Треньорски сайт за жени Галерини

НАЙ-НОВИТЕ СТАТИИ НА ИРИНА

11/5/2018

Най-новите статии на Ирина можеш да прочетеш директно в нейния уеб сайт www.irinakrasteva.com

Ето и някои от най-харесваните заглавия, които ще откриеш там:

Защо се влюбваме в този, който не е влюбен в нас?
Защо след всички семинари, книги и практики животът ми не се променя?
Добра, мила, с голямо, но ограбено сърце... ти ли си това?
Защо не можем с много любов да стоплим затвореното мъжко сърце?
Творец на живота си или пионка на съдбата-какво различава двата типа хора?

Още много, на любимите ти теми, ще откриеш на www.irinakrasteva.com

Comments

Когато духовното ни развитие е от краката за главата, страдаме без да знаем защо

11/3/2017

Comments

Ако се чудите какво точно искам да кажа с това заглавие, сега ще ви поясня – преди година и половина си зададох въпроса какво точно се случва с духовното ми развитие и защо то не дава очакваните резултати – например спокойствие, душевен мир, безпричинна радост, лекота и бързо привличане на мечтаното, въпреки че му бях посветила повече от 10 години до онзи момент. Ако си задавате подобен въпрос, статията ще ви бъде много полезна. Какво се случи тогава и защо си направих тази равносметка за моя път към себе си? Забременях с второто ми дете и тъй като голямата ми дъщеря е на 9 години и по време на бременността с нея бях съвсем начинаеща в духовните неща, имах огромните очаквания, че тази бременност ще е съвсем различна. Вече бях опознала себе си, знаех моделите си, травмите си, бях отработила доста неща, животът ми беше поел в нова и много по-добра посока…, та нямаше причина тази бременност да протече като първата – в страх, с постоянни тревоги, панически атаки, треперене, хипохондрии и чуденки дали да пия предписаните ми хормони за задържане, медикаменти против контракции, желязо, витамини и т.н. Очаквах от себе си да бъда жената, която е свързана със себе си, любящо поставила ръце на матката си, усещаща връзка с Вселената, майката Земя и душата на бебето си, доверяваща се на тялото си и любезно откланяща предложенията за лекарства. Такава трябваше да бъда след 12 години работа с травми, книги, семинари, танци и какво ли още не... Вместо това, аз бях същото онова момиче, все едно отново на 29 години, бременна с първото си момиченце, скована от страх и едва наскоро чула понятия като духовност, его, женска енергия, чакра! КАК ТАКА?

Казват, че гневът може да бъде силно положителна емоция ако ни води до действие и движение напред. Обхвана ме такъв гняв, че за месец прослушах безброй интервюта с коучове и консултанти по личностно развитие от цял свят, четох книги, рових из интернет, хвърлях карти Таро, говорих с приятели, близки и хора, които считам за мои учители и на всеки път задавах въпроса: „Защо не съм мръднала напред по отношение на емоционалния си свят за почти 10 години?“ Няма да ви разказвам цялата история сега, но ще ви споделя прозренията, които едно след друго започнаха да се появяват, защото си бях задала твърдо намерение да разбера какво се случва. Най –ясно ми просветна, когато обвързах всичко с теорията на чакрите, затова сега ще го споделя и с вас от тази гледна точка.

Обичайно подхождаме към духовното си развитие от позицията на по-горните чакри – медитираме, разграничаваме се от ума, търсим интуитивни прозрения – това е шеста чакра или третото око. Опитваме се да прощаваме, да приемаме другите, да обичаме себе си и хората безусловно, да забравим обидите, да преодолеем тъгата – това е четвърта или сърдечната чакра. Учим се да говорим ясно за желанията и нуждите си, да поставяме лични граници, да казваме открито мнението си, да творим и да се чувстваме добре като изразяваме себе си – това е пета или гърлената чакра. Някои от нас посвещават време на общуването с Бог като отиват в ашрами, на духовни пътувания, уединяват се, разграничават се от материалния свят и всички желания и земни неща – това е седма или теменната чакра. Можем да посочим и трета чакра като отговорна за волята и дисциплината и участваща в решения като да спрем месото, алкохола, кафето, да ходим на йога, да медитираме всяка сутрин – тук говорим за случаите, когато използваме воля и дисциплина, за да си наложим тези решения, а не когато това идва отвътре по съвсем естествен начин.

А къде останаха първа и втора чакра? Първа или коренната чакра, отговаря за нашето оцеляване и чувство на сигурност в този свят, принадлежността ни към рода, а втора или сакралната чакра е енергийният център на удоволствието, радостта и насладата от живота, грижата за себе си, плодовитостта – буквална и метафорична.

Много от хората, които тръгват по духовен път се устремяват директно към отваряне на сърцето, медитации, състрадание, творчество, налагат приетия за духовен начин на живот с воля и дисциплина, а забравят да се погрижат за чувството си на сигурност, за своята заземеност в материалния свят, за нуждата на тялото от питателна храна, за усещането, че сме стабилни на двата си крака в този свят. Забравят и за радостта от живота, отричат удоволствието или го осъждат като нещо лекомислено, пренебрегват грижата за себе си и за тялото си, посвещавайки време и усилия за другите и за света.

Това обаче е като къща без основи!

И аз започнах да строя своята къща без основи. Първо се заех с медитациите – медитирах по познатия начин – със затворени учи, изправен гръб, отчаяно опитваща се да не мисля за нищо. Без успех… Налагах дисциплина, сърдех се на себе си, че не умея да спирам мислите и дори, че не желая да стана и да се заема с медитацията. Уфтях, пуфтях, гледах часовника и чаках нетърпеливо да минат 10те минути. Когато затворех очи, моментално се появяваше чувството, че искам да избягам, на моменти дори се превръщаше в паника, която се материализираше в сърцебиене, горещи вълни и гадене. Вместо медитация, исках просто да си изпия кафето и да почета книга.

Наложих си здравословен начин на хранене, въпреки че тялото ми копнееше за съвсем друга храна. Мразех себе си, че мисля постоянно за храна, че копнея за „вредна“ храна. Тялото ми се бунтуваше като слабееше, боледуваше, трепереше от студ, имаше храносмилателни смущения, а аз слушах „духовните“ хора, че това са процеси на чистене. Заех се и да прощавам, да приемам хората, да се усмихвам и да ги изслушвам, дори когато не са ми приятни и интересни. Общувах и с хора от разни духовни групи, макар да не се чувствах изобщо на мястото си там. Вътре в мен бушуваха емоции на негодувание, на неприязън, на раздразнение… Усещах, че искам да осъждам, да критикувам, да избягам, да защитя различното си мнение…, но винаги осъждах себе си за неспособността си да съм духовна, позитивна, приемаща, отворена за нови гледни точки.

Следвах хилядите „трябва“ и безбройните духовни предписания, които четях по книгите, чувах от хората или учех по семинари. После се опитвах и да се напасна в клишираните обяснения за женственост, в описанието за добър консултант и треньор по личностно развитие. Все гонех някакъв идеален образ и се чувствах недостойна, различна и впрягах всички сили да заприличам на идеала. По пътя си захвърлих много от започнатите неща и много от амбициите си, но в мен остана чувството, че съм се провалила, че не съм достатъчно духовна, че не съм дорасла за тези практики, умения и благородни емоции, че съм слаба, безволева и неспособна…

Точно тогава дойде на помощ втората ми бременност. Чувството, че съм същото уплашено и объркано момиченце като преди близо 10 години, беше капката, която преля. По време на моето трескаво търсене на причината да липсва промяна, изплува един огромен и ясен отговор – чувството, че съм застрашена, че животът и светът са несигурни и враждебни, че заплаха дебне от всички посоки, живееше в мен от дете. Никога не бях работила върху това, а то беше в основата на всичко. То ме караше да контролирам – затова не ми се получаваха медитациите, затова исках да избягам и ме хващаше паника. Не можеш да кажеш на един човек, който е в постоянна бойна готовност: „Ами просто се отпусни и не мисли за нищо!“. Контролът се появяваше и във взаимоотношенията ми – контролирайки и налагайки мнението си, аз нямаше как да развия женска енергия и да съм истинска жена, която умее да следва и да дава правото на мъжа си да взима важни решения. Нямаше и как да се доверя на мъжа си, каквото и да правеше, защото изначално не умеех да се доверявам и да се отпускам. Танците, женските практики и ритуали за изобилие, любов и всичко друго нямаше да имат смисъл, докато не адресирам главния проблем – страха! Просто се чувствах застрашена, постоянно! Несигурните хора контролират, не се доверяват и са мнителни. Точно липсата на сигурност в този свят ме правеше враждебна към хората като цяло.

