Наскоро при мен дойде клиентка, която имаше затруднения в отношенията с мъжа си и тъй като семейството е нещо комплексно, поговорихме доста и за децата. Когато тя си тръгваше и бяхме на вратата, на мен изведнъж ми хрумна да й кажа:
- И когато оставяш децата при баба им и дядо им, довери им се да ги гледат както преценят, не се меси!Тогава тя въздъхна тежко и каза:
- Това е една голяма и съвсем отделна тема…
Замислих се за колко жени тази тема е „голяма и съвсем отделна“, за колко жени е източник на огромно напрежение и конфликти, един дори едночасов престой на детето при баба му и дядо му. Не една приятелка и клиентка ми е споделяла как нейните родители или тези на мъжа й ежедневно се месят във възпитанието на децата. А ако децата им гостуват, положението стига до крайности – тогава майката и бащата са безгласни букви и нямат право на мнение, независимо колко изисквания имат. Едва ли има нужда да уточнявам, че конфликтът снаха-свекърва е най-тежкият от всички възможни комбинации, макар че не малко жени изпитват сериозни затруднения и със собствените си майки.
Споровете се пораждат на всякакви теми – от това дали детето да яде сладко и пакетирана храна, през методи на лечение – антибиотици или хомеопатия, дали е много слабичко или пълно, дали е проходило навреме, дали не закъснява с четенето, трябва ли да спи следобед, твърде дълга ли е косата му… и стигат до крайности като това в кой университет ще учи и за кого да се ожени… (Тук дори родителите не трябва да се бъркат, но това е друга тема.)
Какво е моето лично правило – когато децата са при баба си и дядо си, важат техните правила… за всичко – какво ядат, кога спят, къде ходят на разходка, как се обличат, какво си говорят и т.н. Когато са при майка си и баща си, те ги гледат и възпитават според своите ценности и правила. Родителите могат да приемат съвети за отглеждането на децата от възрастните, след като помислят върху тях, но не и да позволяват директна намеса.
Защо вярвам, че това е най-доброто решение? Ще ви споделя някои прозрения:
1. Най-добрата формула за справяне с намесата на бабата и дядото е истинско осъзнаване на добрите им намерения + размисъл върху съвета им + любезно отклоняване на предложението им ако то е неприложимо. Намесата от бабата и дядото може да дойде под всякаква форма – изказана като тревога, упрек, критика, наставление, загатната или направо като вменена вина. Методът, който използват обичайно е несъзнателен и зависи от характеристиките на личността. Някои хора критикуват, други драматизират, трети просто „пускат мухата“ и те оставят да се питаш дали си добра майка. Вие най-добре познавате вашите близки и методите им. Независимо от начина им на общуване, вътре в тях винаги се крие намерение да помогнат, да предотвратят лошото, да са полезни. Друг е въпросът, че доброто за тях може да не е добро за вас и детето, може дори да е вредно и напълно да противоречи на ценностната ви система. Родителите ни обаче рядко осъзнават това, те имат твърдата позиция, че са живели повече и знаят най-добре. Оставете ги с тази идея, не можете да ги промените! В много случаи могат да ви дадат и ценни съвети или пък да си вземете само полезната част от целия им съвет. Затова не бързайте да се инатите и да противоречите. Може за някои неща да се окажат прави и наистина житейският опит да им подсказва истината.
Ако все пак сте убедени, че този съвет е неприложим за детето, преодолейте раздразнението си и по най-любезния начин кажете: „Благодаря за съвета, майко, но аз не се тревожа, че детето още не чете гладко. Това е индивидуален процес, а и поддържам връзка с учителите й. Все пак следя въпроса и ще се обърна към специалист ако няма подобрение.“ Какво мислите, че искат възрастните – да ги уважаваме и да взимаме сериозно мнението им. Това е различно от това да сме винаги съгласни с тях и да правим каквото ни кажат.
2. Детето няма да се разглези или да научи вредни навици ако баба му и дядо му позволяват повече. Много майки изпадат в паника, че бабата дава шоколади, позволява да се будува до късно или изобщо нехае за наложените правила и дневен режим. Децата обаче идеално разбират при кого какво може още от много малки. Ако получават шоколад само от баба и дядо, те ще си го търсят от тях, а не от вас. Ще си лягат късно само ако преспиват там, докато вкъщи ще си спазват режима. Няма как да се провали цялостния ви възпитателен метод, само защото детето прекарва някакво време с родителите ви или тези на мъжа ви. Ако живее с тях по принцип и ви вижда рядко, това разбира се е друг случай, но щом сте направили такъв избор, ще трябва и да понесете последствията. В общия случай, когато става дума за гостуване, няма опасност от това, влиянието на бабата и дядото върху оформящата се личност на детето да се окаже по-силно от това на родителите. Колкото до това, че му е позволено повече и яде от забранения плод, оставете тази наслада на малчугана, нищо фатално не произхожда от това.
