Питали ли сте се някога какво ограбва силите ни? Защо понякога се чувстваме празни, уморени, обезверени и тъжни (или гневни) жени? Ние с вас знаем отговора – защото сме пазителки на живота, защото другите не могат без нас. И така се лутаме между собствената си автентичност, таланти, стремежи, полети към небесата и чисто земните ни задачи на съпруги, майки, домакини, колежки, приятелки. Един ден копнеем по небесния си живот и се чувстваме не на мястото си на тази земя, а друг ден сме толкова отдадени на ежедневните си задачи, толкова вкоренени и заземени, че размислите за свободата на душата са ни чужди и прекалено отнесени. Да, такава е женската орис. Но винаги има една последна орисница, която ще ни изненада, която ще отмени страшното проклятие – не напълно, но ще го смекчи и надеждата ще се прокрадне. А това е достатъчно, за да продължим да живеем с пълно сърце.
Една жена никога няма да стане нито само земна, нито изцяло небесна, защото търсенето на баланс е част от нейната автентичност. Ако един мъж може да се оттегли в планините, да се моли или да медитира, да се откъсне от светското и да изпразни ума си, то една жена не може. Не и без да плати високата цена на тежкия вътрешен конфликт. Женската същност е любов и светлина, жената медитира докато гледа децата си с обич, докато гали любимия, докато танцува, плете или бере цветя.
Място на жената е сред хората – те не могат без нея и тя не може без тях. Както казва Клариса Пинакола Естес „нейното мляко потича“, щом види някой в нужда. Но рутината на дните и грижите винаги ограбват силите й ако тя не поспре и не се сети навреме, че душата й не е от този свят и иска своята храна – творчество, песен, танц, почивка, природа, смях, то тя ще рухне психически и физически някой ден. Не можем да избягаме нито в едната, нито в другата крайност. Не можем винаги да избираме себе си, нито постоянно да спасяваме света, но можем да ставаме все по-добри в крепенето на крехкия баланс. Балансът е последната орисница, която ни носи надежда за собственото ни спасение.
Съветите към жените не са едни и същи, защото всяка, която се чувства ограбена от силите си, е избрала различна крайност. Една умее само да дава и притеснено избутва ръката, на някой, който й предлага пари, подарък, услуга, дори комплимент. Тя си е забранила да получава. И как тогава животът да я дари с прекрасните си дарове? Друга само получава, тя приема, иска, изисква, тропа с крак и граби с пълни шепи от живота. Но не желае да дава. Как да й дадеш съвет (подходящ за първата): „Важно е да умееш да получаваш!“? Тя би се усмихнала самодоволно с думите: „Знаех си, че е така, аз го умея!“ Ами ако кажеш на раздаващата се, че смисълът на човешкия живот е да служим на хората с любов (всъщност подходящ съвет за втората)! Това е една безспорна истина, но би ли помогнала на тази жена? Би я тласнала напълно да подчини живота си на другите и да се чувства виновна дори да поиска зрънце за себе си. Така се получава, че една истина може да изстреля към свободата един и напълно да зароби друг. Нужна е подходящата истина за конкретната жена.
Затова трябва винаги да се питаме дали това, което ни говорят и съветват, което четем, сочи баланс или просто потвърждава това, което умеем и правим, и така само затвърждава нашата крайност. А дори да тръгнем към баланса и там ни чака изненада – толкова лесно е да подминеш златната среда и да отидеш в другата крайност. Толкова лесно е от майка Тереза да станеш пълна егоистка и от пълна егоистка да станеш майка Тереза. Тогава с гордост заявяваш: „О, преди бях такава, сега съм различна!“ Но гордостта ни е напразна, защото отговорът никога не е в крайностите и защото човек никога не може да обърне самоличността си наопаки като дреха.