Интуитивно бях търсила своята сигурност, без да си дам сметка за това. Първо чрез храна, защото човек докато яде се чувства сигурен. Това е физиология и тя е много древна – щом животното се храни, значи няма хищник наблизо. Кой яде, когато е в опасност? Също чрез ядене на месо, а аз се мразех заради любовта си към месото, защото „не е духовна“. Оказа се, че хората, които са в постоянна бойна готовност и надбъбречната им жлеза постоянно произвежда адреналин, имат огромна нужда от протеини, а месото е най-бързият и лесен протеин за тялото. Любимата ми храна беше топла и питателна – обратно на суровоядството, което си налагах. Топлината ме успокояваше, а питателните храни ми помогнаха да кача няколко килограма и да съм по-заземена. Твърде слабото ми тяло нямаше никаква връзка със земята. Мразех се и за чашата вино вечер, от която просто не можех да се откажа. Оказа се, че ако я нямаше дозата отпускане, която алкохолът ми даваше, аз просто бих полудяла или тялото ми би се разболяло заради високите нива на тревожност и стресови хормони. Интуитивно предпочетох и динамичната медитация пред седящата, също избрах ориенталските танци. От една страна движението изгаряше адреналина, от друга танците и работата с долната половина на тялото действаха заземяващо и лекуваха страха. От някъде ми се появи и желание да ходя по разходки и да садя цветя…

Мъдростта на тялото ми ме бе теглила в правилната посока през цялото време – първо да работя по първа чакра, където живеят казусите, свързани с физическото оцеляване. Страховете и тревожността се лекуват със заземяване и работа с тялото, и всички мои желания и импулси целяха заземяване. Докато разбера това обаче, аз подхождах с негативни чувства към себе си заради изборите си, защото те не се вписваха в духовния ми идеал. Следваше втора чакра – удоволствието от живота, грижата към себе си, радостта, а чак тогава трета чакра – волята и дисциплината. Затова си позволих да ям каквото искам, да се наслаждавам на това, което ми се прави, да избирам практики и хора, които ми допадат, да уважавам чувствата си и нежеланието си за някои неща. Любовта към себе си включва и уважение на всички ограничения, страхове, съпротиви и его модели, които имаме. Те са там по някаква причина и само ако ги приемем духовното израстване става възможно.

Всичко, което усвоих като умения на по-горните чакри не беше напразно, то започна едва сега да си идва на мястото. Пъзелът се сглобява парче по парче. Върнах се на първа чакра, но сега мога да напредвам по-бързо. Както каза една моя позната: „Никой не може да се наслаждава на изобилието и радостите в живота си ако има опрян пистолет в главата!“ Работата ми е само да махна пистолета, другото постигнато си беше вече там!

Ако всичко това ти звучи познато и искаш да четеш още от моите писания, заповядай на моята фейсбук страница ТУК! Ако си от Варна, заповядай на 8ми април от 19ч.в ресторант "Жасмин", където ще танцуваме танци на женската сила и ще си говорим за женската енергия докато се наслаждаваме на вкусна храна. Пълна информация за събитието, виж ТУК!

Ваша,
Ирина

Comments

Как да предпазим любимия мъж от сърдечно-съдови инциденти?

10/2/2017

Comments

Не, няма да ви говоря за най-новите лекарства, нито за аспирин или ограничаване на мазнините в храната. Няма да ви карам да преследвате мъжа си с билки, добавки и диетично меню… Всъщност, дори не съм лекар, но съм експерт по партньорски взаимоотношения и ще ви кажа с пълна убеденост кое е най-доброто лекарство за профилактика и лечение на сърцето. Нарича се любов! Но не тази любов, която познаваме и от която, за съжаление, са си отишли много мъже - онази изискващата, поставяща условия, измерващата даването да е равно на получаването. Не и онази – задушаващата грижа, напомняща на майчина любов. Става дума за истинската любов от жена към мъж, онази, която малцина от нас познават. Повечето двойки се обичат условно и с годините трупат горчилка, негодувание, гняв, тъга и страхове. В общия случай голяма част от тези чувства са багаж още от детските ни години, а в брака само се умножават и застрашават здравето на сърцето. Това потвърди и проф. Чирков в едно интервю, което гледах по телевизията – хората, които не умеят да прощават, които трупат отрицателни чувства, са много по-застрашени от сърдечни инциденти, дори и да се хранят здравословно.

Защо мъжете са по-застрашени? Защото по-рядко признават чувствата си и, защото ги преживяват в самота. Така са възпитани. Ние, жените, говорим помежду си за проблемите си, плачем, споделяме и така облекчаваме болката си и всичко, което „тежи“ на сърцето. При мъжете не е така – те с години живеят със своята мъка, със своя гняв и толкова свикват с тези чувства, че дори забравят за тях, улисани в работа и ежедневни задачи. Но потиснатите чувства не изчезват, те стават част от нашата физиология под формата на хормони и други вещества. Всяко ново разочарование и повод за гняв се трупат върху купчината от стари емоционални рани.

Защо жената може да помогне на мъжа? Защото женската й същност е така устроена, че тя преживява себе си чрез взаимоотношенията, любовта и грижата за другите. Тя генерира енергия и чрез нея зарежда себе си и семейството си. Мъжът преживява и изразява себе си чрез работата и постиженията, чрез външния свят, той не може сам да създава енергия, затова му е нужна жена. В древността мъжете се съревновавали за жените, владеещи женската си енергия, защото те ги предпазвали докато са на бойното поле – любовта на любимата жена формирала нещо като невидим енергиен щит, пазещ живота им.

Какво да направим, за да получава любимият мъж истинска, безусловна любов, която да пази сърцето му и живота му:

1. Първо се грижете за себе си – една жена без енергия не може да даде любов и грижа на никого. Това е все едно да искаш от празна кана да сипеш вода в две чаши. Намирайте време за почивка и забавления, приготвяйте си или си купувайте качествена храна, виждайте се с приятелки, смейте се и правете любимите си неща. Вече виждам как много от вас цъкат с език: „Лесно е да се каже…“. Мислите, че нямате време за това? Нямам време = не ми е приоритет. Ако грижата за себе си не е сред приоритетите ви, значи не обичате себе си, значи не можете да обичате и никой друг. Можем да дадем само толкова любов, колкото имаме в себе си. Повтаряйте си това всеки път, когато подреждате грешно приоритетите си.

2. Бъдете щастлива жена! Жените неправилно разбират любовта като саможертва – те зарязват мечтите си, за да бъдат с любимия мъж, а в ежедневието си се фокусират върху децата, къщата и нуждите на мъжа си, като пренебрегват своите копнежи. Тук вече не говорим за базови нужди като сън, храна, почивка и забавление, тук говорим за големите компромиси със себе си. Например, една жена е мечтала да се занимава с мода, но след раждането на децата зарязва мечтата и посвещава дните си на грижи за тях. Друга е мечтала да живее в голям град, да излиза, да води разнообразен живот, но заради любимия е отишла да живее в съвсем малък град. Това, което не знаят жените е, че всеки компромис с истинските ценности и големите мечти ни прави нещастни, потиснати или раздразнителни. А за мъжа няма нищо по-тежко от това жена му да е нещастна. Нейното нещастие е като огромно доказателство за неговия провал, а чувството за провал го яде отвътре и руши здравето му. Нещастната жена не може да бъде и добра майка – саможертвите на майките не носят добро на децата. Балансът между личното щастие на жената и грижата за любимите хора е постижим, но изисква желание и действия от страна на жената.

3. Вярвайте в него и силите му! Жената дава на мъжа грижа, защото тя самата би искала да получи грижа. Дава му пуловер, когато е студено, гони го със здравословна храна, точно за да пази сърцето му, напомня му по сто пъти да не си забрави ключовете, предупреждава го, че новият бизнес партньор може да го излъже и не на последно място – настоява да говори, когато има проблеми. Ако друга жена би оценила всичко това и би видяла проява на любов, то за мъжа нещата не стоят така. Той иска да му се доверите и да вярвате в него, за да се чувства обичан. Доверете се, че той може да се грижи за себе си, че може да преценява правилно хора и ситуации и да взима добри решения. Колкото до говоренето, мъжете не говорят просто така за проблемите си, както ние, жените. Не настоявайте и не го разпитвайте, когато е готов с решението, той сам ще ви сподели. Ако искате да дадете на мъжа си любовта, от която има нужда, забравете за наставления, конструктивна критика, непоискани съвети или помощ. Дайте му доверие!

