Защо потиснатият гняв е вреден и как да се освободим от него?

 Как да се справим с гнева? Когато става въпрос за чуждия гняв, изливащ се по някаква причина върху нас, имаме много варианти… Можем да избягаме, да прекратим разговора, да тръшнем вратата или телефона, да се обидим, да се разплачем, да заплашим… Разполагаме с поредица от действия за защита. Но какво да правим със собствения си гняв? Как да се справим, когато той започне да се надига на мощни вълни вътре в цялото ни същество? Това е много трудна задача по две причини. Първо, гневът изглежда неконтролируема и разрушителна емоция и никой не иска да си има вземане- даване с него. Второ, поради страховития му облик, много хора са се научили да го игнорират и да оставят горките си тела сами да се справят с него. Гневът у тези хора е очевиден за страничен наблюдател – нервните тикове, зачервената кожа, стиснатата челюст, говорене през зъби, но бива напълно отречен от собственика си.

 Най – голямата беда идва от това, че от деца сме учени да сдържаме гнева си. В зависимост от характера на родителя, реакциите на детския гняв варират от спокойна критика в стил: „Не е културно да се крещи и да се тропа с крака…“, през демонстрация на кой е шефът с думите: „Колкото и да се тръшкаш, казах НЕ!“, до открита заплаха: „Ако още веднъж изкрещиш или ревеш истерично, ще те затворя в другата стая, килера, ще те накажа…“ и т.н. Разбира се, шамарите са най – красноречивият родителски отклик на гнева на детето. Каквото и от това да са правили вашите родители, посланието е ясно – гневът е нещо лошо, безсмислено, води до наказание, няма да ме обичат ако се гневя… Е как човек да се гневи на спокойствие като е израснал с това програмиране?

 Страхът от последствията на нашия собствен гняв е много голям, а най – вече ни плаши идеята, че няма да ни обичат ако сме гневни. Това не е осъзнат страх, но той обитава подсъзнанието на почти всеки човек. Когато станем зрели хора и имаме връзка, приятели и работа, продължаваме да стопираме гнева си, защото може да отблъснем любимите хора, приятелите или колегите. Такава е програмата в главата ни…

 Но какво се случва с потиснатия гняв? Руши ни отвътре с огромна сила! Често не усещаме, че разрушението е в ход, докато не останат само отломки – болни органи, болка и други симптоми, липса на енергия, раздразнителност, депресия. Понякога гневът се маскира като арогантност или сарказъм. Ако прекалено дълго го игнорираме и потискаме, се проявява като депресия, апатия или меланхолия. На физическо ниво от потиснатия гняв бива поразен черния дроб, хормоналния баланс, при жените се появява предменструален синдром, нарушения в менструацията. Тъй като гневът е тясно свързан с обидата, омразата и невъзможността да простим, сърдечно –съдовата система също е изложена на риск. В зависимост от това на кого и за какво сме гневни, могат да пострадат и различни други органи и системи. Например, неизказаните гневни думи могат да ни докарат ангина, а ако въпреки честите ангини не се научим да изказваме гнева си, то накрая може да заболее и щитовидната жлеза.
Какво да правим с гнева?

1. Да го осъзнаем на първо място. При повечето хора най-големият проблем идва от това, че не признават наличието на гняв в себе си. Ако сме много откъснати от емоциите си, наистина е възможно да не го забелязваме. Ако страдаме от някое от изброените по-горе заболявания или състояния, това е почти сигурна индикация за потиснат гняв. Високият холестерол също. Хората погрешно търсят първопричината за холестерола в начина си на хранене, но последните изследвания сочат, че храната има малко влияние върху нивата му. Гневът може да се предава и в рода през поколенията. Моята майка например наскоро си откри отклонения в чернодробните изследвания и висок холестерол, а се храни изключително здравословно, няма и заболявания. Аз от съвсем млада имам гранични стойности на някои показатели, а дъщеря ми буквално се роди с отклонения в изследванията и се наложи от новородена да пие ензими, за да се подпомогне черния й дроб. Това означава, че назад в нашия род някой не потиснал много гняв, който не е бил отработен и се е предал на потомците.
2. Да преосмислим гледната си точка за гнева… Гневът не е лоша, а съвсем обичайна човешка емоция. Нормално е да се гневим, защото е още по-нормално желанията и мнението ни да се различават от тези на другите и това да поражда напрежение, раздразнение и гняв в нас. За да променим гледната си точка, е нужно търпение - не е достатъчно да си кажем един-два пъти, че всичко е наред ако сме гневни. За да преборим подсъзнателното осъждане на гнева като емоция, ще са необходими поне три месеца упорито приемане на гнева. Това е времето, за което информацията преминава от съзнанието в подсъзнанието.
3. Да разберем кой е истинският източник на гнева ни. Не си го изкарвайте на невинни обекти или поне си го поставете за цел. Първо проверете дали не носите гняв към родителите си. Това е факт при много хора, но любовта, която всички изпитваме към майка си и баща си (дори да твърдим, че ги ненавиждаме, подсъзнателно винаги ги обичаме), ни забранява да им се гневим. Затова гневът към тях е добре замаскиран и трябва търпеливо да се търси. Както споменах, гневът може дори да не е ваш, а да е гняв на майка ви към баща ви, който да си носите още от дете.
4. Да избегнем разрушителния ефект на гнева. Как можем да направим това?

• Изразявайте го своевременно, а не след седмици, месеци или години.
• Подбирайте думите и тона, с които изразявате гнева. Вместо обвинения към другия, споделете как постъпката му ви е накарала да се чувствате – вместо: „Ти си грубиян и никога не си ме обичал!“, кажете: „Поведението ти ме наранява и ме кара да се запитам дали наистина ме обичаш.“ Колкото по-навреме говорите, толкова по-лесно ще е да запазите добрия тон.
• Подберете времето, в което говорите за проблема. Веднага при възникване на емоцията – така нареченото състояние на афект, почти никога не е верният отговор. Отложете с часове или един-два дни разговора ако моментът не е подходящ. Ако не можете да изтърпите да отлагате, поне бройте до 10. Дори това ще намали разрушителната сила на гнева.
• Не се навивайте мислено какво са ви причинили докато не изясните с другия неговата позиция и мотив за действие. Обратно- използвайте мислите си да се успокоите и да си кажете, че може би при другия има неизвестна за вас причина за неговите думи или поведение.
• Не се страхувайте от това да изкажете негативна гледна точка и несъгласие с другите. Спокойно изразете недоволство от нечие поведение или думи, кажете ако нещо ви обижда или притеснява. Това не е беда, беда става ако го търпите и си мълчите, а вътрешно трупате негодувание. В един момент просто ще избухнете и ще нараните повече околните.

​
 Гневът, при здравословното му проявление, е насочен към правилния човек или ситуация и води до конструктивно действие. Всеки друг тип гняв трябва да бъде изследван и преразгледан. Ако сте гневни, запитайте се какво точно искате и просто го направете или го обсъдете ако има други въвлечени. Положителната функция на гнева е да ни отведе до изпълнение на желанията ни. И не се мразете ако избухвате често – има нужда от време и търпение, както и любов към себе си, за да трансформирате и изчистите дълго трупан гняв. Ако пък сте били в депресивни и меланхолични състояния, серията избухвания и ярост са много положителен знак и задължителен път към емоционалното здраве.

 Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

Ваша,
​Ирина