Прекарала съм много безсънни нощи и тревожни дни, питайки се имам ли право и редно ли е да напусна първия си съпруг… Лутах се като лъв в клетка, разкъсвана от крайни решения – от една страна това е бягство от духовния урок и може животът ми после да е нещастен заради това бягство, от друга страна, оставайки в брака, предавах себе си – отказвах се от мечтите си, насилвах съзнанието и тялото си да приемат неща, които очевидно не бяха способни да приемат. Кое беше по-страшно от двете? Сега, когато съм щастливо омъжена за втория си съпруг, наистина си дадох сметка за много неща, които ще споделя с вас:
Човекът е същество със свободна воля и е свободен да постъпи както желае. Един единствен правилен отговор няма, има много правилни отговори. Важно е да сме убедени в решението си и тази убеденост ще ни даде сили да поемем отговорност за последствията. За Бог, Вселената или Висшия разум е без значение дали ние ще останем с този партньор или не, има значение какви чувства съпътстват решението ни или липсата на решение. Решение, придружено от лекота, радост, прилив на сили, приемане на себе си и вяра в себе си, е добро, каквото и да е то. Решение, придружено от самообвинения, негодувание към себе си или другия, гняв, колебание, изтощение, е лошо и вредно, независимо какво ни казват моралът и разумът.
Спомням си в каква тежка дилема изпаднах, когато исках да напусна първия си сериозен приятел, защото се влюбих. Бяхме почти сгодени, аз живеех у тях, момчето беше умно, мило, обичаше ме много, грижеше се за мен. Другият, в когото се влюбих, беше мълчалив, странен, леко дистанциран, очевидно още не беше преодолял бившата си приятелка и показваше интерес, но и леко безразличие към мен. Месец и половина излизах с новото момче и разумът ми взе категорично решение, че е най-мъдро и логично да се върна при стария си приятел. Обадих му се, извинявах се, през сълзи повтарях, че съм размислила и съжалявам. Макар и много трудно, го убедих го да се видим. Прекарахме деня и нощта заедно, а аз не спирах да усещам една тежест, тъга и дори негодувание. Сякаш всичко правех на сила. Усещането беше толкова интензивно, че още на другия ден му признах, че няма да се получи. Час по-късно вече бях при новия си възлюбен. Въпреки цялата му странност, дистанцираност и объркани чувства, аз буквално усещах, че летя от радост. Усещах, че това е изборът на сърцето ми.
Няма как да избягаме от духовния урок! Ако ме питате какво стана после, след като избрах със сърцето си дистанцирания и странен младеж – ами това беше една от най-болезнените и трудни връзки в живота ми. А три години по-късно той ме изостави… Беше ли тогава грешка, че го избрах? Не, съвсем не! Чрез тази връзка, аз много израснах и се промених. Имаше ли вариант да си остана с първия приятел, който ме обичаше и ми даваше сигурност? Да, имаше, но щях да зацикля в старите си поведенчески модели, да спра развитието си и да се примиря с липса на положителни емоции заради страх от отрицателните. Решението да изоставя една сигурна и подкрепяща връзка и да избера една болезнена и динамична, беше абсолютно правилно! След тази тежка и изцеждаща връзка, аз се омъжих за първия си съпруг. Уроците, които не бях усвоила, просто си продължаваха, независимо с кой мъж бях. За мен това бяха самосъжалението, ролята на жертва, пасивно-агресивното общуване, гордостта, инатът, проверките колко ме обичат. Чак сега, с втория си съпруг, усещам, че някои уроци очевидно са усвоени, защото не присъстват във връзката ми. Други – по-дългосрочните и големи уроци – продължават да са на дневен ред. Някои са в доста по-лека форма, други присъстват, но не във връзката ми, а при различни обстоятелства. Например, тъй като все още се поддавам на самосъжалението и играта на жертва, но съществената част от урока е усвоена, много по-рядко усещам контролиращо или тиранично поведение от околните и то вече не от партньора си – с него имаме други главни уроци.
Моралът, логиката и изкривената ни представа за духовността не ни позволяват да видим какъв точно е духовният урок на връзката!
Това е може би едно от най-интересните ми открития. Както повечето хора и аз мислех, че духовността, това е да бъдеш по-добър, по-приемащ, по-отстъпчив, да даваш повече и да се справяш с негативните си емоции. С други думи смесвах понятията морал и духовност. Това объркване до голяма степен идва и от християнските ценности, в които сме възпитани. Всичко се усложнява максимално и от идеята за наказващия Бог и ада, която живее в клетките ни. Много жени, включително и аз в миналото, когато разберат, че връзката е духовен урок, започват да се стараят да са по-добри, по-отстъпчиви, по-толерантни към партньорите си, опитват да пренебрегнат отрицателните си чувства, защото те "не са духовни"…. Този нов устрем обикновено усложнява проблема в двойката.