4. Виждайте хубавото в него! Жените обожават идеята, че някой ден ще променят партньора си, а някои вярват, че любовта им ще го промени. Всяка, която е опитвала, знае, че това начинание е обречено на неуспех. Ако искаме да променяме някого, значи не го харесваме такъв, какъвто е. Това важи и за нас самите – когато настояваме, че трябва да се променим, като че ли сами саботираме себе си, точно защото си изпращаме послание, че не се харесваме в момента. Ако се държите с партньора си като майка, която сочи с пръст недостатъците му и дава наставления какво да промени „за негово добро“, то дните на любовта ви са преброени. За мъжа, одобрението е храна от първа важност, както и вярата в него. Той ще е щастлив с вас само ако може да бъде себе си без да го укорявате постоянно и без да го сравнявате. Дори да допуска грешки и да ви кара да се чувствате зле понякога, трябва да знае, че вие продължавате да го обичате. Ако се почувства напълно приет, много вероятно е той сам да поиска да се промени. Виждайте хубавото в него. Позитивният фокус е нещо, което се учи – тренирайте да забелязвате хубавите му качества и постъпки всеки ден. Спомнете си какво у него ви омагьоса, защо се влюбихте? Колкото повече позитивни неща и поводи за възхищение виждате в него, толкова повече той ще разгръща потенциала си.

5. Не го щадете и не го съжалявайте! Ако имате мъж, който има здравословни проблеми, ще сгрешите ако го третирате като болен. Може би вече негодувате срещу този съвет и го смятате за нечовечен, но прочетете нататък. Жените обичайно се спускат да вършат всичко за дома, включително и за лечението на мъжа, когато той има проблеми със здравето. И тук не говорим за неща, които временно състоянието не му позволява да върши, говорим за самоинициативно поемане на пълен контрол от жената. Ако да кажем лекарите са казали да не вдига тежко след операция, жената не му позволява дори да отиде да си налее вода. Мъжете мразят да ги съжалявате, да са в тежест и да се чувстват ненужни. Съобразете се с медицинските показания, но до там, не си измисляйте поводи за обгрижване. Знам, че ние, жените, го правим, защото бихме искали да получим такава грижа ако сме болни. Мъжът обаче ще оздравее бързо ако вие продължавате да разчитате на него за всичко, което е по силите му да прави. Той иска да се чувства нужен на семейството си. Като изключим задължителните прегледи, лекарства и предписания, дръжте се с него все едно е напълно здрав. Вярвайте в способността му да се излекува и да се грижи за себе си и не го третирайте като малко момче.

Любовта на жената може да спаси мъжа и да му осигури здраве, но ние често разбираме погрешно любовта. Обичайте мъжа, но го обичайте осъзнато, мъдро, давайте му точно любовта, която търси, а не тази, която вие бихте искали да получите. Мъжът нарича любов доверието, вярата в него, одобрението и благодарността. Дайте му ги и сърцето му ще е здраво!

Аз съм посветила живота си да науча себе си и другите жени как да обичат мъдро и да имат хармонично връзка без да предават себе си. Вярвам, че е възможно жената да е щастлива, удовлетворена и едновременно да е добра партньорка и майка. Ако и ти вярваш в това, заповядай на моята фейсбук страница ТУК!

Ваша,
Ирина

Comments

Пренебрегвате ли детските мечти заради училището? Помислете пак!

23/1/2017

Comments

Повод за тази статия стана един мой разговор с една майка на момченце на възрастта на моята дъщеря. Тя завела сина си на спорт и още от първата тренировка треньорът бил впечатлен от неговите умения и споделил, че има качества да стане професионален спортист ако пожелае. Детето сияело и било във възторг от тези думи. С нарастването на еуфорията на детето, растяла обаче и паниката на майката…“Спортна кариера – ужас! Ще зареже уроците, ще остане без професия, ще има ниски оценки, ще отиде в спортно училище…!“ – бяха размислите на майката по тази тема. Тя рисуваше черни сценарии за бъдещето на своя син още от първата тренировка.

Тъй като това не е единичен случай и много пъти съм срещала паникьосани родители, изправени пред идеята детето им да мечтае за кариера в спорта, искам да представя и другата гледна точка, както и няколко стъпки, с помощта на които, да погледнат по-спокойно на ситуацията:

1. Първо помислете – това е първа тренировка. Децата са изключително непостоянни, макар че тази дума е негативна и не е точна. Те просто експериментират ако им се позволи и после изоставят голяма част от начинанията си. Моята дъщеря беше много запалена по айкидо, не позволяваше пропускане на тренировка. Ходили сме във виелици, закъснявали сме за други ангажименти, само и само тя да тренира. Имаше план кога кой колан ще вземе, на около 16 години трябваше да е с черен колан и младши треньор на малките. Всичко това приключи за около година. Започна да разрежда тренировките, а от един месец дори не е попитала къде съм прибрала кимоното й. Така че, не си представяйте как детето от няколко тренировки и похвали директно отива в спортно училище. Ако му се забрани, то е много по-вероятно да се заинати и да настоява. Децата експериментират с много неща и точно така вие им помагате да намерят интересите си и своето място под слънцето. Насърчавайки ги им правите много голямо добро.

2. Дори и детето да тренира дълго и упорито и в крайна сметка да стигне до спортно училище, какво означава това? Означава, че вашето дете притежава прекрасни качества като самодисциплина, воля, упорство, амбиция, устрем към дадена цел, състезателен дух. Би трябвало да се гордеем с тези качества на детето си и най-добре е да се фокусираме върху позитивната част на спортната кариера.

3. Дори и да спре да набляга на уроците, дори и да понижи успеха си, това също не толкова страшно. Защо? Поради две причини – първата е, че високият успех в училище не е белег, че някой е умен, интелигентен или знаещ. Втората е, че не винаги умните и знаещи хора успяват – това се е доказало многобройни пъти. Имам високи оценки не води автоматично до имам успешен живот! А дори да имам хубав живот и хубава работа, това пък не значи, че съм щастлив човек. Защо толкова да наблягаме на оценките и уроците, при положение, че това не гарантира нищо за бъдещия живот на детето ни?

4. Какво е важно за нас – детето да бъде щастливо, както то самото разбира щастието или да бъде успешно, както ние разбираме успеха? Много родители правят голяма грешка като преценяват какво е добро и какво не за детето им. Това е защото не разбират, че всеки се ражда с уникален пакет от качества, таланти и силни страни, които му служат, за да изпълни своята задача на тази земя. Ако детето има всички умения да стане спортист, независимо дали ще донесе слава и успехи на цялата страна или просто ще удовлетвори своята мечта, нека ние да не му отнемаме тази възможност. Дори, отнемайки му тази мечта, ние можем да му причиним вреда – вероятността да е нещастно и да не се справя добре в живота, който сме му избрали, е много голяма.

5. Дори да се сбъдне най-големият ни страх – още на млади години да приключи спортната кариера и детето ни да няма друга професия, и това не е краят на света. Качествата, които са го довели до тук, ще му помогнат и да продължи напред. Дали като треньор, дали в съвсем нова дейност, то ще успее отново. Изследвания са доказали, че богатите и щастливи хора имат сходен начин на мислене и сходен мироглед. Те успяват благодарение на него, а не на късмет, пари или връзки. Ако детето ви е приключило успешно спортна кариера, то със сигурност вече притежава начина на мислене и навиците на успелите. Тогава няма за какво да се безпокоите. Една от главните характеристики на успешните хора е това, че те имат професията на мечтите си и това ги изпълва със смисъл и щастие. Ако детето ви е мечтало за спортна кариера и тази мечта се е сбъднала, то само ще избере следващата мечта, която има всички дадености да сбъдне също.

6. Имаме голям бонус ако го подкрепим – вашето щастливо дете, което е сбъднало мечтата си (защото ако това не беше голяма мечта, то би се отказало отдавна), ще помни винаги вашата подкрепа. Всяко дете мечтае за подкрепа в смелите си мечти, а малко деца я получават. Обратният сценарий никак не е розов – направили сте всичко, за да има детето ви работа, образование, пари, постигнали сте го с цената на много, а сега пред вас стои объркан, потиснат човек, който ви обвинява или просто страда мълчаливо за загубената мечта.

