В опитите си да научим децата си на нещо полезно или да им предадем някоя житейска истина, често срещаме сериозна съпротива. Това е толкова обичайно явление, че ние почти не му обръщаме внимание. Обикновено втвърдяваме тона, викаме, включваме забрани, наказания и какво ли още не, за да стане, както ние сме си наумили. Изхождаме от позицията, че сме всезнаещи, можещи, а децата пълни невежи и ако ги оставиш, със сигурност ще съсипят здравето и бъдещето си. Да, но не е точно така...
Децата са изключително интуитивни и емоционалната им интелигентност е много по- висока от тази на повечето възрастни.
Причината е, че душите им са чисти и те нямат фалшивото аз и хилядите маски, които носим ние, възрастните. Ще ви разкажа една приказка от далечния Ориент...
Едно дете ядяло от сутрин до вечер фурми. Ако майка му откажела да му даде, то започвало да вика и да крещи. Жената се видяла в чудо и завела детето при един мъдрец. Той изслушал проблема и я помолил утре отново да доведе детето. На другия ден, когато майката и детето отишли, мъдрецът казал: "Синко, бъди умерен. Има и други вкусни неща." И това било... Майката попитала защо просто не е казал това още на предния ден, а мъдрецът отговорил: "Добра жено, вчера не можах убедително да кажа това на сина ти, защото вчера самият аз се наслаждавах на сладостта на фурмите..." (по Носрат Песешкиан, "Търговецът и папагалът.")
Ние си мислим, че е достатъчно да кажем на детето си да не яде шоколад, а да яде зеленчуци, да поздравява учтиво, да не лъже... В същото време ние се отдаваме на нездравословните си навици - цигари, кафе, сладко, алкохол, общуваме насила с неприятни хора и лъжем (например крием от родителите си, че бракът ни се разпада или, че сме съкратени от работа). Много родители смятат, че когато хапват сладко тайно от децата или лъжат благородно, или пък се държат лицемерно, за да ги приемат в обществото, могат просто да кажат нещо различно на детето и то ще повярва на думите им.
Децата не чуват думите ни, нито гледат фалшивото ни поведение, те виждат директно през всичките ни маски истинското ни аз и истинските ни желания, и се доверяват на тях.
Не ви ли се е случвало детето да ви разкрие:
"Мамо, ти защо не харесваш леля Ваня?" или "Мамо, чичо Жоро гадже ли ти е?" Само вие си знаете, че не понасяте колежката Ваня, а за флуидите между вас и въпросния Жоро, криете сама от себе си. Детето е енергийно свързано с нас, то усеща дълбоките ни желания, които не си позволяваме да признаем дори пред себе си.
Преди две години бях решила да премина на изцяло растителна храна, предимно сурова, защото е полезно... Лишаването от любимите храни ми беше тежко. Гледах топлите банички, сладкиши и преглъщах... В същото време, сякаш, за да не наказвам само себе си, започнах да се карам на дъщеря ми, че яде много сладко, закуски и бял хляб. Колкото повече изисквах от нея, тя толкова повече упорстваше, викаше и демонстративно ядеше само бял хляб и връщаше зеленчуците недокоснати. Три месеца по- късно аз бях прекарала няколко вирусни инфекции, бях много отслабнала и избухвах почти без повод. Платих на специалист само за да ми каже, че този тип хранене не е за мен и да хапвам по малко от всичко, с повече зеленчуци и плодове. Толкова простичко... Дъщеря ми се беше опитала да ми каже това с поведението си десетки пъти, но аз не я чух. Когато спрях да се лишавам, постепенно ми дойде естествено желание да предпочитам здравословната храна. Едва тогава, без да съм й казала и дума, дъщеря ми намали сладкото и закуските и започна да опитва различна храна. Сама поиска.
Децата ни изпращат послание чрез поведението си - с нежеланието си, с крясъците си, с упорството. Оглеждайте се в тях като в огледала, вместо да им налагате морала и правилата, които някой някога е наложил на вас.