Срещала съм много жени, които смело заявяват нещо подобно:
„Преди живеех за другите, сега не им позволявам да ме доближат и да ми искат услуги!“
„Преди критикувах всички, сега приемам и обичам хората!“
„Преди работех по цял ден, сега съм вкъщи и търся себе си!“
Заслепени от идеята за промяната и щастието, което тя ще ни донесе, стремглаво препускаме към един фалшив идеал за себе си. Фалшив и недостижим. Нима може да забраниш на хората да те доближават и да си щастлива с това решение? Нима можеш да приемеш и обикнеш всички хора? Нима можеш да стоиш вкъщи с години под прикритието на търсенето на себе си? А кой ще плаща сметките, кой ще вземе децата от училище, кой ще направи забележка на съседите да не шумят до късно? Дори да поживеем в илюзията, че сме постигнали този идеал, то е за кратко и носи много напрежение и самообвинения. Това не е нашата автентичност. Никоя крайност не може да бъде автентичност. Това е все едно една жена да каже, че няма нищо общо с майка си, защото е пълна нейна противоположност. Подобно изказване само издава горчивата истина, че тази жена притежава същите черти на характера като майка си, но те са натикани дълбоко в подсъзнанието й и тя напълно се заблуждава коя е.
Кои са крадците на женската ни сила?
- Крайностите в поведението и мисловната нагласа
- Стремежите към фалшив идеал за себе
- Слушането на авторитети и следването на неподходящи съвети
- Бързането да станем различни, извисени и осъзнати
За да притежаваме женска сила трябва да вървим към промените бавно, с много любов към себе си и близките ни, да имаме цел, но да не бързаме. Старото ни аз не може да бъде унищожено. Ако една жена е била мениджър, лидер, умна и блестяща, тя никога няма да стане просто домакиня, която чете, медитира и ходи по семинари. Лидерското в нея ще плаче и ще крещи и ще я руши бавно отвътре докато не му даде да види отново бял свят. Качествата ни, характера ни, егото ни, независимо дали ги харесваме или не, винаги ще живеят в нас. От нас зависи да ги подчиним и да ги покажем на света по подходящия начин! Така ще сме пълни със сила!
Ако статията те докосна и искаш да четеш още от моите писания, прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ако си от Варна, заповядай на 8ми април от 19ч.в ресторант "Жасмин", където ще танцуваме танци на женската сила и ще си говорим за женската енергия докато се наслаждаваме на вкусна храна. Пълна информация за събитието, виж ТУК!
Ваша,
Ирина
Една жена никога няма да стане нито само земна, нито изцяло небесна, защото търсенето на баланс е част от нейната автентичност. Ако един мъж може да се оттегли в планините, да се моли или да медитира, да се откъсне от светското и да изпразни ума си, то една жена не може. Не и без да плати високата цена на тежкия вътрешен конфликт. Женската същност е любов и светлина, жената медитира докато гледа децата си с обич, докато гали любимия, докато танцува, плете или бере цветя.
Място на жената е сред хората – те не могат без нея и тя не може без тях. Както казва Клариса Пинакола Естес „нейното мляко потича“, щом види някой в нужда. Но рутината на дните и грижите винаги ограбват силите й ако тя не поспре и не се сети навреме, че душата й не е от този свят и иска своята храна – творчество, песен, танц, почивка, природа, смях, то тя ще рухне психически и физически някой ден. Не можем да избягаме нито в едната, нито в другата крайност. Не можем винаги да избираме себе си, нито постоянно да спасяваме света, но можем да ставаме все по-добри в крепенето на крехкия баланс. Балансът е последната орисница, която ни носи надежда за собственото ни спасение.
