ДМБ (Ди Ем Би) … що е то? „Доведеният ми баща“ – обяснила дъщерята на моя близка приятелка, когато я попитали защо се изписва това съкращение на дисплея на телефона й. Откакто научи това, моята дъщеря също се обръща по този начин към втория ми съпруг. Тя му казва шеговито: „Ей, Ди Ем Би!“, а той отвръща: „Кажи, доведена дъще!“, после двамата се смеят и се прегръщат, а аз усещам в мен да се разлива сладост при тази гледка. Ще кажете, че не винаги нещата се развиват така гладко… Е, и при нас имаше трудности. Тежко ми беше да чувам: „Не ми казвай какво да правя, не си ми истински баща!“ или „Татко ми разрешава, вие сте лоши!“, но ми беше и много тежко, когато навремето осъзнах, че бракът ми няма да се получи, а детето вече беше факт.
Не една жена попада в дилемата – да се разведа или да запазя брака си заради децата? Или ако разводът е вече факт – редно ли е да доведа нов човек в живота на децата или е по-добре да ги отгледам сама? Преди години аз взех решението да се разделя с бащата на дъщеря ми и да се обвържа с нов човек. Още тогава знаех, че това решение е правилно за мен самата, но вече знам, че е било правилно и по отношение на дъщеря ми. Защо и при какви обстоятелства е добре детето да има доведен татко, ще споделя с вас през призмата на моя личен опит:
- Ако конфликтът в двойката е факт, ако опитите за запазване на брака не са дали резултат, ако е настъпило отчуждение, то за никой от членовете на семейството не е добре да продължава да живее в тази среда. Тя е токсична! Много двойки си мислят, че е нужно просто да спрат да се карат пред децата и всичко ще е наред, но грешат… Децата са силно интуитивни и веднага усещат фалша. Усещат конфликта дори родителите им да мълчат, усещат лицемерието когато всички отиват заедно на почивка като щастливо семейство. А и не е задължително да има конфликт и неразбирателство. Ако чувствата вече ги няма и мама и татко са просто съквартиранти, детето знае за това и страда мълчаливо. Страданието от караниците или липсата на любов между майка му и баща му, може да се прояви при детето чрез чести боледувания или хронично заболяване. Болното дете праща послание на родителите си, че е време да прекратят това – или да намерят пътя един към друг, или да се разделят хармонично и с добро.
- Всички деца искат майка им и баща им да останат мъж и жена, но понякога романтичните чувства няма как да се върнат – никой не може да се насили да обича и желае някого! В тези случаи е най-добре за детето да съумеем да запазим уважение към другия родител, да го приемем като личност и да развием възможно най-позитивни чувства към него, различни от романтичната любов. Детето реално не се травмира от самата раздяла на родителите си, а от негативните чувства помежду им. Дори и когато няма явен конфликт, фактът, че живееш с някого, към когото нямаш чувства и когото не желаеш, води до трупане на ненавист и гняв към този човек. В този смисъл е много по-добре детето да расте в семейство с нов партньор, което е изпълнено с любов и хармония. Ако майката има човек до себе си, с когото да общува успешно и към когото да показва чувствата си на обич и подкрепа, както и той към нея, то за детето е много благотворно да живее в такава среда.
- Децата не искат родителите им да се жертват за тях! Ако предпочетем да останем в нефункциониращ брак или изберем трудния път на самотната майка и правим това единствено заради децата, то това е жертва от наша страна. Ние жертваме възможността за лично щастие с нов партньор, а децата никога не искат от нас да жертваме щастието си заради тях. Дори напротив, нашите саможертви ги гневят. Замислете се – искате ли вашите родители да се жертват за вас и да се лишат от възможността за щастие? Не, нали! Всички деца искат единствено родителите им да са щастливи. Ако се запитате и си отговорите честно, и вие искате точно това за майка си и баща си. С нашите деца не е по-различно. Жертвайки се, учим тях да се жертват, когато станат зрели хора. Така създаваме порочен кръг – ние се жертваме и сме нещастни, те се жертват и са нещастни и така поколения напред.