Слушайте децата, те знаят желанията на душата ви и познават истинското ви лице! А когато вие сте истински, те винаги ви следват!
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК!
Ще се радвам да се присъединиш и да споделиш с приятелки, които имат нужда да прочетат това!
Ваша,
Ирина
Децата са изключително интуитивни и емоционалната им интелигентност е много по- висока от тази на повечето възрастни.
Причината е, че душите им са чисти и те нямат фалшивото аз и хилядите маски, които носим ние, възрастните. Ще ви разкажа една приказка от далечния Ориент...
Едно дете ядяло от сутрин до вечер фурми. Ако майка му откажела да му даде, то започвало да вика и да крещи. Жената се видяла в чудо и завела детето при един мъдрец. Той изслушал проблема и я помолил утре отново да доведе детето. На другия ден, когато майката и детето отишли, мъдрецът казал: "Синко, бъди умерен. Има и други вкусни неща." И това било... Майката попитала защо просто не е казал това още на предния ден, а мъдрецът отговорил: "Добра жено, вчера не можах убедително да кажа това на сина ти, защото вчера самият аз се наслаждавах на сладостта на фурмите..." (по Носрат Песешкиан, "Търговецът и папагалът.")
Ние си мислим, че е достатъчно да кажем на детето си да не яде шоколад, а да яде зеленчуци, да поздравява учтиво, да не лъже... В същото време ние се отдаваме на нездравословните си навици - цигари, кафе, сладко, алкохол, общуваме насила с неприятни хора и лъжем (например крием от родителите си, че бракът ни се разпада или, че сме съкратени от работа). Много родители смятат, че когато хапват сладко тайно от децата или лъжат благородно, или пък се държат лицемерно, за да ги приемат в обществото, могат просто да кажат нещо различно на детето и то ще повярва на думите им.
Децата не чуват думите ни, нито гледат фалшивото ни поведение, те виждат директно през всичките ни маски истинското ни аз и истинските ни желания, и се доверяват на тях.
Не ви ли се е случвало детето да ви разкрие:
"Мамо, ти защо не харесваш леля Ваня?" или "Мамо, чичо Жоро гадже ли ти е?" Само вие си знаете, че не понасяте колежката Ваня, а за флуидите между вас и въпросния Жоро, криете сама от себе си. Детето е енергийно свързано с нас, то усеща дълбоките ни желания, които не си позволяваме да признаем дори пред себе си.
Преди две години бях решила да премина на изцяло растителна храна, предимно сурова, защото е полезно... Лишаването от любимите храни ми беше тежко. Гледах топлите банички, сладкиши и преглъщах... В същото време, сякаш, за да не наказвам само себе си, започнах да се карам на дъщеря ми, че яде много сладко, закуски и бял хляб. Колкото повече изисквах от нея, тя толкова повече упорстваше, викаше и демонстративно ядеше само бял хляб и връщаше зеленчуците недокоснати. Три месеца по- късно аз бях прекарала няколко вирусни инфекции, бях много отслабнала и избухвах почти без повод. Платих на специалист само за да ми каже, че този тип хранене не е за мен и да хапвам по малко от всичко, с повече зеленчуци и плодове. Толкова простичко... Дъщеря ми се беше опитала да ми каже това с поведението си десетки пъти, но аз не я чух. Когато спрях да се лишавам, постепенно ми дойде естествено желание да предпочитам здравословната храна. Едва тогава, без да съм й казала и дума, дъщеря ми намали сладкото и закуските и започна да опитва различна храна. Сама поиска.
Децата ни изпращат послание чрез поведението си - с нежеланието си, с крясъците си, с упорството. Оглеждайте се в тях като в огледала, вместо да им налагате морала и правилата, които някой някога е наложил на вас.
Слушайте децата, те знаят желанията на душата ви и познават истинското ви лице! А когато вие сте истински, те винаги ви следват!
Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК!
Ще се радвам да се присъединиш и да споделиш с приятелки, които имат нужда да прочетат това!
Ваша,
Ирина
RSS Feed