Съветите към жените не са едни и същи, защото всяка, която се чувства ограбена от силите си, е избрала различна крайност. Една умее само да дава и притеснено избутва ръката, на някой, който й предлага пари, подарък, услуга, дори комплимент. Тя си е забранила да получава. И как тогава животът да я дари с прекрасните си дарове? Друга само получава, тя приема, иска, изисква, тропа с крак и граби с пълни шепи от живота. Но не желае да дава. Как да й дадеш съвет (подходящ за първата): „Важно е да умееш да получаваш!“? Тя би се усмихнала самодоволно с думите: „Знаех си, че е така, аз го умея!“ Ами ако кажеш на раздаващата се, че смисълът на човешкия живот е да служим на хората с любов (всъщност подходящ съвет за втората)! Това е една безспорна истина, но би ли помогнала на тази жена? Би я тласнала напълно да подчини живота си на другите и да се чувства виновна дори да поиска зрънце за себе си. Така се получава, че една истина може да изстреля към свободата един и напълно да зароби друг. Нужна е подходящата истина за конкретната жена.
Затова трябва винаги да се питаме дали това, което ни говорят и съветват, което четем, сочи баланс или просто потвърждава това, което умеем и правим, и така само затвърждава нашата крайност. А дори да тръгнем към баланса и там ни чака изненада – толкова лесно е да подминеш златната среда и да отидеш в другата крайност. Толкова лесно е от майка Тереза да станеш пълна егоистка и от пълна егоистка да станеш майка Тереза. Тогава с гордост заявяваш: „О, преди бях такава, сега съм различна!“ Но гордостта ни е напразна, защото отговорът никога не е в крайностите и защото човек никога не може да обърне самоличността си наопаки като дреха.
Срещала съм много жени, които смело заявяват нещо подобно:
„Преди живеех за другите, сега не им позволявам да ме доближат и да ми искат услуги!“
„Преди критикувах всички, сега приемам и обичам хората!“
„Преди работех по цял ден, сега съм вкъщи и търся себе си!“
Заслепени от идеята за промяната и щастието, което тя ще ни донесе, стремглаво препускаме към един фалшив идеал за себе си. Фалшив и недостижим. Нима може да забраниш на хората да те доближават и да си щастлива с това решение? Нима можеш да приемеш и обикнеш всички хора? Нима можеш да стоиш вкъщи с години под прикритието на търсенето на себе си? А кой ще плаща сметките, кой ще вземе децата от училище, кой ще направи забележка на съседите да не шумят до късно? Дори да поживеем в илюзията, че сме постигнали този идеал, то е за кратко и носи много напрежение и самообвинения. Това не е нашата автентичност. Никоя крайност не може да бъде автентичност. Това е все едно една жена да каже, че няма нищо общо с майка си, защото е пълна нейна противоположност. Подобно изказване само издава горчивата истина, че тази жена притежава същите черти на характера като майка си, но те са натикани дълбоко в подсъзнанието й и тя напълно се заблуждава коя е.
Кои са крадците на женската ни сила?
- Крайностите в поведението и мисловната нагласа
- Стремежите към фалшив идеал за себе
- Слушането на авторитети и следването на неподходящи съвети
- Бързането да станем различни, извисени и осъзнати
За да притежаваме женска сила трябва да вървим към промените бавно, с много любов към себе си и близките ни, да имаме цел, но да не бързаме. Старото ни аз не може да бъде унищожено. Ако една жена е била мениджър, лидер, умна и блестяща, тя никога няма да стане просто домакиня, която чете, медитира и ходи по семинари. Лидерското в нея ще плаче и ще крещи и ще я руши бавно отвътре докато не му даде да види отново бял свят. Качествата ни, характера ни, егото ни, независимо дали ги харесваме или не, винаги ще живеят в нас. От нас зависи да ги подчиним и да ги покажем на света по подходящия начин! Така ще сме пълни със сила!
Ако статията те докосна и искаш да четеш още от моите писания, прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ако си от Варна, заповядай на 8ми април от 19ч.в ресторант "Жасмин", където ще танцуваме танци на женската сила и ще си говорим за женската енергия докато се наслаждаваме на вкусна храна. Пълна информация за събитието, виж ТУК!
Ваша,
Ирина
RSS Feed