Едно от най-трудните неща на света е да се освободим от идеята какво би направило детето ни щастливо и така да освободим и него да търси и открие щастието, както то го разбира. Но усилието си заслужава!

Ако статията те докосна, ще се радвам да прегледаш и харесаш моята фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК! А ако искаш още полезни и вдъхновяващи статии да идват директно на твоя имейл, абонирай се ТУК

Ваша,
Ирина

Comments

Щитовидната жлеза боледува от блокираното в нас творчество

20/12/2016

Comments

В днешно време много жени страдат от някакъв вид нарушения във функцията на щитовидната жлеза, а все повече се увеличава и броят на тези, които проявяват всички симптоми без изследванията им да показват каквото и да е отклонение. Съвременната жена страда и от болести на репродуктивната система – една с реално заболяване, друга с неустановена причина за невъзможността да забременее, трета с оплаквания без диагноза… На пръв поглед щитовидната жлеза и репродуктивните органи нямат нищо общо, затова жените обикалят от специалист на специалист да търсят отговори и лек за страданието си. Това, което се знае от дълбока древност, но не се споменава днес, е, че областта на гърлото и щитовидната жлеза и областта на женските ни органи са тясно свързани. Диагнозата е една – жените на 21ви век крачат по земята с наранена женственост – физически или емоционално, в пълно неведение колко магия и какъв необятен фин свят се крият зад медицинските наименования на органите и оплакванията им.

Зад физическите болести на щитовидната жлеза и женските органи, хормоналният дисбаланс, липсващата бременност, болезнения цикъл, тежкия предменструален синдром, се крие едно послание за нас – послание на нашата душа. Какво е посланието? Щитовидната жлеза и яйчниците (другите женски органи имат и други причини да боледуват) боледуват, когато сме блокирали нашето творчество и нашата себеизява. Те са здрави, когато ние проявяваме своята индивидуалност. Това става като изговаряме нашата истина, като се изявяваме чрез талантите си и като се грижим да има синхрон между желанията на сърцето и намеренията на ума ни. Жените масово не вярват, че имат право да се изявяват – било то чрез творчество или просто като заявяват и отстояват истинското си мнение. Някои смятат за правилно да посветят изцяло живота си на децата, грижите за дома, съпруга и прикриват реалните си нужди, за да изглеждат отзивчиви и любезни и за да не влизат в конфликт. Друга група жени се изявяват, но по мъжки начин – чрез съревнование, кариера, постижения. Тук мъжкото е фокусът върху резултата и сравнението, а не насладата от процеса, както и областта на изява - често тя е различна от действителните таланти и интереси на жената.

Творчеството е най-женският начин за себеизява. То не винаги е свързано с изкуство, както смятат много хора. За всяка жена творческият процес е нещо различно, но винаги е свързано с креативност и удоволствие от това, което се създава. За една това е готвене, за друга е рисуване, за трета е аранжиране на цветя, писане, декорация на дома, подбор на дрехи, измисляне на игри за децата. Разбира се има дами, за които идеалната екселска таблица или прецизният финансов отчет са тяхното творчество. Понякога жените започват творчески проекти, които така и не виждат бял свят – не са перфектни, няма време да бъдат завършени, музата е изчезнала, дошла е нова идея и предходната е зарязана и т.н. Жените просто не осъзнават колко необходимо им е това творчество, приемат го за лукс, за нещо, което се случва „само ако остане време“. А нека не се залъгваме – време никога няма, защото творчеството не ни е приоритет.

Например за жените с повишена функция на щитовидната жлеза – хипертиреоидизъм, близките хора и техните нужди са приоритет. За тях е характерно постоянното бързане и неспособност да се организират. Това се случва, защото откликват на желанията на другите, искат да направят всичко в един ден и освен това се пресират за резултати. Това оставя собствените потребности и желания на заден план. Творчеството също е на заден план. Изказването на личната истина е невъзможно, защото тази истина може да е неудобна за другите, а те често имат твърде голямо значение. Животът на хората с хиперфункция на щитовидната жлеза е насочен към спасяване на любимите хора и подсъзнателно, към спечелване на тяхната обич. От всичко това страда щитовидната жлеза, а от нея зависят развитието на нашата индивидуалност и създаването на реалност според собствените ни желания.

При хората с намалена функция на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм, е обратното - те искат да действат и да са активни, но се страхуват и затова възпират себе си. Не проявяват своите потребности и желания, защото мислят, че за всичко се искат много усилия, а и не вярват, че имат качества за успех. Като цяло се чувстват изхабени, изтощени и преуморени. Липсва и връзка с творческото начало. Относно отношенията с другите – при хората с хипотиреоидизъм те са затруднени. От една страна не искат никой за нищо да ги безпокои, от друга, оставят другите да взимат важни решения за собствения им живот.

Щитовидната жлеза е свързана с гърлената чакра - тя ни дава енергия да изказваме ясно желанията и нуждите си. Ако този енергиен център не функционира добре, ние губим увереност и се свиваме в себе си, също така оставаме ограничени в затвора на собствените си комплекси и не развиваме пълния си потенциал. Блокажът на гърлената чакра не само не ни позволява да се изявим, да творим и да бъдем тези, които сме дошли на този свят да бъдем, но й спира енергията да тече свободно към по-горните чакри – тази на интуицията и тази на връзката с духовния свят. Това означава, че няма да можем да чуем гласа на собствената си интуиция и да му се доверяваме, както и, че няма да усещаме дълбокия смисъл на живота и да се оставяме да бъдем напътствани от по-висша сила.

Лечението на щитовидната жлеза се осъществява като намерим място за творчество в живота си, като осъзнаем и отстояваме пред другите нашите ценности, желания и потребности. Живот, в който се изявява нашето истинско Аз и се чувстваме на Пътя си, изпълнени със смисъл и удовлетворение ще ни осигури една заредена с енергия гърлена чакра и съответно здрава щитовидна жлеза!

Аз проявявах всички симптоми на хипотиреоидизъм, докато не се захванах сериозно с писането - моето творчество и моето призвание. Затова създадохме тренинг "Моето призвание - как да го открия и да направя първи стъпки?", с моя колежка, която е минала по подобен път и е излекувала хормонален дисбаланс. Ако сте от Варна, включете се в тренинга на 15ти януари 2017г. Пълна информация ТУК!

Ваша,
Ирина

Още от мен във фейсбук

Comments

Четири стъпки към сбъдването на мечтите

9/12/2016

Comments

Мечтаете ли? Повечето хора не мечтаят. Просто са затънали в своите проблеми, а умът им е зациклил в обяснения защо им се случват тези несгоди. Най-смелите мечти на съвременния човек са тип „да ги няма проблемите“ и „да не ми се случват тези неща“. Най-смелите ни мечти съдържат отрицателна частица! Като цяло, имаме една минималистична представа за живота си, имаме една идея за „достатъчно“. Тази идея прозира в изрази като „Само да сме здрави, друго не искам!“, „Господи, дай ми само един ден, в който нищо да не ме боли!“, „Нужни са ми 100 000 лв., за да наредя живота си, не искам повече!“… и т.н. Защо подхождаме така? Защо не вярваме, че можем да имаме и здраве, и щастие, и материални неща? Защо искаме здраве само за един ден, а 100 000лв. са ни достатъчни?

Всичко идва от наложилите се през годините морал и ценности – да сме добродетелни и скромни, да не ламтим за много, да търсим духовното, а не материалното. Крайно време е обаче да разберем, че идеята за скромността е морално остаряла и скромността не краси човека, а го възпира да се наслади на изобилие в живота си. Също е време да осъзнаем, че духовно и материално не са несъвместими ценности. Множество богати хора са напред в духовното си развитие и правят много за човечеството.

Никой няма да ни накаже ако искаме повече, нито ще ни похвали, че сме били скромни! Напротив – Бог или Вселената винаги ни дават толкова, колкото вярваме, че заслужаваме и толкова, колкото посмеем да поискаме. Никога няма да забравя как преди време, когато бях затънала в рутина и скука, просто за да има вълнение в живота ми, пожелах силно да се влюбя, а после добавих „може и да е несподелено“. Защо го направих? Така ми се струваше редно. Разбира се, още след месец срещнах мъж, в когото се влюбих, а той разби сърцето ми. Нали така си пожелах! Единствено от нас зависи да повярваме, че сме достойни за изобилие на всички нива в живота.

