, която бърка със себе си. Това объркване е масово явление. Сами лъжем себе си кои сме и неволно караме и околните да повярват в лъжата за нас. Егоизъм е да искаме да обичат маските и ролите ни!
Затова любовта към себе си започва от опознаването на себе си. Точно този процес прави задачата трудна – трудното е да се отдели заученото поведение, защитното поведение, чуждите ценности, чуждите мечти, компенсаторните поведения и потъпканите емоции от истинското ни Аз. Всички тези пластове, трупани с годините върху истинската ни същност така са се сраснали, че е огромно предизвикателство да бъдат отделени. Много добре изрази това една моя читателка: „Трудно е да разбиеш глинена обвивка от предразсъдъци и бариери, градени от мен самата и от близките ми толкова години, много е трудно. Но си струва да изживееш остатъка от живота си без тях и да дишаш и живееш като самия себе си, а не като някой друг.“
Наистина си струва! Откъде да започнем, как да открием истинската си същност и да я обикнем? Най – лесно става отзад напред – като установим кое не е истинската ни същност и къде сме се отклонили по Пътя към нея. За щастие ние, хората, се откланяме по сходен начин, попадаме в едни и същи капани и това ни позволява да обменяме опит. Аз съм черпила мъдрост от книги, духовни учители, обикновени хора като мен, появили се на Пътя ми, както и личен опит. Споделям с вас капаните, в които попадах, и за които ежедневно клиентки и приятелки ми споделят, че също попадат, в безплатна електронна книга "Да се научиш да обичаш... себе си!". Във всяка глава ще прочетете описание на капана, изход от него и ще откриете практически съвети! Книгата ще получите безплатно на вашия имейла си, ако се абонирате за бюлетина на Галерини ТУК!
Ваша,
Ирина