3. Що се отнася до безопасността на детето и оцеляването му докато е с баба си и дядо си, ще трябва да им се доверите. Много родители по принцип са обладани от страхове за децата си и когато ги оставят макар и за няколко часа, могат да побъркат този, който ги гледа. Страхът и тревожността в тези случаи често са типични за самата личност на родителя, но той би трябвало да опитва да ги преработи, а не да ги смята за обективни, да ги внушава на останалите и да налага контрол. Родителите – вашите или на мъжа ви, все пак са отгледали вас и вероятно и други деца. Те могат да се справят с това детето да е в безопасност не по-зле от вас, дори и без да ги проверявате и наставлявате постоянно. Достатъчно е да ги информирате за особеностите на детето – тежки алергии, склонност да пресича само или да се катери, и те ще следят по-зорко и от вас. Доверете се, защото обратното поведение е много обидно. Ако преценявате, че нечие физическо или емоционално състояние не позволява адекватно гледане на дете, просто не оставяйте детето. Но във всички други случаи, се доверете.
Колкото до нещата, които са въображаема заплаха, идваща от вашата глава или пък не водят до кой знае какви последствия, опитайте се да се справите сами с тази тревожност. Една моя клиентка постоянно се караше със свекърва си, защото давала моркови на детето, а от тях го болял корем. Колкото повече тя крещяла да не се дават моркови на детето, толкова повече бабата му давала и твърдяла, че нищо му няма. Според майката коремът го заболявал чак вечер вкъщи. Има простичко решение – детето да остане да спи при баба си, за да се изправи сама тя пред последствията. На децата нищо няма да им стане ако ги заболи коремче от повечко вредна храна или настинат, защото са ги оставили да играят цял ден в двора. Това не са неща, заради които си заслужава да внасяме напрежение в отношенията си. Така или иначе никога не може да се каже със 100% точност защо едно дете боледува или усеща някакъв вид дискомфорт. Винаги факторите са много и едва ли има виновни. А има и нещо много важно – колкото повече даваме свобода и се доверяваме на бабите и дядовците, толкова повече те са склонни да уважават нашите молби и напътствия за детето.
4. Ако бабата и дядото са твърде крайни в поведението си и изглежда, че правят напук, значи и вие по някакъв начин сте твърде крайни и инати. Да привличаме в живота си хора, които контролират, налагат се и се месят, никога не е случайно, това е винаги духовен урок, който трябва да научим. Обичайно наличието край нас на този тип хора сочи, че ние също сме такива, но не си го признаваме. А може и да сочи, че лесно се поддаваме на контрол и манипулации и трябва повече да отстояваме себе си. Ако например сте вегетарианка и сте решили, че и детето ще яде само растителна храна, а баба му тайно му дава месо, вместо да изпадате в ярост и да вдигате скандали, замислете се дали наистина сте права. Дали не проявявате инат, дали не е по-добре детето да избере само хранителния си режим? Освен това, можете ли да проявите гъвкавост и да позволите детето да яде месо при баба си, а вие да продължите да му давате само растителна храна? Ако вие отстъпите малко, със сигурност и другата страна ще е склонна да отстъпи.
Разбира се, както споменах, съществува и вариант да не можете да отстоявате себе си и възрастните много лесно да ви се налагат. Хората, които принадлежат към тази група, обичайно знаят за това. Те все се чувстват виновни, все се чудят кое е правилно и най-добро, следват авторитети и си сменят мнението според това кой ще ги убеди. Ако сте от тях, време е да заемете позиция и да не се оставяте на раздвоението. Аз много време се лашках между различни възпитателни подходи и исках да измисля перфектното, безгрешно родителско поведение. Оставях се лесно да бъда „подмамена“ да заема различна гледна точка или да обвиня себе си като родител. После разбрах, че перфектен подход няма, а и никой не отглежда детето си без да допусне нито една грешка.
5. Това, за което трябва наистина да сте твърди, е да не допускате да ви се насаждат страхове и негативизъм за детето. Много от възрастните са склонни да се тревожат повече, да рисуват черни сценарии, да се тюхкат, да преувеличават проблемите. Не допускайте това да ви влияе и дори не го слушайте. Просто кажете: „По този начин не ми помагаш, а паникьосваш и мен. Ако наистина мислиш за доброто на внучето, довери ми се, че ще реша проблема!“.