Освен дълбоко заровеното в нас усещане, че не заслужаваме твърде много, ни саботира и понятието „реализъм“. От малки ни учат „да не хвърчим в облаците“ и „да бъде реалисти“… Да, но ако се замислим ще видим, че някак си винаги реалистът се оказва черногледият човек, а оптимистът е хвърчащият в облаците. Кой казва, че е така? Учените отдавна доказаха, че обективна реалност не съществува. Съществува отражение на това, което е в подсъзнанието ни – някога си търпял грубо отношение? Сега в живота ти е пълно с грубияни. Измамили са те? Тогава постоянно чуваш за още случаи на измама. Вярваш, че си болнав? Още щом обявят грипната епидемия вече си болен…

Как да излезем от омагьосания кръг? Как да започнем да мечтаем и да се сбъднат мечтите ни?

На първо място си напомняй, че реалност не съществува. Ако ти се случват неприятни неща, запитай се кое твое вярване ги привлича.
Щастието и успехът не са въпрос на произход, пари или връзки. Чети историите на известни хора, които са тръгнали от нулата- има много такива.
Светът се движи напред от най-смелите мечтатели, които другите наричат „луди“. През 19ти век служител на патентното бюро в Англия казал, че едва ли ще се патентоват още много неща, защото човечеството вече е измислило почти всичко! Смешно е, нали?
Щастието и успехът не са и въпрос на късмет – открити са множество сходства в мирогледа и ценностната система на щастливите хора.

Успех на всички смели мечатели!

Още от мен във фейсбук!

Ваша,
Ирина

Comments

Каква е истинската причина за излишните килограми?

2/12/2016

Comments

Убедени ли сте, че знаете причината за излишните си килограми - независимо дали става въпрос за 30 килограма над нормалното тегло или просто за по-закръглени бедра и коремче? Върти ли ви се в главата нещо подобно: „Просто не мога да устоя като видя шоколад или вкусен десерт…“, „Купих си карта за фитнеса, ама с две деца, работа и толкова ангажименти, къде ти време за фитнес!“, „Майка ми винаги е била пълничка, аз също съм.“, „Ако не обожавах тестените неща, щях да съм слаба...“? Вярвате ли, че всичко се върти около храна, спорт и гени, а единственият ви проблем е липсата на самодисциплина? Как тогава да си обясним случаите на хора, които спазват строги диети и спортуват, а продължават да са пълни или бързото възстановяване на старите килограми след спиране на диетата? И защо ни е толкова трудно да спазваме диета? Изглежда подозрително формулата за идеалните килограми да се основава на постоянни ограничения и самоконтрол. Нещата би трябвало да се случват с повече лекота и радостно чувство, когато сме на правия път. Оказва се всъщност, че обяснението с храната, спорта и гените е твърде повърхностно, истинската причина да имаме килограми отгоре е съвсем друга. Дори стресът, сочен за главен виновник за пълнеенето, не е достатъчно добро обяснение, защото хората не осъзнават какво наистина ги стресира. Масово се приема, че стресът идва от ежедневните ни задачи, натовареност и житейски обстоятелства. Истинският стрес обаче е продукт на начина ни на мислене и на филтрите, през които всеки от нас вижда реалността.

Точно начинът ни на мислене, това как гледаме на живота, на другите, на себе си и тялото си, е истинската причина да имаме излишни килограми. Ако погледнем в дълбочина, ще видим, че както за всяка болест, неразположение и всеки недостатък по тялото ни, така и за излишните килограми има причина вътре в нас. Причината се крие дълбоко в подсъзнанието ни – може да е негативно вярване за себе си, вътрешен конфликт, незадоволена нужда, емоционална рана или вид защитно поведение. Причината е нещо, което не осъзнаваме за себе си, така че то ни се показва чрез външния вид на тялото ни. Какво иска да ни каже тялото ни чрез излишните килограми? Има няколко основни послания, които пълното тяло или частите от тялото, които са по-закръглени, изпращат – вие ще прецените в кое описание се разпознавате. Когато имаме повечко килограми по отделни части на тялото ни, например бедра, корем, дупе, тяхното послание винаги е свързано с функцията на напълнелите части.

Ето как да разберете тайният език на вашите излишни килограми:

Цялостното напълняване иска ви каже, че дълбоко в себе си се чувствате несигурни, недостойни и недостатъчно способни. Отхвърляте себе си, възприемате се като непривлекателни на всички нива. Това е причината да отлагате постоянно, да се самосаботирате и да допускате провали, а после да мразите себе си и да се самонаказвате с храна. Всъщност сте изпълнени с вина, срам и негодувание и сте техен затворник. Преяждането служи за потискане и заглушаване на истинските ви чувства.

Ако сте с наднормено тегло е много вероятно да сте преживели насилие или унижения в детството, затова дълбоко в себе си вярвате, че сте недостойни за любов и за хубавите неща в живота. Излишните килограми са вашата броня срещу болката и начин да държите хората на разстояние, за да не ви наранят отново. Тази болка и негодуванието от миналото все още живеят във вас и вие сте винаги нащрек. Големият ви страх е да не се окажете в срамна, унизителна ситуация или да не поставите друг в такова положение. Вие сте много чувствителен човек, но не го съзнавате или прикривате своята чувствителност и уязвимост. Често поемате проблемите на другите, искате да ги направите щастливи. Трудно ви е да отказвате и теглото се явява защита срещу тези, които искат твърде много от вас. Старанието да угодите на другите ви кара да забравяте за собствените си потребности или дори да не ги осъзнавате.

Човекът с наднормено тегло има дълбока нужда от закрила и е изпълнен със страх. Понякога този страх покрива скрит гняв и нежелание да се прости на тези, които са го наранили. Раната му поддържа килограмите, за да не изглежда привлекателен за другия пол – евентуална романтична връзка би довела до близост, която изглежда страшна и дори опасна ако е преживяно и физическо насилие в миналото.

Цялостното напълняване ви призовава да видите своята вътрешна красота и да повярвате в своята значимост. Не е нужно да имате едро тяло, за да ви забележат и да „тежите на мястото си“, хората ще ви приемат и обичат заради човекът, който сте. Не е и нужно постоянно да правите услуги и да мислите, че ще трябва да си платите за всичко, което правят за вас. Запитвайте се винаги дали искате и можете да услужите, приемайте без да бързате да връщате в замяна. Разгледайте отблизо ситуациите свързани със срам и унижение във вашия живот.

Ако не сме цялостно пълни, но имаме по-пълни бедра, трябва да се замислим какво искаме да скрием – с по-едрите бедра сядаме върху нещата, които не искаме да се видят. Може би това са черти на характера ни, желания, които считаме за срамни, случки от миналото ни, травматични спомени. Бедрата са тясно свързани със сексуалността ни и тяхната пълнота може да индикира сексуални блокажи. Затворените бедра подсказват, че се пазим от сексуални посегателства.

Може би имате излишни килограми в областта на ханша – дупе, коремче, „любовни дръжки“. Ето какво се случва в тази част от тялото – с нея правим любов, раждаме, смиламе храна, отделяме непотребното. Конфликти в тези житейски сектори могат да доведат до повече килограми. Например, проблем свързан с отделянето е дали да остана в дадена връзка или да се оттегля, дали да следвам пътя, посочен от майка ми и баща ми или своя собствен. Хората с излишни килограми в областта на таза често се страхуват от посоката, в която е поел животът им. Те се страхуват от промяна и трудно се отърсват от миналото. Възможно е да са все още под влияние на родителите или да не се е случило истинско отделяне от майката дори в зряла възраст. Преживяно сексуално насилие или какъвто и да е вид злоупотреба от представител на другия пол – емоционално насилие, секс по принуда или без желание, също може да се отпечата тук и да се трансформира в тлъстини. Тлъстините ни пазят от нови посегателства.

Ако сте от дамите, които са напълнели след раждане, това ви отвежда до собственото ви раждане и детство, и травмите, които трябва да видите и излекувате от този период.

Способността да разглеждаш своите части в огледалото е пряко свързана със способността да разгледаш себе си на други нива. Гледайте себе си в огледалото и приемете това, което е тялото ви в момента – това е резултат от начина ви на мислене и вярванията ви за живота и за себе си. Осветляването на подсъзнателното съдържание ще даде началото на отслабването, защото тялото вече няма да има нужда да ви показва несъзнателните вярвания, поддържащи килограмите. Паралелно с това може да изберете подходящ спорт и начин на хранене – в комбинация със самоанализа резултатът ще дойде и ще остане.

Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

Ваша,
Ирина

Comments

Да се обидиш - най-безсмисленото действие на света!