- Щастливата майка учи детето си на щастие. Учим децата си как да постигат разни неща в живота, но не се питаме дали тези постижения ще ги направят щастливи. Сигурно и сами сте изпитвали усещането нещо постигнато, за което сте се трудили много, да не ви донесе очакваното щастие. На всички ни се иска някой да ни беше научил как да сме щастливи. А това става, когато родителят даде личен пример. Майката, щастлива с нов партньор, учи детето си също да е щастливо и най-вече – да избира щастието пред саможертвата. Ако ние се лишаваме от любов и щастие, каквото и да говорим на детето си, то няма да ни чуе, а ще постъпва като нас.
- Ако предпочетем да изградим нова хармонична връзка, учим детето си да вярва в любовта. Ако то ни вижда с нов партньор и вижда как показваме любовта си – правим неща един за друг, прегръщаме се, целуваме се, усмихваме се един на друг, детето получава послание – любовта е възможна! Децата, които израстват с родители в конфликтна връзка или с отчуждени и дистанцирани един от друг родители, не вярват в любовта. Отношенията, които наблюдаваме между родителите си в детството ни, остават завинаги в подсъзнанието ни като модел на любовта. Тоест, според нас всички връзки са като тази на майка ни и баща ни. Това не е разумно вярване, а несъзнателно убеждение, дълбоко вкоренено в нас. Ние несъзнателно очакваме и нашата връзка с партньора да е точно такава и съответно привличаме такава връзка в живота си. Ако детето наблюдава нехармоничната връзка между родителите и след това хармонична връзка между единия от родителите и нов партньор, то разбира истината – някои връзки са хармонични, други не. С други думи, това го предпазва от негативни обобщения за любовта и връзките като цяло.
- Ако детето ви е момиченце, чудесно е то да расте с мъж в къщата, разбира се, при положение, че този мъж го обича и подкрепя. Динамиката на отношенията баща-дъщеря оказва своето благотворно въздействие върху момиченцето дори да се осъществява с друг мъж. Ако детето е в добри отношения и с баща си, това е най-добрият вариант. Ако е момченце, то мъжката фигура служи за пример на момчето. Липсата на мъжка авторитетна фигура има негативен ефект върху целия живот на детето. Отново - ако детето е в добри отношения и с баща си, това е най-добрият вариант. Самотните майки, които са оставили търсенето на нов партньор на заден план, е добре наистина да се замислят. Мъжът до майката учи момичетата как да уважават и обичат мъжа и ги предпазва от контрола на майката. Момчетата пък се учат как самите те да бъдат мъже и стават по-самостоятелни, излизат от обсебването и прекомерната любов на майката.
- Новият партньор на майката предпазва детето от влизане в неспецифична роля! Децата се чувстват длъжни да защитят по-слабия родител и да застанат до него като равностоен партньор, когато има нехармонична връзка. Ако майката е нещастна и самотна, детето заема мястото на бащата и я защитава, успокоява, иска да я зарадва. Това може да се случи и без да има раздяла- ако партньорът е груб или я разплаква, или просто често отсъства, ако е студен и затворен човек. Много деца и като големи хора още и още се държат като родители на собствените си родители. Това е роля, която много тежи и ни кара да трупаме гняв срещу майка си и баща си – съзнателно или несъзнателно. Новият партньор спестява на детето всичко това. Той е този, който има грижа майката да е щастлива, обичана и обгрижена. Детето може да бъде просто дете!
И нека да обобщя – ако хармонията и любовта в едно семейство са невъзможни, то най-добре за детето е да се създаде ново семейство, където са възможни. В същото време от голяма важност детето да общува с истинския си баща, както и майката да развие положително отношение към него, независимо от причините за раздялата. Понякога това е труден и дълъг процес. Трябва да отбележа, че дори да демонстрираме поведение „с баща ти се разбираме чудесно“, ако това е лицемерно и вътре в нас бушуват негативни чувства, детето ще продължи да страда. То има много чувствителен радар за лицемерието. В някои духовни учения се смята, че когато не сме отработили своята неприязън към бивш партньор – наш или на половинката ни, то детето от новата ни връзка прилича по характер и по недостатъци на бившия или бившата. Това се случва разбира се, за да усвоим най-после духовния урок!
А ако тази статия ви докосна и искате да прочетете още от мен, както и да обменяте опит с други търсещи родители, присъединете се към моята фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК!
Ваша,
Ирина