А ако тази статия ви докосна и искате да прочетете още от мен, както и да обменяте опит с други търсещи родители, присъединете се към моята фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК!
Ваша,
Ирина
- И когато оставяш децата при баба им и дядо им, довери им се да ги гледат както преценят, не се меси!Тогава тя въздъхна тежко и каза:
- Това е една голяма и съвсем отделна тема…
Замислих се за колко жени тази тема е „голяма и съвсем отделна“, за колко жени е източник на огромно напрежение и конфликти, един дори едночасов престой на детето при баба му и дядо му. Не една приятелка и клиентка ми е споделяла как нейните родители или тези на мъжа й ежедневно се месят във възпитанието на децата. А ако децата им гостуват, положението стига до крайности – тогава майката и бащата са безгласни букви и нямат право на мнение, независимо колко изисквания имат. Едва ли има нужда да уточнявам, че конфликтът снаха-свекърва е най-тежкият от всички възможни комбинации, макар че не малко жени изпитват сериозни затруднения и със собствените си майки.
Споровете се пораждат на всякакви теми – от това дали детето да яде сладко и пакетирана храна, през методи на лечение – антибиотици или хомеопатия, дали е много слабичко или пълно, дали е проходило навреме, дали не закъснява с четенето, трябва ли да спи следобед, твърде дълга ли е косата му… и стигат до крайности като това в кой университет ще учи и за кого да се ожени… (Тук дори родителите не трябва да се бъркат, но това е друга тема.)
Какво е моето лично правило – когато децата са при баба си и дядо си, важат техните правила… за всичко – какво ядат, кога спят, къде ходят на разходка, как се обличат, какво си говорят и т.н. Когато са при майка си и баща си, те ги гледат и възпитават според своите ценности и правила. Родителите могат да приемат съвети за отглеждането на децата от възрастните, след като помислят върху тях, но не и да позволяват директна намеса.
Защо вярвам, че това е най-доброто решение? Ще ви споделя някои прозрения:
1. Най-добрата формула за справяне с намесата на бабата и дядото е истинско осъзнаване на добрите им намерения + размисъл върху съвета им + любезно отклоняване на предложението им ако то е неприложимо. Намесата от бабата и дядото може да дойде под всякаква форма – изказана като тревога, упрек, критика, наставление, загатната или направо като вменена вина. Методът, който използват обичайно е несъзнателен и зависи от характеристиките на личността. Някои хора критикуват, други драматизират, трети просто „пускат мухата“ и те оставят да се питаш дали си добра майка. Вие най-добре познавате вашите близки и методите им. Независимо от начина им на общуване, вътре в тях винаги се крие намерение да помогнат, да предотвратят лошото, да са полезни. Друг е въпросът, че доброто за тях може да не е добро за вас и детето, може дори да е вредно и напълно да противоречи на ценностната ви система. Родителите ни обаче рядко осъзнават това, те имат твърдата позиция, че са живели повече и знаят най-добре. Оставете ги с тази идея, не можете да ги промените! В много случаи могат да ви дадат и ценни съвети или пък да си вземете само полезната част от целия им съвет. Затова не бързайте да се инатите и да противоречите. Може за някои неща да се окажат прави и наистина житейският опит да им подсказва истината.
Ако все пак сте убедени, че този съвет е неприложим за детето, преодолейте раздразнението си и по най-любезния начин кажете: „Благодаря за съвета, майко, но аз не се тревожа, че детето още не чете гладко. Това е индивидуален процес, а и поддържам връзка с учителите й. Все пак следя въпроса и ще се обърна към специалист ако няма подобрение.“ Какво мислите, че искат възрастните – да ги уважаваме и да взимаме сериозно мнението им. Това е различно от това да сме винаги съгласни с тях и да правим каквото ни кажат.
2. Детето няма да се разглези или да научи вредни навици ако баба му и дядо му позволяват повече. Много майки изпадат в паника, че бабата дава шоколади, позволява да се будува до късно или изобщо нехае за наложените правила и дневен режим. Децата обаче идеално разбират при кого какво може още от много малки. Ако получават шоколад само от баба и дядо, те ще си го търсят от тях, а не от вас. Ще си лягат късно само ако преспиват там, докато вкъщи ще си спазват режима. Няма как да се провали цялостния ви възпитателен метод, само защото детето прекарва някакво време с родителите ви или тези на мъжа ви. Ако живее с тях по принцип и ви вижда рядко, това разбира се е друг случай, но щом сте направили такъв избор, ще трябва и да понесете последствията. В общия случай, когато става дума за гостуване, няма опасност от това, влиянието на бабата и дядото върху оформящата се личност на детето да се окаже по-силно от това на родителите. Колкото до това, че му е позволено повече и яде от забранения плод, оставете тази наслада на малчугана, нищо фатално не произхожда от това.