5/10/2016

Comments

Не знам дали да се лаская или срамувам от това, но вероятно съм най-подходящият човек, който да пише за обидата, защото съм прекарала обидена часове, дни, а сумарно, вероятно и години от живота си обидена. Едва когато навърших 30 години започнах да осъзнавам каква отрова за отношенията и за собственото ни тяло е обидата. За много хора, както и за мен в миналото, обидата е начин на живот – точно спрат да се цупят за нещо и хоп някой им дава нов повод за цупене и сърдене. Какво е посланието на обидения? Ако обиденият говореше, защото в масовия случай мълчи, би звучало горе долу така: „Ще те накажа, ще те лиша от внимание и любов, ще видим дали друг път ще постъпваш така и ще ми говориш така! Аз имам достойнство и няма да ти позволя това поведение!“ Разбира се, всеки има право на реакция, на собствени чувства в отговор на нечие поведение, има право да защити себе си от злонамерено и манипулативно поведение! Къде тогава е проблемът с обидата? Ами, няколко са… ето как виждам нещата аз, поради богатия си личен опит с обидата:

Хората се обиждат за глупости! Исках да заменя думата глупости с нещо, което да звучи „по-така“ от „глупости“, но накрая реших, че тази дума звучи точно толкова детински, колкото е и поведението на обидения. Обиждала съм се, защото някой ми е казал, че яденето ми е леко загоряло или пресолено, защото в шумна компания съм започнала да говоря, но някой ме е прекъснал и всички са обърнали глави към него, защото приятелка ми е казала, че е уморена и предпочита да се видим друг ден и т.н. Поводи един след друг, идващи от близки хора или от почти непознати… Обидчивостта ми беше и много тясно свързана с хилядите ми очаквания, особено към мъжете, с които имах връзка. Очакване за подарък, за изненада, за романтичен жест, за предложение за помощ, за предложение за екскурзия – всички тези очаквания водеха след себе си часове и дни на лошо настроение и обида.

След години разбрах, че коментарите за яденето ми не са коментари за самата мен, а дори и коментарите за самата мен, като например, че съм много капризна, не означават липса на любов към мен. Разбрах, че в шумна компания бива изслушан този, който вземе думата решително и говори по-високо и също е достатъчно упорит да опита пак ако го прекъснат първия път. Стана ми ясно, че всеки има право да ми отказва, да не е съгласен с мен и това отново не означава, че ме ценят по-малко или не ме обичат. Най-после спрях да очаквам постоянно и се научих да искам от хората, по-специално от мъжа до мен, и да приемам факта, че може да ми откажат.

Обидата в 99% е резултат от недоразумение, а не от зла умисъл и желание да ни наранят. Ето и един пример - това лято дъщеря ми беше на зелено училище с най-добрата си приятелка. Единия от дните трябваше аз да взема двете деца и да поиграят у нас. В колата обаче влезе само дъщеря ми и след кратък разпит разбрах, че са скарани. Доведох и другото момиченце и поисках да знам какво става, като дадох думата първо на едната, после на другата, без право да се прекъсват. Приятелката сподели, че била много жадна, а дъщеря ми отказала да й даде вода или пари за вода- предпочела да си купи сладолед. Когато дойде ред на дъщеря ми, тя сподели, че имала цяла бутилка с вода, но тъй като приятелката й много бързо се обидила и спряла да й говори, дъщеря ми предала бутилката на трето момиче с молба да й я даде. Водата така и не стигнала до предназначението си, останала на пейката, а двете девойки били нацупени и скарани. Попитах приятелката на дъщеря ми дали още е сърдита, след като е чула тази история, а тя отговори, че сега дори й звучи смешно. Така че, когато ви се иска да се обидите, запитайте се дали другият има лоши намерения. Като цяло, хората действат злонамерено и с идея да наранят умишлено в около 1 до 5 % от случаите. Вероятно ли е наистина да се случва точно това с вас или по-скоро преувеличавате? Дори тези, които нараняват и обиждат нарочно, по-скоро самите те са травмирани и трябва да им съчувстваме, не да се обиждаме.

В случаите, когато другият е предпочел да защити собствените си интереси вместо да ни услужи или с други думи е поставил себе си, а не нас на първо място, тогава нямаме право да се сърдим. Ето го отново и определението за егоизма – да настояваш другият да постави твоите нужди пред собствените си! Учудващо голям брой хора се сърдят, защото някой е избрал да постави себе си и собствените си желания на първо място. Също учудващо голям брой хора са манипулирани от партньори, деца и родители чрез страх от обида – това означава, че ежедневно правят разни неща пряко волята и желанието си, защото ако не ги направят някой ще се обиди! Не една жена ми е казвала нещо от типа: „Изобщо не ми се иска да се местя в друг град, но мъжът ми ще се разсърди ако не заминем!“, „Тази неделя никак не ми се ходи на гости у леля ми, но тя ще се обиди ако откажа!“. А какво да кажем за тежките самоналожени присъди: „Не го обичам, но той не може без мен, ще го съсипя ако го напусна!“?

Много често обидата е резултат от различни вярвания за света и живота. Няма да забравя колко много се обиди моя близка приятелка, защото я помолих да купи билети за театър, тъй като е „по-свободна“. Оказа се, че думите „по-свободна“ много я наранили. След като поговорихме, стана ясно, че от малка е научила от родителите си, че един зрял човек постоянно трябва да върши нещо полезно и да има множество ангажименти. Тя живееше точно така и беше преуморена и все заета с нещо. Моите думи прозвучали все едно нейната заетост и старание не са забелязани и изглежда, че тя „не прави нищо“. Аз разбира се останах в пълно неведение за случващото се вътре в нея, докато тя не ми го сподели. Просто в деня, в който трябваше да се купят билетите графикът ми беше много пълен и го казах без да помисля. В тази ситуация ние с нея изяснихме нещата и случката остана в миналото, но знаете ли колко такива случки остават да се трупат като горчилка вътре в нас, когато нямаме желание и кураж да помислим върху тях и да поговорим открито с другия!

Мислим, че чрез обидата даваме урок, а всъщност усложняваме нещата! Това става най-вече, защото рядко провеждаме зрял разговор за това какво ни е обидило и засегнало. Рядко искаме, без да обвиняваме, просто да изясним ситуацията. Какво правим най-често? Млъкваме и не говорим с другия, понякога с дни. Има хора, които с години не си говорят! А когато попитам каква е причината, ми казват, че вече дори не помнят! В други случаи тръшкаме вратата, врътваме се и си тръгваме. Ето един мой любим откъс от Кастанеда за обидата:

„Прекалено сериозно се отнасяш към себе си – бавно каза дон Хуан. – И се възприемаш като дяволски важна личност. Това трябва да се промени. Толкова си важен, че смяташ, че имаш правото да се ядосваш по всякакъв повод. Толкова си важен, че смяташ, че можеш да си позволиш да се обърнеш и да си тръгнеш, когато обстоятелствата не се подреждат така, както ти искаш. Вероятно смяташ, че така демонстрираш силата на характера си, но това са глупости! Ти си слаб, високомерен и самовлюбен тип!“

Обидата не е проява на достойнство и на сила на характера, защото не води до нищо положително. Обидата е бягство от проблема, инат и твърдоглавие, също егоизъм! Не казвам да не признаваме чувствата си, когато ни наранят или засегнат. Напротив, важно е да ги признаем и пред себе си, и пред другия. Проблемът е, че реагираме в състояние на афект, изхождайки от собствените си емоционални рани, че не мислим трезво и не говорим открито. Ако сме склонни да погледнем в себе си и после да говорим, без да бързаме да осъждаме и да хвърляме вина, отношенията ни щяха да са съвсем различни!

Ето няколко факта за обидата, които може би ще ви откажат от навика да се обиждате:

- Обидата намалява количеството на сексуалната ни енергия. Колкото повече обиди носим в себе си, толкова по-непривлекателни сме за другия пол!

- Колкото по-дълго носим обида, толкова по-зле. Трупаната с години обида прераства във физическо заболяване – с голяма вероятност злокачествено! Затова вместо да се обиждате и да мълчите наказателно, по-добре се скарайте и после се сдобрете.

- Колкото по-обидчив е човек и колкото по-лично приема нещата, толкова по-голямо е чувството му за малоценност, а себеоценката му е много ниска! Широкоскроеният човек се засяга по-трудно и прощава по-лесно – той знае, че светът не се върти около него.

Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

Ваша,
Ирина

Comments

Доведеният татко - дали, защо, кога и как...

