Всички търсим любовта и всички вярваме в нея. Дори и тези, които са изградили дебели стени около себе си и се подсмихват ехидно на всичко, което прилича на романтика, дори и те тайничко избърсват по някоя сълза в края на сладникавите холивудски филми, същите, за които твърдят, че никога не гледат... Така става, защото интуитивно всички усещаме, че истинската любов съществува. Колкото и да сме били наранявани и изоставяни, една част от нас никога няма да се откаже от търсенето. Но дори и да признаем, че вярваме в любовта, истината е, че всички обичаме и приемаме обич по различни начини, влюбваме се в различни типове хора. Според последните изследвания на психолозите тези индивидуални особености се определят и закодират в нас още в детството ни и са пряко свързани с отношенията с родителите ни. Определящи фактори за избора ни на любим са самата интимна връзка между майка ни и баща ни и отношението им към нас – били ли са критични, или са ни задушавали с внимание, а може би са отсъствали често, както и множество други фактори. Ако са се грижили да имаме всичко необходимо, но не са ни давали емоционалното внимание, за което сме копнели, също е възможно да усещаме празнота като възрастни. Вследствие на всичко това, докато растем, развиваме защити и типове поведение, което да ни предпази от нова болка. Дори подигравателното отношение към любовта и заявления от типа: „Не ми е нужен партньор!“ са също част от нашата любовна стратегия – в този случай споменът за любовта е твърде болезнен, за да си позволим да я допуснем в живота си отново. За детския мозък болезнени са много повече неща отколкото за големия човек. Това е причината често да не си даваме сметка с кое поведение травмираме децата си или сме били травмирани самите ние.
Влюбвайки се, подсъзнателно изпитваме стремеж да запълним липсите и празнотите от детството си, да излекуваме болката и също несъзнателно избираме подходящия за тази цел човек.
Ако се оставим да бъдем водени от този подсъзнателен процес, рискуваме често да изпитваме илюзорна любов – копнеж по нашата цялост, а не по конкретен човек, както сме убедени. За да се доближим до истинската любов, можем сами да потърсим своята цялост и да осветлим несъзнаваните процеси. Първата крачка в това пътуване е сближаването с родителите ни - истинско разбиране на тяхното поведение и отношение към нас. За да потвърдя тази теория, известно време питах свои познати, които или бяха сами, или в нещастни връзки: „А ти в какви отношения си с майка си и баща си?“ Събрах много впечатляващи отговори: „Трябваше леля ми да ми е майка...“, „С баща ми живеем в един апартамент, но от месеци не сме си говорили.“, „Чувам се с майка ми два пъти в седмицата, но не съм й казала, че се развеждам...“, „Майка ми каза, че се срамува, че съм й дъщеря и не съм я чувала от 15 години.“, „Аз и баща ми сме се съюзили срещу майка ми и брат ми.“ Това са някои от крайните отговори, но рядко чух за нормални отношения и с двамата родители. А като казвам нормални, имам предвид също и открити – да можеш да споделиш лични неща без страх от отхвърляне и осъждане, да можеш да пазиш границите си от излишно родителско вмешателство.
Първата стъпка е да признаем пред себе си какво чувстваме към родителите си – обидени ли сме, гневни ли сме, смятаме ли, че е можело да направят нещо някога за нас, което не са направили, очаквали ли сме нещо, което не сме получили, независимо в детството ни или по- късно. Може да общуваме видимо прекрасно с майка си и баща си и пак да крием силни отрицателни чувства. Ако по някаква причина не общуваме от години с единия си родител, тук е моментът да се запитаме – актуален ли е проблемът, който ни е разделил или сме се оставили в коловоза на живота и от излишна гордост чакаме да ни потърсят първи? Струва ли си? Ако има неизяснени неща, сега е времето да вдигнем телефона и да ги изясним, а най- добре в лична среща. Ако така и така не си говорите, какво по- лошо може да се случи? Ако имате повърхностни отношения, съберете кураж и споделете лични неща, ако се бъркат в живота ви, уверете ги в любовта си и изискайте самостоятелност. Ако някой от тях е починал, напишете писмо, изказвайки истинските си чувства.
След като изслушате тяхната гледна точка, наистина се постарайте да разберете добрите им намерения. Родителите винаги са водени от такива. Просто според тяхната ценностна система, това е най- доброто за вас – за тяхното поколение разводът е бил нещо позорно, затова се страхуват за вас и не искат да се развеждате. Разберете грижата им, разкажете им вашата гледна точка, уверете ги, че ги обичате, въпреки че съветите им са неприложими за вас. Важно е да преминете към етапа на разбирането и прошката, едва след като признаете емоциите си. Изживявайте гнева и обидата толкова време, колкото ви е необходимо, дори с разума си да разбирате постъпката на родителя. Прошката е истинска само ако няма потиснати чувства. Изживяване на гнева не значи да им крещите, значи да си дадете право да сте гневни. Разкажете ако желаете със спокоен тон за гнева си, поискайте време, за да се нормализират отношенията.
Ако отсрещната страна не реагира, не настоявайте. Колкото и да се стараете, отношенията се осъществяват от двама, не може да ги крепите сами. Понякога дори искреното ни желание не е достатъчно, за да накараме другия да ни обърне внимание и да ни прости. Свършете вашата част от задачата – разберете, изживейте и простете. Това е напълно достатъчно. Разбирайки постъпката на родителите си, всъщност научаваме още нещо за себе си, за нещата, които сме заключили дълбоко в себе си. Само така имаме шанс да изживеем безусловна любов с партньор, а не изпълнена с очаквания и условия, които никой не би могъл да осъществи.
Ако не преминем през този процес, истинската любов просто не идва в живота ни. Дори да имаме връзки, дори да сме женени, винаги сме водени от несъзнателната нужда да компенсираме липса от миналото, да излекуваме болка от миналото. Когато се освободим от тази нужда, отваряме широко вратата, за да влезе любовта. Руми е казал, че не е нужно да търсим любовта, а само да разрушим преградите в сърцето си пред нея. Точно тези прегради е имал предвид - високите стени, които обграждат сърцето ни и го предпазват от фантома на старата болка.
Ако тази статия ви помага да отворите сърцето си, ако ви даде отговори на някои от въпросите ви за любовта, моля, споделете я и я харесайте!
Ваша,
Ирина