3. Що се отнася до безопасността на детето и оцеляването му докато е с баба си и дядо си, ще трябва да им се доверите. Много родители по принцип са обладани от страхове за децата си и когато ги оставят макар и за няколко часа, могат да побъркат този, който ги гледа. Страхът и тревожността в тези случаи често са типични за самата личност на родителя, но той би трябвало да опитва да ги преработи, а не да ги смята за обективни, да ги внушава на останалите и да налага контрол. Родителите – вашите или на мъжа ви, все пак са отгледали вас и вероятно и други деца. Те могат да се справят с това детето да е в безопасност не по-зле от вас, дори и без да ги проверявате и наставлявате постоянно. Достатъчно е да ги информирате за особеностите на детето – тежки алергии, склонност да пресича само или да се катери, и те ще следят по-зорко и от вас. Доверете се, защото обратното поведение е много обидно. Ако преценявате, че нечие физическо или емоционално състояние не позволява адекватно гледане на дете, просто не оставяйте детето. Но във всички други случаи, се доверете.
Колкото до нещата, които са въображаема заплаха, идваща от вашата глава или пък не водят до кой знае какви последствия, опитайте се да се справите сами с тази тревожност. Една моя клиентка постоянно се караше със свекърва си, защото давала моркови на детето, а от тях го болял корем. Колкото повече тя крещяла да не се дават моркови на детето, толкова повече бабата му давала и твърдяла, че нищо му няма. Според майката коремът го заболявал чак вечер вкъщи. Има простичко решение – детето да остане да спи при баба си, за да се изправи сама тя пред последствията. На децата нищо няма да им стане ако ги заболи коремче от повечко вредна храна или настинат, защото са ги оставили да играят цял ден в двора. Това не са неща, заради които си заслужава да внасяме напрежение в отношенията си. Така или иначе никога не може да се каже със 100% точност защо едно дете боледува или усеща някакъв вид дискомфорт. Винаги факторите са много и едва ли има виновни. А има и нещо много важно – колкото повече даваме свобода и се доверяваме на бабите и дядовците, толкова повече те са склонни да уважават нашите молби и напътствия за детето.
4. Ако бабата и дядото са твърде крайни в поведението си и изглежда, че правят напук, значи и вие по някакъв начин сте твърде крайни и инати. Да привличаме в живота си хора, които контролират, налагат се и се месят, никога не е случайно, това е винаги духовен урок, който трябва да научим. Обичайно наличието край нас на този тип хора сочи, че ние също сме такива, но не си го признаваме. А може и да сочи, че лесно се поддаваме на контрол и манипулации и трябва повече да отстояваме себе си. Ако например сте вегетарианка и сте решили, че и детето ще яде само растителна храна, а баба му тайно му дава месо, вместо да изпадате в ярост и да вдигате скандали, замислете се дали наистина сте права. Дали не проявявате инат, дали не е по-добре детето да избере само хранителния си режим? Освен това, можете ли да проявите гъвкавост и да позволите детето да яде месо при баба си, а вие да продължите да му давате само растителна храна? Ако вие отстъпите малко, със сигурност и другата страна ще е склонна да отстъпи.
Разбира се, както споменах, съществува и вариант да не можете да отстоявате себе си и възрастните много лесно да ви се налагат. Хората, които принадлежат към тази група, обичайно знаят за това. Те все се чувстват виновни, все се чудят кое е правилно и най-добро, следват авторитети и си сменят мнението според това кой ще ги убеди. Ако сте от тях, време е да заемете позиция и да не се оставяте на раздвоението. Аз много време се лашках между различни възпитателни подходи и исках да измисля перфектното, безгрешно родителско поведение. Оставях се лесно да бъда „подмамена“ да заема различна гледна точка или да обвиня себе си като родител. После разбрах, че перфектен подход няма, а и никой не отглежда детето си без да допусне нито една грешка.
5. Това, за което трябва наистина да сте твърди, е да не допускате да ви се насаждат страхове и негативизъм за детето. Много от възрастните са склонни да се тревожат повече, да рисуват черни сценарии, да се тюхкат, да преувеличават проблемите. Не допускайте това да ви влияе и дори не го слушайте. Просто кажете: „По този начин не ми помагаш, а паникьосваш и мен. Ако наистина мислиш за доброто на внучето, довери ми се, че ще реша проблема!“.
А ако тази статия ви докосна и искате да прочетете още от мен, както и да обменяте опит с други търсещи родители, присъединете се към моята фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК!
Ваша,
Ирина
RSS Feed