1/10/2016

Comments

ДМБ (Ди Ем Би) … що е то? „Доведеният ми баща“ – обяснила дъщерята на моя близка приятелка, когато я попитали защо се изписва това съкращение на дисплея на телефона й. Откакто научи това, моята дъщеря също се обръща по този начин към втория ми съпруг. Тя му казва шеговито: „Ей, Ди Ем Би!“, а той отвръща: „Кажи, доведена дъще!“, после двамата се смеят и се прегръщат, а аз усещам в мен да се разлива сладост при тази гледка. Ще кажете, че не винаги нещата се развиват така гладко… Е, и при нас имаше трудности. Тежко ми беше да чувам: „Не ми казвай какво да правя, не си ми истински баща!“ или „Татко ми разрешава, вие сте лоши!“, но ми беше и много тежко, когато навремето осъзнах, че бракът ми няма да се получи, а детето вече беше факт.

Не една жена попада в дилемата – да се разведа или да запазя брака си заради децата? Или ако разводът е вече факт – редно ли е да доведа нов човек в живота на децата или е по-добре да ги отгледам сама? Преди години аз взех решението да се разделя с бащата на дъщеря ми и да се обвържа с нов човек. Още тогава знаех, че това решение е правилно за мен самата, но вече знам, че е било правилно и по отношение на дъщеря ми. Защо и при какви обстоятелства е добре детето да има доведен татко, ще споделя с вас през призмата на моя личен опит:

Ако конфликтът в двойката е факт, ако опитите за запазване на брака не са дали резултат, ако е настъпило отчуждение, то за никой от членовете на семейството не е добре да продължава да живее в тази среда. Тя е токсична! Много двойки си мислят, че е нужно просто да спрат да се карат пред децата и всичко ще е наред, но грешат… Децата са силно интуитивни и веднага усещат фалша. Усещат конфликта дори родителите им да мълчат, усещат лицемерието когато всички отиват заедно на почивка като щастливо семейство. А и не е задължително да има конфликт и неразбирателство. Ако чувствата вече ги няма и мама и татко са просто съквартиранти, детето знае за това и страда мълчаливо. Страданието от караниците или липсата на любов между майка му и баща му, може да се прояви при детето чрез чести боледувания или хронично заболяване. Болното дете праща послание на родителите си, че е време да прекратят това – или да намерят пътя един към друг, или да се разделят хармонично и с добро.
Всички деца искат майка им и баща им да останат мъж и жена, но понякога романтичните чувства няма как да се върнат – никой не може да се насили да обича и желае някого! В тези случаи е най-добре за детето да съумеем да запазим уважение към другия родител, да го приемем като личност и да развием възможно най-позитивни чувства към него, различни от романтичната любов. Детето реално не се травмира от самата раздяла на родителите си, а от негативните чувства помежду им. Дори и когато няма явен конфликт, фактът, че живееш с някого, към когото нямаш чувства и когото не желаеш, води до трупане на ненавист и гняв към този човек. В този смисъл е много по-добре детето да расте в семейство с нов партньор, което е изпълнено с любов и хармония. Ако майката има човек до себе си, с когото да общува успешно и към когото да показва чувствата си на обич и подкрепа, както и той към нея, то за детето е много благотворно да живее в такава среда.
Децата не искат родителите им да се жертват за тях! Ако предпочетем да останем в нефункциониращ брак или изберем трудния път на самотната майка и правим това единствено заради децата, то това е жертва от наша страна. Ние жертваме възможността за лично щастие с нов партньор, а децата никога не искат от нас да жертваме щастието си заради тях. Дори напротив, нашите саможертви ги гневят. Замислете се – искате ли вашите родители да се жертват за вас и да се лишат от възможността за щастие? Не, нали! Всички деца искат единствено родителите им да са щастливи. Ако се запитате и си отговорите честно, и вие искате точно това за майка си и баща си. С нашите деца не е по-различно. Жертвайки се, учим тях да се жертват, когато станат зрели хора. Така създаваме порочен кръг – ние се жертваме и сме нещастни, те се жертват и са нещастни и така поколения напред.
Щастливата майка учи детето си на щастие. Учим децата си как да постигат разни неща в живота, но не се питаме дали тези постижения ще ги направят щастливи. Сигурно и сами сте изпитвали усещането нещо постигнато, за което сте се трудили много, да не ви донесе очакваното щастие. На всички ни се иска някой да ни беше научил как да сме щастливи. А това става, когато родителят даде личен пример. Майката, щастлива с нов партньор, учи детето си също да е щастливо и най-вече – да избира щастието пред саможертвата. Ако ние се лишаваме от любов и щастие, каквото и да говорим на детето си, то няма да ни чуе, а ще постъпва като нас.
Ако предпочетем да изградим нова хармонична връзка, учим детето си да вярва в любовта. Ако то ни вижда с нов партньор и вижда как показваме любовта си – правим неща един за друг, прегръщаме се, целуваме се, усмихваме се един на друг, детето получава послание – любовта е възможна! Децата, които израстват с родители в конфликтна връзка или с отчуждени и дистанцирани един от друг родители, не вярват в любовта. Отношенията, които наблюдаваме между родителите си в детството ни, остават завинаги в подсъзнанието ни като модел на любовта. Тоест, според нас всички връзки са като тази на майка ни и баща ни. Това не е разумно вярване, а несъзнателно убеждение, дълбоко вкоренено в нас. Ние несъзнателно очакваме и нашата връзка с партньора да е точно такава и съответно привличаме такава връзка в живота си. Ако детето наблюдава нехармоничната връзка между родителите и след това хармонична връзка между единия от родителите и нов партньор, то разбира истината – някои връзки са хармонични, други не. С други думи, това го предпазва от негативни обобщения за любовта и връзките като цяло.
Ако детето ви е момиченце, чудесно е то да расте с мъж в къщата, разбира се, при положение, че този мъж го обича и подкрепя. Динамиката на отношенията баща-дъщеря оказва своето благотворно въздействие върху момиченцето дори да се осъществява с друг мъж. Ако детето е в добри отношения и с баща си, това е най-добрият вариант. Ако е момченце, то мъжката фигура служи за пример на момчето. Липсата на мъжка авторитетна фигура има негативен ефект върху целия живот на детето. Отново - ако детето е в добри отношения и с баща си, това е най-добрият вариант. Самотните майки, които са оставили търсенето на нов партньор на заден план, е добре наистина да се замислят. Мъжът до майката учи момичетата как да уважават и обичат мъжа и ги предпазва от контрола на майката. Момчетата пък се учат как самите те да бъдат мъже и стават по-самостоятелни, излизат от обсебването и прекомерната любов на майката.
Новият партньор на майката предпазва детето от влизане в неспецифична роля! Децата се чувстват длъжни да защитят по-слабия родител и да застанат до него като равностоен партньор, когато има нехармонична връзка. Ако майката е нещастна и самотна, детето заема мястото на бащата и я защитава, успокоява, иска да я зарадва. Това може да се случи и без да има раздяла- ако партньорът е груб или я разплаква, или просто често отсъства, ако е студен и затворен човек. Много деца и като големи хора още и още се държат като родители на собствените си родители. Това е роля, която много тежи и ни кара да трупаме гняв срещу майка си и баща си – съзнателно или несъзнателно. Новият партньор спестява на детето всичко това. Той е този, който има грижа майката да е щастлива, обичана и обгрижена. Детето може да бъде просто дете!

И нека да обобщя – ако хармонията и любовта в едно семейство са невъзможни, то най-добре за детето е да се създаде ново семейство, където са възможни. В същото време от голяма важност детето да общува с истинския си баща, както и майката да развие положително отношение към него, независимо от причините за раздялата. Понякога това е труден и дълъг процес. Трябва да отбележа, че дори да демонстрираме поведение „с баща ти се разбираме чудесно“, ако това е лицемерно и вътре в нас бушуват негативни чувства, детето ще продължи да страда. То има много чувствителен радар за лицемерието. В някои духовни учения се смята, че когато не сме отработили своята неприязън към бивш партньор – наш или на половинката ни, то детето от новата ни връзка прилича по характер и по недостатъци на бившия или бившата. Това се случва разбира се, за да усвоим най-после духовния урок!

А ако тази статия ви докосна и искате да прочетете още от мен, както и да обменяте опит с други търсещи родители, присъединете се към моята фейсбук страница Майчинство от Духа ТУК!

Ваша,
Ирина

Comments

Когато жената е често нещастна, любимият рано или късно я напуска!