Ето няколко духовни урока, които буквално не виждаме, защото се разминават с предварителните ни очаквания за духовност:
- Урока за признаването на гнева и отрицателните чувства. Ако сме потиснали твърде много негативни емоции и те живеят в нас под форма на автоагресия и разболяват тялото ни, можем да имаме партньор, който да ни предизвиква да крещим, да се ядосваме и да изкараме на светло гнева си. Тъй като традиционно заклеймяваме гнева като лоша емоция, ако го изпитваме или му се поддаваме, ние се чувстваме виновни и се стараем с още по-големи сили да се примирим и да си мълчим. Така само се отдалечаваме от научаването на духовния урок.
- Урока за получаването. Учат ни да даваме и да се раздаваме. Ако го правим във връзките си обаче, създаваме дисбаланс. Нашата неспособност да получим грижа, подаръци и помощ от партньора, го разгневява. Той се чувства ненужен, безполезен и стъпкан от нашето превъзходство. Тъй като това е подсъзнателна динамика, никой от двамата не знае какво става и защо връзката е проблемна. В желанието си да спаси отношенията или брака си, жената започва още повече да дава и още по-малко да получава, защото е убедена, че точно егоизмът й прогонва мъжа. Проблемът се усложнява и се отдалечаваме отново от научаване на урока.
- Урока за ненамесата в чуждия живот. Това е урок свързан с този за даването. Жената, която е с безработен мъж, с алкохолик, с наркоман, мисли, че духовността изисква от нея да му помага или да настоява да се лекува с цената на всичко. Такава жена се превръща в спасител на мъжа си и се заблуждава, че това е духовна мисия. Урокът тук е да остави мъжа да поеме отговорност за своя живот и здраве и тя сама да вземе собственият си живот в ръце, избирайки себе си.
- Урока за взимането на решение и изправянето пред последствията. Много жени си мислят, че ще получат ясен знак кога е време да продължат напред. Мислят, че ако урокът е научен, партньорът сам ще ги напусне и няма да се налага да взимат решение. Но често точно това е урокът- да пораснем, да се научим да вземаме решения като големите хора. Всяко решение носи известен риск, може да сгрешиш, да! Един от най-големите духовни уроци е този на зрелостта – да можеш да рискуваш и да поемаш отговорност за последствията.
- Урока за отстояването на себе си. Представите ни за духовното ни казват че конфликтът е лошо нещо. Но страхът от конфликти е повод да ни пратят духовен урок. Понякога отстояването на себе си изисква от нас да влезем в конфликт или поне да поемем риска, че може да се стигне до конфликт и неодобрение от околните. Понякога мислим, че духовното е да отстъпим от желанията си, да се примирим, да сме отстъпчиви, но така предаваме себе си. Понякога духовният урок е да изберем себе си с ясно съзнание, че това няма да се хареса на другия.
- Урока за преодоляване на вината. Да си тръгнеш от връзка, особено ако това е твое желание, ако партньорът те обича, моли те и ти насажда вина, е особено трудно. И точно за това за много хора е житейски урок. Избирам себе си без вина – ето го урокът! Да се вмени вина е много лесно, особено ако другият играе по тънката струна на идеите за духовното и моралното. Да останеш във връзка от вина и съжаление никога не би могло да е духовен урок, това е чиста манипулация! И разбира се ако сте склонна да се чувствате виновна, със сигурност партньорът ви ще е много умел в насаждането на вина.
- Урока за любовта към нашето тяло. Когато вече не изпитваме чувства към партньора, не изпитваме и сексуално желание. Често желанието си отива още преди чувствата на привързаност. Но ако продължаваме да сме във връзка с един мъж, е нормално да имаме моменти на интимност. Жените често се чувстват длъжни да правят секс с партньора си „от време на време“, защото така изисква нормалната връзка. И това е така – без секс ние сме просто приятели. Сексуалната близост без желание е нещо пагубно за нашето тяло. Цялото ни негодувание, колебание, нежелание, дори отвращение в някои случаи, се заключва в женските ни органи и в дългосрочен план води до физически болести. Да кажем „не“ на интимната близост, когато нямаме желание, е духовен урок за не една жена. Всякакви оправдания от типа няма как да му откажа, не ми пречи от време на време и т.н. са в сферата на морала и далече от духовното.
Не бъркайте морала с духовността. Духовното развитие е свързано единствено с опознаване и приемане на себе си - с всичките ни несъзнателни импулси и грозни сенки. Духовността е отвъд понятия за добро и зло, правилно и грешно!
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!
Ваша,
Ирина