11/8/2016

Comments

  Преди време прочетох една статия за връзките, написана от мъж. Той казваше, че мъжът не си тръгва от самата жена, а от начина, по който се чувства с нея. Прочетох изречението няколко пъти, защото имах усещането, че цялата истина за отношенията между мъжете и жените е събрана в него. Като че ли нямаше нужда да знаем нищо повече! Замислих се за всички причини един мъж да напусне една жена, които вече знаех – чести критики, липса на благодарност, приемане за даденост, невъзможност да приемаме помощ, липса на оценка на усилията му, язвителна комуникация, студенина… Всичко това водеше до един и същ резултат – мъжът да се чувства зле! От друга страна, всички „методи“, с които да спечелим или задържим мъжа, имаха за цел да го накарат да се чувства добре – окуражаване, благодарност, вяра в него, страст, открито и зряло общуване.

Много жени си мислят, че ако демонстрират недоволството си от партньора, той ще започне да се старае, „ще си вземе бележка“ или ще оцени конструктивната им критика. Всъщност, това което се случва е, че негодуванието и безсилието бавно се трупат в него, отдалечавайки го емоционално от любимата жена. Ако една жена е недоволна или нещастна, по какъвто и да е повод, мъжът до нея се чувства зле. Той чувства, че се е провалил, независимо дали нейното нещастие има нещо общо с него. Все едно, с нещастното си изражение, жената му казва: „Ти си пълен скапаняк, който не може да ми помогне!“. Мъжът винаги иска да помогне и да ощастливи любимата, но често не знае как, не знае какво се иска от него. Демонстрацията на недоволство и нещастие, както и мърморенето и критиката не казват на мъжа какво трябва да направи.

Понякога обаче и самата жена не знае какво трябва да се направи. Просто неудовлетвореността е болестта на 21ви век. Масово моите клиентки споделят, че се чувстват нещастни и неудовлетворени, но не знаят защо. Жените, които са осъзнати и тръгнали по пътя на личностното развитие търсят причината за нещастието си в себе си и с право – никой не е отговорен за нашето щастие. Дори обаче да си знаем, че причината е в нас, това не помага на партньора да се чувства по-добре. Наскоро една клиентка ме посети точно, защото че се чувства нещастна без видима причина. Въпреки че не спирала да повтаря на мъжа си, че той не е виновен, той пък не спирал да повтаря, че явно той не я прави щастлива. Съвсем нормална мъжка реакция!

Ако неудовлетворението и недоволството на жената продължи дълго време, както казахме, мъжът ще се отдалечи емоционално от нея и ще стане лесно податлив на ухажването на друга жена, която пък демонстрира добро разположение на духа в неговата компания. Може и сам да потърси друга жена, която го кара да се чувства мъж на място (това става несъзнателно, мъжът често не знае какво точно го кара да търси друга). Ако сте били на среща с обвързан мъж, със сигурност помните как ви е споделил нещо от типа, че жена му не го цени, не го разбира, отчуждили са се, все е недоволна и само иска още и още от него. Някое от тези неща (или всичките) става причината мъжът да потърси вниманието на друга жена. Лесно е да набедим мъжете, че мислят само за секс и затова изневеряват, но съвсем не е толкова просто.

Какво обаче да направим, ако наистина се чувстваме нещастни, а искаме да запазим връзката си и да облекчим партньора в този процес?

  1. Да установим причината за нещастието си. Лесно е да се каже, нали? Невъзможността ни да разберем какво ни прави нещастни е пряко следствие от това, че са ни учили да се откъсваме от чувствата и телата си и да разчитаме на разума си. Трябва да си простим за това недоразумение, което е масово за човечеството и то поколения назад и да не се съдим твърде строго. Чувала съм много жени да се упрекват сурово с думи като: „Какво ми става, имам дом, деца, съпруг, здраве, работа, толкова съм капризна и неблагодарна!“ или „Да, имам проблеми, но има хора с толкова по-тежки съдби… вместо да съм благодарна, че не съм на тяхно място…!“ Да, винаги има хора с по-тежки съдби но има и хора с по-леки и радостни съдби, всеки човек има право да изпитва емоции за собствените си проблеми, няма маловажни проблеми!

  Колкото до дамите, които са нещастни без очевидни проблеми, като цяло се касае за един проблем – не са открили своето призвание и смисъл на живота. Дори и жената да има всички външни белези на щастливия живот, те са според критериите на обществото, а не според критериите на душата й. Всеки човек идва с мисия и цел на тази земя и при тези, които не са я открили, душата страда и ги кара да се чувстват нещастни. Нещастието и неудовлетвореността ги подтикват да не спират да търсят Пътя си. Призванието е винаги свързано с талантите и силните ни страни, носи принос за хората и е нещо, което обичаме да правим. Нещастните хора погрешно търсят щастието си в излизания с приятели, клубове, купони, алкохол или екстремни преживявания, а като не го открият там са още по-смазани… Но то не е там… никога! Откриването на щастието е в опознаването и обикването на себе си. Повече по тази тема ще научиш от безплатната ми е-книга „Да се научиш да обичаш… себе си!“. Ще я получиш на имейла си ако се регистрираш ТУК!

2. Споделете с партньора си защо предполагате, че се чувствате нещастна. Той трябва да знае, независимо дали той е причина за недоволството или не. Ако той е причината или поне ситуацията изглежда така във вашите очи, постарайте се де не звучите обвинително, а по-скоро да говорите за собствените си чувства и желания. Ако не е той причината, кажете вашите предположения, споделете размислите си, попитайте за мнение партньора. Набележете заедно стъпки за решаване на проблема или си поставете цели – осъществяването, на които ще ви направи щастлива.

3. Най-важният момент – кажете на партньора какво може да направи, за да ви помогне. Знаете онази шега, че само жените могат да си говорят за проблеми просто така, с часове, без да търсят конкретно решение. Това е точно така! Мъжът е ориентиран към резултата. Когато той чуе проблема, мисли как да го реши. Много семейни скандали се случват точно по този начин – жената споделя проблем, мъжът предлага решение, жената се ядосва, че вместо да прояви съчувствие, той дава акъл, той недоумява - след като жена му не иска съвет защо изобщо споделя с него проблема си… Затова, да повтаряме, че сме нещастни няма никакъв смисъл, това потиска до лудост мъжа. Трябва да му кажем какво да направи – да помогне да потърсим нова работа, да гледа детето, за да се запишем на спорт, да ни заведе на почивка, да каже кои според него са талантите ни…

  Наскоро ми се случи с мъжа ми да проведем подобен разговор, тъй като покрай бременността имам няколко дребни здравословни оплаквания, заради които мрънкам и се оплаквам често. Той все ми казва, че оплакването няма да помогне и трябва да се стегна. Аз се вбесявам като каже това. Една вечер той ме попита: „Не мога да те гледам така потисната и да те слушам къде те боли, просто трябва да помогна, кажи ми как!“ Тогава се замислих какво искам от него и след малко отговорих: „Моля те не ми казвай да се стегна, а ме прегръщай всеки път като се оплача и ми напомняй, че остана още съвсем малко.“ Той започна да го прави и факт, на мен ми е много по-добре!

Търсенето на щастието е сложна задача. Пък и щастливите хора също си имат своите моменти на спадове, това е съвсем нормално и човешко. Щастието не означава, че през 100% от времето си човек е в еуфория и никога няма никакви проблеми. За мен лично, да си щастлив означава, ако имаш възможност да избереш отново, да избереш същия живот – същия партньор, същата работа, начин на живот… Една щастлива и удовлетворена от живота си жена неминуемо има своите лоши настроения, трудни моменти, емоционални избухвания, но за мъжа и е видимо, че това са преходни моменти, а не е смазващо и перманентно недоволство и нещастие. За да запазим връзката си, ни е нужно да не забравяме колко е важно за един мъж жена му да е щастлива, така той се чувства мъж, чувства се значим. Включете и партньора във вашето пътешествие към щастието.

Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

Ваша,
Ирина

Comments

<<Previous

Ирина Вълчева-Кръстева

Ирина е автор на редица статии за женско щастие. Автор и на романа "Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб", издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова.

Абонирай се за БЛОГА

Архив

May 2018
March 2017
February 2017
January 2017
December 2016
October 2016
August 2016
July 2016
June 2016
May 2016
April 2016
March 2016
February 2016
December 2015
November 2015
October 2015
September 2015
August 2015
July 2015
June 2015
May 2015
April 2015
March 2015
February 2015
January 2015

Категории

RSS Feed